Решение № 146 от 15.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. гр. Хасково, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20245640200372 по описа за 2024 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Т. Г. В. от ***********************, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 231253-002736/15.01.2024г. на Началник Сектор“Пътна полиция“ към ОД-МВРХасково, с което за това, че на 12.12.2023г. в 22:51 часа, в гр.Хасково, по бул.“България“ до зеленчуков пазар, в посока към центъра на града управлява собствения си лек автомобил ********, като автомобила е със значителна техническа неизправност (Снети шумозаглушители), с което за виновното нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от 3ДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200(двеста) лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли се да бъде отменено.

В последното проведено съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, се явява и заедно с упълномощения процесуален представител изявява становище, с което изразява съображенията си по същество, поддържа жалбата, представя допълнителни доказателства- гласни такива, заявява, че не е извършено измерване на шума, издаван от автомобила му, иска се отмяна на наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, пред компетентен орган да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. Видно от разписката за връчване- неразделна част от наказателното постановление, същото е връчено на нарушителя на 10.04.2024г., а жалбата против него е изпратена до Районен съд- Хасково на 12.04.2024г.- видно от приложеното известие за получаването му – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

По фактическата обстановка се установи, че на 12.12.2023г. полицейските служители А. Н. и И. Ч.- служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково изпълнявали служебните си задължения, като били позиционирани на бул.“България“ до зеленчуков пазар в гр.Хасково и извършвали контрол над движещите се по булеварда МПС. В 22,51ч. същите чули по-силен шум от приближаващ автомобил, движещ се от ул.“Стара планина“ в посока към центъра на града. Спрели водачът на автомобила за проверка и при извършваната такава установили, че водачът на спрения автомобил е настоящият жалбоподател Т. Г. В., а управлявания от него автомобил е ********. В хода на проверката установили също, че автомобилът е без крайното гърне от шумозаглушителната система и поради тази причини издава по-силен шум.

За констатираното нарушение, на водача В. бил съставен АУАН 983039/12.12.2023г., в който актосъставителят Н. описал констатациите, че управляваният автомобил е със значителна техническа неизправност. Актът бил изготвен и връчен същият ден на нарушителя, който го подписал без да посочва възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 23-1253-002736/15.01.2024г. на Началник Сектор“Пътна полиция“ към ОД-МВР-Хасково, с което за виновното нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200(двеста)лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неснователна.

Доказателствата по делото са еднопосочни и безпротиворечиви, а именноописаните по-горе АУАН и НП, показанията на разпитаните свидетели- Н. и Ч., са взаимноподкрепени, логични, дадени са от полицейски служителивъзприели станалото в рамките на изпълняваните от тях служебни задължения, поради което и съдът ги възприе и кредитира като достоверни.

По отношение на описаните нарушения:

- безспорно е установено, че на въпросната дата водачът Т. В. е бил спрян от контролните органи, управлявайки лек автомобил ********.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Неизпълнението на това изискване представлява нарушение по чл.179, ал.6 от ЗДвП. Под техническа изправност следва да се разбира нормално 2 функциониране на всички системи на моторното превозно средство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че на 12.12.2023 г. в гр.Хасково жалбоподателят В. е управлявал лекия автомобил ******** с неизправно шумозаглушително устройство, което било с липсващо крайно гърне. Констатираното от контролните органи снемане на крайното гърне обуславя извод, че нивото на шум на процесното МПС е било по-високо, доколкото се е чувало от значително разстояние, поради което и с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.10, буква "б" от Правилника за прилагане на ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът на жалбоподателя е бил технически неизправен.

Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в §6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Според т.72 "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други позначителни несъответствия. Още по-детайлно съдържание на понятието "значителна неизправност" се съдържа в чл.37, ал.3 от Наредба № Н32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно който, значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и позначителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.

Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. Съгласно т.8.1.1., буква "б" от Методиката, отнасяща се до системата за намаляване на шума, липсата на част от системата за намаляване на шума следва да се квалифицирана като значителна или опасна неизправност на превозното средство.

Подведени под хипотезите на горецитираните правни норми, установените по делото факти обуславят наличие на значителна техническа неизправност на управлявания от жалбоподателя В. лек автомобил ********. Поради което правилно с процесното наказателно постановление е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни.

Видно от чл.10 ППЗДвП, т.10, б."б" е въведена неизправност, свързана с издаването на шум от двигателя, т.е. същата е определена не от техническите параметри, а от резултата на неизправността. В тази връзка следва да посочи, че това има опосредено отношение към атакуваното наказателно постановление, тъй като санкционната норма препраща към класификацията на видовете неизправности, а именно незначителни, значителни или опасни, определени в посочената Наредба, където са конкретизирани техническите измерения на неизправността, а не нивата на шум издавани от двигателя, които освен при съмнения за гранични стойности се замерват с шумомер, а при липса на съмнения същите се определят без специална техника.

3

В настоящият случай при извършване на проверката актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението и съставянето на акта са установили липсата на шумозаглушаващо устройство (т.нар. гърне, намиращо се обичайно в задната част на колата, по продължение на тръбата, следваща ауспуха). За установяването на това обстоятелство не са необходими специални познания, както и използването на специализирана техника. Не е необходим и конкретен специалист- техническо лице, за да направи логичния извод, че премахването на тази система повишава шума от работа на двигателя. Естеството на неизправността - липсващо шумозаглушаващо устройство, пряко възприето от свидетелите на неизправността е достатъчно, за да се приеме, че не е необходимо допълнително разследване и прилагане на други критерии и използване на други средства при оценка на неизправността.

Разпитан в съдебното заседание, свидетелят И. Ч. описва подробно начина, по който е установил нарушението, като описва, че се е навел под самия автомобил и е установил липсата на крайното шумозаглушително гърне, сочи конкретни особености на шумозаглушаващата уредба на процесния автомобил и мястото, на което следва да се намира и изрично уточнява, че шумозаглушаващо устройство в случая е липсвало. Свидетелят заявява също, че водачът В. е заявил, че така бил купил автомобила.

В тази връзка следва да се отразят и показанията на воденият свидетел Н.Р., който заявява, че е пътувал в автомобила на жалбоподателя, но не му направило впечатление да издава по-силен шум този автомобил и не видял някой да проверява колата отдолу. Следва да се поясни, че усещането за посилен или по-слаб шум от двиателя на автомобил от пътуващ в същия автомобил, е субективно усещане, а доколкото няма данни свидетелят да е слизал от автомобила, то и нормално е да не забележи навеждащ се в задната част на автомобила полицейски служител и то в тъмната част на денонощието.

Поради което и тези показания на водения свидетел на практика не опровергават описаното в АУАН и НП, не внасят и основателни съмнения в констатираното от контролните органи.

Следва също да се поясни, че са неотносими към извършването на процесното административно нарушение възраженията относно необходимостта от измерване с техническо средство на издавания от автомобила шум.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за техническа неизправност, представляваща неизправно шумозаглушително устройство предвид липсващо крайно гърне, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум, като липсата му представлява значителна неизправност по т.8.1.1., б."б" от Методиката. В този случай не е необходимо изрично посочване на степента на въздействие върху околната среда и измерване на шума. Самата липса на част от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото на шума /т.8.1.1., буква "б" от Методиката/, респ. върху околната среда /§6, т.72 от ДР на ЗДвП/, за което свидетелстват и контролните органи. Поради това е неоснователно твърдението, че липсата на елементи от шумозаглушителното устройство не винаги води до издаване на шум над допустимите граници.

Наказващият орган е квалифицирал правилно описаното по– горе деяние като административно нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно е отнесъл установената фактическа обстановка към разпоредбата на този текст, като правилно в последствие е отнесъл нарушената материална норма към санкционната такава на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и е наложил абсолютно 4 определеното в тази разпоредба по вид и размер административно наказание, а именно глоба в размер на 200 лева.

В случая няма възможност за изменение на размера на наложеното наказание, а поради доказаност на същото, то следва наказателното постановление да бъде потвърдено.