Решение № 20818 от 15.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20818 гр. София, 15.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110108401 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от Р. Д. Б. и М. Д. Б. искова молба против Р. П. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството с искане за намаляване на дарението, извършено от П. Д. Б., починал на 08.09.2021 г., извършено с нотариален акт № 106, нот. дело № 2506/27.05.1986 г. на 1-ви нотариус при СРС в полза на ответника, за възстановяване на запазената част на ищците, както и за осъждането на ответника да им заплати сумата, представляваща равностойността на запазената част.

Ищците извеждат съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с ответника са наследници на наследодателя П. Д. Б., починал на 08.09.2021 г. Твърдят, че наследодателят дарил собствената си 1/2 ид.ч. (негово единствено имущество) на ответника - негов син, а за тях като синове на втори починал син на наследодателя - не оставил нищо.

С това се накърнявала тяхната запазена част от наследствената маса на наследодателя, който нямал други имущества. Според чл. 29 ЗН разполагаема е 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя. Ако се установят и други имущества, претендират да се формира наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. При тези твърдения молят съда да намали посоченото дарение до размера на запазената им част, която след като им бъде възстановена, да бъде осъден ответникът да им заплати нейната парична равностойност. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът счита иска за недопустим и неоснователен. Обяснява, че всяко лице е свободно да се разпорежда с имотите си, като наследодателят сторил това, продавайки процесния имот поради влошеното си здравословно и финансово положение. Отделно, навежда, че в този имот са правени множество ремонти от ответника. Същевременно в полза на "Топлофикация София" ЕАД била заплатена сума в размер на 4 975,47 лв., като това било задължение към наследствената маса, останало само в тежест на ответника. Понеже в действително извършената правна сделка, оспорена с настоящия иск, е участвала и неговата съпруга и сделката е възмездна, същата не попада в обхвата на нормата на чл. 28, вр. чл. 30 1

ЗН. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Още с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: че П. Д. Б. е дарил в полза на ответника Р. Б. 1/2 ид. ч. от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 42, находящ се в бл. 69 - 69а, вход Б, на осми етаж в ж.л. "Хаджи Димитър", гр. София, със застроена площ 79,36 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения при съседи: стълбище, двор, Траяна и Борис Лекови, ул. "Макгахан", заедно с 1/2 ид.ч. от припадащото се избено помещение № 21, при съседи: коридор, Борис Лекови, ул. "Макгахан" и заедно с 1/2 ид.ч. от припадащите се на този имот 2,582 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото на стойност 1 531 лева.

В този смисъл са и приобщените по делото писмени доказателства, а именно нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство от 27.05.1986 година, с който Р. П. Б. е признат за собственик на ½ част от процесния имот, находящ се в гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, а П. Д. Б. и Павлинка Горанова Б.а (общо) като собственици на другата ½ част от имота. С последваща сделка, обективирана в нотариален акт за договор за дарение на недвижим имот между низходящи от 27.11.1992 г. Р.

Б. и Павлинка Б.а даряват на сина си Р. П. Б. собствената си ½ част от процесния имот. Така, считано от 27.11.1992 г., целият имот става собствен на ответника Р. Б..

От удостоверение за наследници на П. Д. Б. от 15.11.2024 г. се установява, че същият е починал на 08.09.2021 г., и има за свои наследници следните лица: преживяла съпруга Павлинка Горанова Б.а, Р. П. Б. – син. Установява се още, че наследодателят е имал и още един син Димитър П. Б., който е починал на 15.04.2013 г., т.е. преди своя възходящ.

Починалият по-рано син на наследодателя оставил за свои наследници двамата си сина (внуци на П. Б.) – Р. Д. Б. и М. Д. Б.. Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, чл.9, ал. 1 ЗН и чл. 10 ЗН, следва, че наследодателят е оставил следните лица за свои наследници по закон:

Павлинка Б.а – съпруга, Р. Б. – син и Р. Б. и М. Б. – негови внуци.

По делото е представена разписка от 27.11.1992 г., в която се сочи, че Павлинка Б.а е получила на отбелязаната дата сумата в размер на 7 000 лева от сина си Р. Б. – продажна цена за ½ идеална част от апартамент номер 42 на адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 69, вх. Б, етаж 8, апартамент 42.

От представен по делото договор за поръчка от 23.10.2009 г. се установява, че Р. Б. е възложил на „Ролпласт“ ЕООД да извърши проектиране, изработка и монтаж на изделия, съгласно спецификации за стъклопакета, уговорени в съглашението, при възнаграждение в размер на 1166 лв.

По делото са представени и следните фискални документи, отбелязващи плащане от Р. Б. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД: фактура от 13.01.2010 г. в размер на 297,29 лв.; поръчка от 12.01.2010 г. в размер на 382,04 лв.; фактура от 12.01.2010 г. в размер на 50 лв.; стокова разписка от 18.01.2010 г. в размер на 13,50 лв. Отделно, ответникът е приложил фискални бонове, отразяващи частични плащания в полза на топлопреносното дружество, както следва: от 31.05.2017 г.; 30.06.2017 г.; 31.08.2017 г.; 31.07.2017 г.; 31.10.2017 г.;

30.09.2017 г.; 31.12.2017 г.; 30.11.2017 г.; 28.02.2018 г.; 31.01.2018 г.; 30.04.2018 г.; 31.03.2018 г.; 30.06.2018 г.;31.05.2018 г.;31.08.2018 г.; 31.07.2018 г.; 31.10.2018 г.; 30.09.2018 г.;

31.12.2018 г.; 30.11.2018 г.; 07.02.2019 г.; 07.03.2019 г.; 31.01.2019 г. Общата стойност по тези фискални бонове възлиза на 98,82 лв., а заедно с платеното по другите платежни документи – общо 841,65 лева.

2

Представен е Протокол за извършен монтаж от 19.01.2009 г. на ламиниран паркет вид „2083“ в имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 69, вх. Б, етаж 8, апартамент 42.

По делото са представени документи, касателно извършвани плащания по повод образувани изпълнителни дела във връзка с дългове на трето за спора лице, поради което същите не ще бъдат поставяни в основата на изводите на съда за фактите по същество на спора.

По делото е приложен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2019 г., по силата на който Р. П. Б. продава на Петя Борисова Борисова процесния недвижим имот срещу продажна цена в размер на 95 835,67 лв.

По делото са събрани устни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Л.

Велев и Валери П. Георгиев – и двамата приятели на ответника Р. Б..

В свободен разказ пред съда св. Велев разказва, че лично е посещавал процесния имот и знае, че ответникът е правил там ремонт – замаски, плочки и гипс картон, после сменял прозорци и врати. Свидетелят лично помагал на своя приятел с ремонта. Късно разбрал, че Р. има брат. Смята, че стойността на ремонта била около 10 000 лева. Сходно звучи и разказът на другия свидетел – св. Георгиев, който уточнява, че познава семейството на Р., а последният няма други родственици. Знае, че Р. е правил ремонт на жилището в град София, като всички разходи за него, били покрити от Р..

Част от целокупния доказателствен материал е и изслушано заключение по СТЕ, което като неоспорени от страните, е прието по делото, и е ценено с пълно доверие от съда, като обективно, изготвено от професионалист в съответната област на науката и обосновано. Според заключенията на експерта пазарната стойност на имота към настоящия момент е 346 700 лв., а към датата на смърт на наследодателя (08.09.2021 г.) – 190 700 лв.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени Р. Д. Б. и М. Д. Б. като наследници по закон, заместили починали преди тях низходящ на наследодателя, на П.

Д. Балаанов, починал на 08.09.2021 г. против Р. П. Б. претенции, с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на П. Д. Б. и намаляване до размера на разполагаемата част на дарствено разпореждане по нотариален акт от 27.11.1992 г., с което наследодателят (заедно със съпругата си Павлинка Б.а) дарил на ответника своята ½ от процесния имот.

С иска по чл.30, ал.1 ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя – дарения или завещания. Предмет на даренията най-общо са прехвърлими имуществени права. Най-често предмет на даренията са индивидуално определени вещи, но няма пречка да се даряват и други имуществени права.

В тази връзка следва предварително да се отбележи, че изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемането по опис на наследството от упражняващия правото по чл. 30, ал. 1 ЗН в конкретния случай не е приложимо, доколкото ответникът е наследник, непосредствено призован към наследяване по отношение на оставеното от общият им наследодател наследство. Ето защо и като неоснователно съдът цени инвокираното от ответната страна възражение за недопустимост на съдебния процес. В тази връзка съдът се позовава на константната, но и задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС (вж. т. 4 от тълкувателния акт), включително и на по-старата съдебна практика, приемаща същото – вж. Решение № 681 от 24.09.2009 г. на ВКС, I г.о. Върховните съдии експлицитно обясняват, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото на възстановяване на запазена част по реда на чл. 30 ЗН само по отношение на заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Сиреч, това изискване не фигурира в случаи, какъвто е и настоящият, когато правата по чл. 30 ЗН се упражняват от заместили в наследяването по закон своя възходящ (и низходящ на наследодателя), починал преди наследодателя по чл. 10, ал. 1 ЗН.

3

На следващо място - нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН е обща и не провежда разграничение между наследници със запазена част, които се призовават към наследяване пряко и тези, които наследяват по право на заместване, но доколкото в двата случая правото на наследяване се основава на различни предпоставки, това различие следва да бъде съобразено при разрешаване на въпроса кои дарения и завещания подлежат на прихващане.

При пряко наследяване от запазената част на наследника се прихващат даренията и заветите, направени лично на него от наследодателя. (така прието в Решение № 96 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4201/2019 г., I г.о. на ВКС).

Непротиворечиво в съдебната практика се приема, че когато наследодателят се е разпоредил приживе със своето имущество с дарение или е извършил частно завещателно разпореждане, с които се изчерпва наследственото имущество, намалението за допълване на запазената част на наследник по закон от кръга на посочените в чл. 29 ЗН, се извършва в дробна част, както при универсалните завещателни разпореждания, защото липсва друго имущество, от което да се направи маса по чл. 31 ЗН – в този смисъл са постановени следните актове на ВКС: Решение № 276 от 5.03.2014 г. по гр. д. № 2959/2013 г., ВКС I г. о. и Решение № 34 от 26.02.2015 г по гр. д. № 6256/2014 г., ВКС II г. о. Ето защо съдът приема, че следва да извърши намалението за допълване на запазената част на ищците в дробна част.

Тук е мястото да се отбележи, че, по мнение на настоящия съдебен състав, в случая не е налице прикрита покупко-продажба, при следните аргументи.