Решение № 68 от 09.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500002 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№209/26.10.2023г. по гр.дело№278/2023г. РС-П., съдът е: -oтхвърлил предявените от А. Н. А. с ЕГН**********, от с.Г.Л. Общ.П. против ЧППК“ Н.“ с ЕИК:814161174, със седалище и адрес на управление: с.Г.Л. Общ.П., искове с правно основание чл.422 ал.1 ввр. чл.415 от ГПК ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.228 от ЗЗД ввр. чл.4а от ЗСПЗЗ; чл.86 от ЗЗД - за приемане на установено в отношенията между страните, че ЧППК“ Н.“ с ЕИК:814161174 дължи на А. Н. А. с ЕГН**********, сумата 849.56лв. - главница, представляваща наемно плащане по Договор за наем на земеделски земи от 15.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата, за което вземане има издадена Заповед№68/13.03.3023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№172/2023г. РС-П.; -oтхвърлил предявения от ЧППК“ Н.“ с ЕИК:814161174, със седалище и адрес на управление: с.Г.Л. Общ.П., против А. Н. А. с ЕГН**********, от с.Г.Л.

Общ.П., иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД за осъждане на А. Н. А. да върне на ЧППК“ Н.“ сумата в размер на 1699.84лв., получена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на предявяване на иска - 02.06.2023г. до окончателното и изплащане; -oтхвърлил предявения от ЧППК“ Н.“ с ЕИК:814161174, със седалище и адрес на управление: с.Г.Л. Общ.П., против А. Н. А. с ЕГН**********, от с.Г.Л. Общ.П., иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за осъждане на А. Н. А. да заплати на ЧППК“ Н.“ сумата в размер на 1274.70лв., представляваща неустойка от неизпълнение на основание Раздел II т.1 предл.посл. от Договор за наем на земеделска земя от 15.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от момента на предявяване на иска - 02.06.2023 г. до окончателното и изплащане; -осъдил А. Н. А. с ЕГН**********, от с.Г.Л. Общ.П., да заплати на ЧППК“ Н.“ с ЕИК:814161174, със седалище и 1 адрес на управление: с.Г.Л. Общ.П., сумата 250.00лв., представляваща направени по делото разноски по първоначалния иск; -осъдил ЧППК“ Н.“ с ЕИК:814161174, със седалище и адрес на управление: с.Г.Л. Общ.П. да заплати на А. Н. А. с ЕГН**********, от с.Г.Л. Общ.П., сумата 250.00лв., представляваща направени по делото разноски по насрещния иск.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби, подадени от А. Н. А. и от ЧППК“ Н.“(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК).

В жалбата на А. Н. А. се излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита за безспорно установено, че през стопанската 2021г.-2022г. ЧППК“ Н.“ ползвала ПИ/ниви/ с идентификатори №№ ***; *** и ***, находящи се в землището на с.Г.Л. Общ.П., предмет на сключен Договор за наем на земеделски земи от 15.10.2020г. Според справка от ОС“З“ гр.П. ЧППК“ Н.“ подала декларация в производство по чл.37в от ЗСПЗЗ, че е ползвател/наемател на процесните имоти и декларирала желание да участва с тях в разпределението на масивите през стопанската 2021г.- 2022г. Това доказвало факта, че сключеният Договор за наем на земеделски земи от 15.10.2020г. е породил правно действие, тъй като наетата вещ била предадена на наемателя и същият свободно и безпрепятствено я ползвал за срока на договора. Kъм 15.10.2020г. А. Н. А. била пълномощник на майка си, с права да подписва договори във връзка с процесните имоти, като след смъртта и е неин единствен наследник. Обстоятелството, че при изготвяне на договора ЧППК“ Н.“ не била отразила коректно качеството на А. Н. А. като пълномощник не оказвало влияние върху валидността на наемното правоотношение, тъй като договорът за наем бил реален договор и след като безспорно било установено, че наемодателят предоставил, а наемателят ползвал спокойно и необезпокоявано нивите, то резонно следвало и да и бъде заплатено уговореното възнаграждение. Недопустимо било ЧППК“ Н.“, изготвила договора за наем, в който въпреки представеното пълномощно не било отразено, че А. Н. А. подписва като пълномощник, да черпи права от недобросъвестното си поведение. Имотите са били ползвани от кооперацията и същата именно на основание този договор ги декларирала по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2021г.-2022г. и е черпела права.

Моли да бъде отменено Решение№209/26.10.2023г. по гр.дело№278/2023г. на РС-П. в частта, в която съдът отхвърлил претенцията за заплащане на сумата 849.56лв./остатък от наемно плащане, частично платено/ ввр. с Договор за наем на земеделски земи от 15.10.2020г., както и лихвата за забава за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до заплащането и, като бъдат уважени предявените искове. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не бил постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В съдебно заседание А. Н. А.(чрез адв.Н.К.М. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процес.представител на кооперацията.

В жалбата на ЧППК“Н.“(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК) се излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. С решението си първоинстанционния съд правилно бил приел, че между кооперацията и А. Н. А. нямало валидно наемно правоотношение за стопанската 2021г.-2022г. за процесиите земи. Следователно кооперацията без основание заплатила по договора сумата от 1699.84лв. Ако се приемело, че договорът бил валиден, то видно от решение на УС на кооперацията от 12.08.2022г. във връзка с Раздел II т.1 предл.посл. от Договор за наем на земеделска земя от 15.10.2020г. - при случаите при които наемодателите са отдали земята си без предупреждение на трети лица дължат неустойка в размер на 50% от дължимата наемна цена. Моли съда да отмени решението на РС-П. в обжалваната част и да бъде 2 осъдена А. Н. А. да заплати на кооперацията сумата 1699.84лв., ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

Евентуално, ако се установяло, че договорът за наем от 15.10.2020г. бил валиден, то следвало да бъде осъдена А. Н. А. да заплати на ЧППК“Н.“ сумата 1274.70лв., представляваща неустойка съгласно Раздел II т.1 предл.посл. от Договор за наем на земеделска земя от 15.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски за въззивното производство. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не бил постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В съдебно заседание ЧППК“ Н.“(чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира направените по делото разноски.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Страните не спорят, че Р.А.Х.(майката на А. Н. А.) е била собственик на ПИ с идентификатор№*** с площ 21.430дка, ПИ с идентификатор№*** с площ 7.880дка и ПИ с идентификатор№*** с площ 13.180дка, находящи се в землището на с.Г.Л. Общ.П.. След смъртта си(05.01.2022г. - удостоверение за наследници с изх.№009/12.01.2022 г. на Кметство с.Г.Л.

Общ.П.) Р.А.Х. е оставила свой законен наследник А. Н. А.(дъщеря).

Съгласно Договор за наем на земеделска земя от 11.07.2019г. се установява, че между Р.А.Х.(наемодател) и ЧППК“Н.“(наемател) е съществувало наемно правоотношение за процесните земеделски земи за една стопанска година, като договорът е влязъл в сила на 01.10.2019г.

Представен е и Договор за наем на земеделска земя от 15.10.2020г. със страни Р.А.Х.

(наемодател) и ЧППК“Н.“(наемател), като предмет на договора е наемно правоотношение за процесните имоти със срок една стопанска година и е влязъл в сила на 01.10.2021г.

По делото е представено пълномощно от 03.05.2019г. заверено от кмета на кметство с.Г.Л.

Общ.П., с което Р.А.Х. е упълномощила дъщеря си А. Н. А. да я представлява пред ЧППК„Н.“ с.Г.Л. Общ.П. и пред нотариуси, като сключва от нейно име договори за наем или аренда на земеделските земи, находящи се в землището на с.Г.Л. Общ.П., да подновява и прекратява такива договори, да изисква, попълва, подава, представя, подписва и получава съответните документи, да извършва плащания от името на представляваната и да получава плащания за недвижимите имоти.

Според справка с вх.№3418/27.09.2023г. на ОС“З“ гр.П. и Заявление с вх.№36/30.07.2021г.

3 по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ ввр. чл.37в ал.1 от ЗСПЗ, ведно с приложение№1 на К.П.К. – председател на ЧППК„Н.“, за стопанската 2021г./2022г. кооперацията е подала на 30.07.2021г. заявление за участие в споразумение за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ до ОС“З“ гр.П., като ПИ с идентификатор№*** с площ 21.430дка, ПИ с идентификатор№*** с площ 7.880дка и ПИ с идентификатор№*** с площ 13.180дка, находящи се в землището на с.Г.Л. Общ.П. са измежду имотите, с които ползвателят ЧППК„Н.“ заявил желание да участва в масиви за ползване по споразумението за стопанската 2021г./2022г. година. В тази връзка не се спори, че ЧППК„Н.“ е ползвала процесните земеделски земи през стопанската 2021г./2022г.

А. Н. А. e отправила до ЧППК„Н.“ с.Г.Л. Общ.П. покана за плащане(получена от кооперацията на 15.02.2023г. – известие за доставяне) на сумата 849.56лв., която заявява, че по Договор за наем на земеделска земя от 15.10.2020г. за срок от една година, считано от 01.10.2021г. наемателят ЧППК“Н.“ следвало да заплати общата сума 2549.40лв.(42.49дка*60.00лв./дка). След предишна покана А. Н. А.(единствен наследник на наемодателката Р.А.Х.) получила на 05.11.2022г. сумата 1699.84лв. - наем на земеделски земи в землището на с.Г.Л. Общ.П..

Във връзка с оспорване от страна на ЧППК„Н.“ на автентичността(авторството на изявлението) в Договор за наем на земеделска земя от 15.10.2020 г. и при оспорване истинността му, по отношение авторството на документа, относно положения от Р.А.Х.(наследодателка на А.

Н. А.) подпис в графата „за наемодател“ и предвид изричното изявление на А. Н. А., че ще се ползва от оспорения документ, с Определение от 12.10.2023г. е открито производство по чл.193 и сл. от ГПК за оспорване истинността на частния документ по отношение на положения от наследодателката на А. Н. А. подпис в графата „за наемодател“. Указано е, че тежестта на доказване истинността на документа, съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3 изр.II от ГПК се носи от страната(А. Н. А.), която го представила. Предвид събраните по делото доказателства, съобразявайки се с изявлението(в съдебно заседание на 12.10.2023г.) на процесуалния представител на А. Н. А., че подписът на оспорения документ не е на Р.А.Х., а на дъщеря и А. Н.

А.. Първоинстанционният съд е счел, че е установена неавтентичност на оспорения документ относно положения от Р.А.Х.(наследодателка на А. Н. А.) подпис в графата „за наемодател“, като оспорването е доказано.

По заявление от страна на А. Н. А. РС-П. е издал Заповед№68/13.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№172/2023г. на РС-П., в полза на А. Н. А. против ЧППК“Н.“ с ЕИК:814161174, за: сумата 849.56лв., представляваща главница по Договор за наем на земеделски земи от 15.10.2020г., ведно със законна лихва върху главницата до изплащане на вземането, сумата 275.00лв., представляваща разноски по ч.гр.дело№172/2023г. на РС-П. .