Решение № 1681 от 13.04.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./13.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева при секретаря Цветелина И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17992 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен реивандикационен иск от С.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Б. срещу П.В.П., ЕГН: **********, адрес: ***, А.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и А.С.С., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване за установено спрямо тримата ответници - прехвърлители и приобретател, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: 186.80/376 ид. част от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор №****цялото с пространство от 376 кв.м. при граници: имоти с идентификационни номера №****, ****, ****, ****и ****, с административен адрес ****, ведно с построената върху него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА представляваща имот с идентификационен номер №****с площ от 65 кв.м., построена в предната част на имота, към улицата и за осъждане на ответницата А.С.С., да й предаде владението върху описаните имоти, на основание чл. 108 ЗС.

Като последица от положителния изход на спора, моли за отмяна на КНА за собственост № **, том ***, per. № *** по н.д. № ***/2016 г, на Нотариус П.С.№***, с който са признати за собственици по наследство й давност А. П. И., П.В.П. и А.И.Д. на 186/376 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 376 кв.м. и идентификационен №****, находящо се в ****.

Ищцата основава активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: собствеността върху процесната идеална част от дворното място и върху сградата притежава въз основа на наследствено правоприемство от И.С.П.. Сочи, че по силата на възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт № **, том **, регистър ***, дело № ***/1947г. прабаба й Д.Ч.е придобила дворно място, находящо се в град Варна, кв. ****, парцел ***, състоящо се от 372.80 кв. метра, при съседи: парцели 4, 14, 15. 17 в ****". След придобиване на имота, със свои сили и средства построила върху дворното място две самостоятелни еднофамилни жилищни сгради както следва: сграда №1, състояща се от приземен етаж с две стаи и антре, етаж над него с две стаи, антре и остъклена тераса с обща застроена площ на етажите от около 65 кв.м. и сграда № 2, прилепена към първата сграда, но откъм страната на двора, състояща се от стая, кухня и сутеренна стая с площ от 21 кв.м., както и стопанска постройка с тоалет в дъното на двора. След смъртта на прабаба й, гореописаният имот бил наследен от двете й дъщери - М.Н.и бабата на ищцата - И.П.. Бабата на ищцата продала на В.И.И.само следните части от недвижимия имот, находящ се на адрес в ****, а именно: стая, кухня, сутеренна стая, /представляващи еднофамилна сграда №2/ барака и клозет в двора, както и 190/372.80 кв.м. идеални части от дворното място, което дворно място представлява парцел ** в кв. *** по плана на град Варна, като сделка била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No **, том **, дело № **/08.12.1960г. Преди изповядване на сделката, същия ден - 08.12.1960 г., лелята на ищцата М.С.Н.се отказала от наследството на майка си /прабабата на ищцата - д.Ч./, който отказ бил вписан под № 70 от 1960г.. Бабата на ищцата останала единствен наследник на целия имот. В нейна собственост останали 188.80/372.80 ид.ч. от дворното място и еднофамилна сграда №1. До смъртта си през 1988 год. същата обитавала описания имот, заедно с децата си - Б.А.К.и майка на ищцата С.А.Г.. След нейната смърт в имота останал да живее до смъртта си през 2010 година, Б.А.К., който към момента на смъртта си бил разведен без низходящи. Негов единствен наследник се явявал сестра му С.А.Г., а след нейната смърт нейната дъщеря – ищцата. В периода от 2010 г. до 2016 г. имотът бил заключен и не се ползвал от ищцата, като тя периодично го посещавала. Твърди се, че в половината дворно място и втората постройка, до около 1990 година са живели родителите на първата ответница, след което са се изселили във варненско село. Твърди се, че първите две ответници не са живели в имота през последните двадесет години. Имало периоди, в които са отдавали под наем на различни лица притежаваната от тях жилищна сграда № 2, като през последните десет години не е имало и наематели. След посещение на имота узнала, че се ползва от А.С.С., която твърдяла, че го е придобила на възмездно основание. Сочи се, че имотът неоснователно се владее от ответницата А.. С оглед на горното, като единствена наследник на баба си И.С.П., счита, че е собственик по наследство на процесната част от имота и желае предаването на владението досежно посочените ид.части от дворното място, ведно със сградата.

В рамките на предоставената им възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците П.В.П. и А.И.Д. са депозирали писмен отговор, обективиращ изявлението им, съобразно което оспорват изцяло насочения срещу тях иск по същество като неоснователен.

Оспорват заложените в исковата молба фактически твърдения. Твърдят, че в дворното място няма две сгради, а съществува само една жилищна сграда.

Половината от мястото, ведно със стая и кухня от първия етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, разположени към задната част от двора, били продадени на В.И.И.на 15.09.1958 година от М.С.Н.с писмен договор. В другите стаи от къщата: стая и кухня на първия етаж, разположени в предната част от двора към 1958 година са живели семейството на И.С., заедно с двете деца - С.А. и Б.А.. На 08.12.1960г. И.С. продала на В.И.своите 190/372 ид. части от дворното място и останалите стаи от къщата: стая, кухня на първия етаж и сутеренна стая, разположени в предната част от двора, барака и клозет, като сделката била обективирана в НА №**, том ***, дело №****/1960г. Споразумяла се с В.И.тя, заедно с децата да ползват продадените стая и кухнята на първия етаж, разположени в предната част от двора. След като В.И.закупил имота, направил още една стая във вътрешната част на двора, като е изградил външно стълбище към тази стая. През 1967г., след дадено съгласие с декларация от 30.08.1967 г. от П.И.Н., живеещ на ***, В.И.на мястото на лятната кухня, изградил масивна кухня с бетонна плоча за покрив. И.С. се омъжила и се преместила да живее в с. ****. В стаята на първия етаж и кухнята, разположени в предната част на двора останал да живее синът на И.С. - .. Твърди се, че ищцата никога не е ползвала имота или част от него. П.П. живяла в имота до 1976 година.

Родителите на П. винаги са живели в имота, като през 1994 година са дарили на двете си деца - П.В.П. и И.В.И.190 кв. метра ид. части от дворното място, стая, кухня, сутеренна стая, разположени в предната част на двора, барака и клозет, които са закупили от И.С. - бабата на ищцата, като сделката е обективирана в НА №****, том ***, дело №****/94г. С тяхно съгласие в стаята и кухнята останал да живее вуйчото на ищцата - .. След смъртта на И.В.И., неговите наследници по закон - съпругата му Н.Д.И. и дъщеря му -

А.И.Д. продали на П. 80 кв. метра ид. части от дворното място, заедно с

1/2 ид. част от къщата, състояща се от стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора, като сделката е обективирана в НА №***, том ***, рег.№***, дело №***/2005г. и вх. рег. №***/2005г. на СВ-Варна. След сделката П. останала единствен собственик на 190 кв. метра ид. части от дворното място, стая, кухня, сутеренна стая, разположени в предната част на двора, барака и клозет. Със съгласието на П., вуйчото на ищцата - . продължил да живее в стаята и кухнята, разположени в предната част на двора, като упражнявал владение върху тях в нейна полза в периода от 2005 година до смъртта си през 2010 година. Майката на П. живяла в сутеренната стая и лятната кухня, разположени към вътрешната част на двора до 2013 година. За периода от 2005 година до 2010 година са отдавали под наем на едно и също лице - З.З.З.двете стаи и кухня, разположени на първия етаж към вътрешната част на дворното място.

Навеждат доводи, че А. П. И. и В.И.И.са владяли цялото дворно място, считано от 1958 година до

1994 година, когато са дарили половината от него на децата си, след което са продължили да владеят дворното място - половината за себе си, а другата половина за децата си до смъртта на В.И.И.през 2006 година.

След смъртта му, владение върху цялото дворно място е осъществявала А. П. И. - за себе си, за дъщеря си и за внучката си -

А.И.Д.. Твърдят, че родителите на П.П. са станали собственици на целия имот, както следва: по силата на покупко-продажбата между бащата на П. и М.С.Н., осъществена на 15.09.1958г. за 1/2 ид.част от дворното място и част от къщата: стая и кухня, а под тях сутеренна стая и лятна кухня и по силата на покупко-продажбата между бащата на П. и И.С.П., осъществена на 08.12.1960г. за 190/372 ид. части от дворното място, стая, кухня на първия етаж и сутеренна стая, разположени в предната част от двора, барака и клозет. В условията на евентуалност навеждат доводи за собственост по отношение на 1/2 ид. част от дворното място и част от къщата: стая и кухня, а под тях сутеренна стая и лятна кухня, по силата на давностно владение упражнявано от родителите на П. лично в периода от 1958г. до 2006 г.. След смъртта на В.И.И.през 2006 година, владението върху имота е продължило в лицето на неговите наследници по закон. П. и Д. са владели имота чрез своята майка и баба - А. П. И.. В периода от 2005 година до

2010 година част от имота: две стаи и кухня на първия етаж, разположени към вътрешната част на двора са били отдавани под наем на лицето З.З.З., който в този период от време е упражнявал владение в полза на В.И./докато почине през 2006 година/, А. П. И., П.В.П. и А.И.Д.. А. П. И. владяла в този период от време сутеренната стая и лятната кухня, разположени към вътрешната част от двора, като тя упражнявала владение и в полза на П.В.П. и А.И.Д.. А. П. И. живяла там до 2013 година. След смъртта на В.И.И.неговите наследници по закон са станали собственици по наследство на описания имот: половината от дворното място - 186 кв.метра ид.части и на стая и кухня, а под тях сутеренна стая и лятна кухня, разположени към вътрешната част от двора, както и на изградената пристройка от В.И.- стая, разположена на първия етаж също към вътрешната част от двора при квоти, както следва: за А. П. И. -1/6 ид.част, за П.П. - 1/6 ид.част и за А.Д. - 1/6 ид.част. А. П. И. станала собственик на 1/2 ид.част от описания имот по давност и в резултат на прекратяване на брака с В.И.поради неговата смърт. В условие на евентуалност, твърдят, че А. П. И., П.П. и А.Д. са придобили описания имот по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1958г., а за пристройката от 1961 година до

2016 година, присъединявайки владението на В.И.. През 2016 година А. П. И., П.П. и А.И.Д. са се снабдили с документ за собственост по обстоятелствена проверка за 186 кв.м. ид.части от дворното място, цялото с площ от

376 кв.метра, за което е съставен НА №***, том ***, рег.№***, н.д.№****/2016г. А. П. И. дарила на П.П. своите 4/6 ид.части от 1/2 ид.част от дворното място, която сделка е обективирана в НА за дарение №***, том ***, рег.№***, н.д. №****/2016г., вх.рег.№***/2016г., акт №**, том ***, дело №*** на СВ-Варна. Не оспорват, че са се разпоредили в полза на А. с дворното място, ведно с изградената в имота сграда, неправилно описана по скици от кадастралната карта на гр. Варна като две самостоятелни сгради и стопанската постройка, ведно с подобренията и приращенията в имота, като сделката е обективирана в НА №***, том **, рег.№***, н.д.№***/01.06.2017г., вх.рег.№***/01.06.2017г. на СВ-Варна. Оспорват отказа от наследство, направен от М.С.Н.през 1960 година, като считат същия за нищожен, доколкото през 1958 година се е разпоредила със своята 1/2 ид.част от дворното място и стаите от къщата в полза на В.И.И.. И.С. не е станала собственик на дела на сестра си. Навеждат доводи, че дори да се приеме, че отказът от наследство не е нищожен, И.С. не е станала собственик на дела на сестра си, защото не е приела наследството в срока по чл.50 ЗН /отм./ Оспорват представеното удостоверение за наследници на Д.С.К.. Твърдят, че Д.С.К.

Разпечатката съдържа 22 от 169 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73f831ae-d771-4b0a-be32-7847c13a9bb1