Решение № 124 от 28.05.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Разлог, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200182 по описа за 2025 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от В.А.Ш., ЕГН*, адрес *, с/у НП №*/17.10.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р..

В жалбата се съдържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност, както и за необоснованост на НП. Сочи се, че посоченото нарушение не е осъществено от жалбоподателя, а описаната обстановка не отговаря на обективната истина. Навеждат се съображения, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че санкцията е несъразмерно тежка, като НО е извършил неправилна оценка за маловажност на адм. нарушение. Предвид изложеното се иска от съда НП да бъде отменено изцяло.

В ДЗ жалбоподателят се представлява от редовно упълномощени представители, които поддържат жалбата и доразвиват доводите си за наличие на маловажен случай. Претендират се сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна не се представлява в СЗ, като в придружителното писмо се моли да бъде потвърдено атакуваното НП, като при условията на евентуалност се прави възражение за прекомереност на разноските за адв. възнаграждение.

Съдът като обсъди материалите по приложената адм. нак. преписка и събраните по нея, и в хода на съд. производство гласни и писмени док-ства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят притежава л. а. марка и модел „М..“, който бил без поставени рег. № и бил оставен паркиран под навеса в двора на къщата му, в *. На 28.08.2024 г. Ш. го изкарал оттам и го преместил пред дома на съседа му А., тъй като под навеса следвало да се подготвя курбан по случай празника Голяма Богородица по стар стил. На следващия ден – 29.08.2024 г., съседът му А. поискал автомобилът да бъде преместен, за да може самият той да паркира своята кола. Жалбоподателят потеглил с автомобила, като целта му била да стигне до *, където единствено било възможно да обърне обратно към *, и след това да намери друго място за паркиране. В този момент, полицейските служители св. Е.Ю. и св. А.К. видели жалбоподателя да се движи с автомобила си без рег. табели, поради което го спрели. За установеното св. Е.Ю. съставил на Ш. АУАН за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени адм. наказания 1

„глоба“ от 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съд. производство бяха разпитани като свидетели Е.Ю. - актосъставител, А.К. – свидетел при установяване на нарушението, доведения от жалбоподател св. С.М.. Наред с това жалбоподателят даде обяснения.

Съдът кредитира почти изцяло показанията на полицейските служители, които установяват, че на процесната дата са спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, тъй като същият бил без поставени рег. табели. Не следва да се кредитират единствено показанията на св. Ю. в частта, в която сочи, че жалбоподателят тогава не е споменавал причината за управлението на процесното ПС. В тази част показанията му се опровергават както от показанията на другия полицейски служител - св. К., така и от показанията на св.

М. и от обясненията на жалбоподателя. Съдът отдава посочената неточност не на добросъвестност от страна на св. Ю., а на липсата на конкретен спомен, предвид изминалия период от време и естеството на служебните му задължения, свързани с извършване на множество проверки на различни лица и моторни превозни средства.

Показанията на св. С.М. следва да бъдат кредитирани като обективни, последователни и кореспондиращи с обясненията на жалбоподателя. Свидетелят по същество потвърждава твърденията на жалбоподателя относно причината за преместването на автомобила – освобождаване на място за курбана, последващото му оставяне пред дома на съседа А. и необходимостта на следващия ден автомобилът отново да бъде преместен.

Кредитират се обясненията на жалбоподателя, тъй като същите са логични, последователни и се подкрепят от показанията на св. М.. От тях се установява, че автомобилът не е бил използван за движение или пътуване, а е оставен дерегистриран в двора му и е приведен в движение единствено с цел да бъде преместен – първо заради подготовката за курбана, а впоследствие по молба на съседа, за да не пречи на движението.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона 14-дневен срок от връчването на НП /съгласно входящия № в деловодството на АНО/.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока съдът взе предвид следното:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на адм. нак.-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП.

Безспорно е установено, че управляваният от жалбоподателя л. а. не е бил регистриран, като е бил без поставени рег. табели. Установено е още, че жалбоподателят не го е управлявал по републиканската пътна мрежа, а единствено го е преместил поради обективно възникнала необходимост. Деянието на жалбоподателя формално осъществява от обективна страна състава на адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В настоящия случай, НО не е поставил на преценка дали описаното в АУАН нарушение покрива признаците на "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което несъмнено е в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Липсата на такава оценка, и въобще на изложени мотиви и съображения от НО в НП защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, засяга пряко правото на защита на привлечения към отговорност субект, независимо от това, че не съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. А колкото до разграничаване на маловажните случаи на адм. нарушения от останалите нарушения, следва съдът да съобрази нормата на чл.11 от ЗАНН, която препраща по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита към разпоредбите на общата част на НК. В ЗАНН не се съдържа легално дефиниране на понятието "маловажен случай" и същото може да се изведе от разпоредбата на чл.93, т.9 2 от НК. Съгласно този текст от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От това следва, че "маловажен случай" ще е налице, само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото док-ства, съдът приема, че извършеното от жалбоподателя нарушение може да се квалифицира като "маловажен случай", доколкото представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Аргумент в подкрепа на изложеното е факта, че деянието на жалбоподателя е малозначително, т.е не е общественоопасно. Изложеното е и послужило пред РП-Б., ТО-Р., като основание за отказ от образуване на нак. производство деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно, т.е. приложима е първата хипотеза на чл.9, ал.2 от НК.

В случая са налице редица смекчаващи отговорността обстоятелства – инцидентният характер на деянието, липсата на настъпили вредни последици, краткото разстояние на придвижване, липсата на намерение автомобилът да бъде използван за пътуване и конкретната причина, обусловила преместването му. Следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят е дисциплиниран водач, като по делото липсват данни за системно нарушаване на правилата за движение от негова страна. Всичко това сочи за изключително ниска степен на обществена опасност на дееца и деянието, като регулираните със санкционната норма на чл.175, ал.3 предложение първо от ЗДвП, обществени отношения не са засегнати в дълбочина, а в незначителна степен.

Ето защо, дори формално да е налице осъществен състав на адм. нарушение, поради пониската степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, същото съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът счита че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, като за констатирания безспорно според съда "маловажен случай" на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, НО не е следвало да налага наказание на нарушителя, като е следвало само да го предупреди писмено, че при извършване на друго адм. нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено адм. наказание, както предписва чл.28 от ЗАНН.

При този изход на делото, разноски се дължат на жалбоподателя Ш., който е направил искане за присъждането им.

Съдът намира претенцията за разноски за основателна. Представени са док-ства за заплатено адв. възнаграждение от 650.00 лева, както и допълнително възнаграждение от 500.00 лева за явяване в повече от 2 СЗ. Делото е разгледано в 4 СЗ, поради което и на основание чл.7, ал.9 от Наредба №*/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, се дължи допълнително възнаграждение за третото и четвърто СЗ. Предвид това, следва да се присъдят разноски общо от 1`150.00 лева /588.00 €/. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният размер съответства на минималните размери по Наредба №*/09.07.2004 г., включително дължимата сума за 2 СЗ над първите 2, като с оглед правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на пълномощните на жалбоподателя, не надхвърля необходимите разноски и не следва да бъде редуцирано.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НП №*/17.10.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което 3 на В.А.Ш., ЕГН*, адрес *, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП, е наложено адм. наказание "глоба" от 200.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.

На основание чл.63, ал.2, т.2, вр. с чл.28 от ЗАНН, ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя В.А.Ш., ЕГН*, адрес *, че при извършване на друго адм. нарушение от същия вид по чл.140, ал.1 от ЗДвП, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съд. акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б. заплати на В.А.Ш., ЕГН*, адрес *, направените в настоящото производство разноски за адв. възнаграждение от 1`150.00 лева /588.00 €/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Бл.АС по реда на глава XII от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4