Решение № 77 от 29.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Сливен, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. С.а като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230102062 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Д., Т. С.

Д. и Г. П. Д. против Община Сливен, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот: застроено дворно място, съставляващо УПИ III - 55, с неуредени регулационни отношения, в кв, 7, по плана на с. *****, одобрен със Заповед № РД- 15- 1727/ 04.10.1991 година, целият с площ 1700 кв. м, при граници: изток- УПИ IV - 56, югоизток - УПИ IX- 60, югозапад - улица, западУПИ I - 54 и II- 54, север - улица, ведно с целите построени в имота сгради, а именно: двуетажна полумасивна жилищна сграда, състояща се от: първи етаж - две стаи, салон и едно санитарно помещение; втори етаж - две стаи и салон, със застроена площ 49 кв. м и разгърната застроена площ 98 кв. м и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 45 кв. м, представляващи търпими строежи по смисъла на ЗУТ. След извършване на обстоятелствена проверка, нотариус Райна Стойнева (с peг. № 524 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд - Сливен) е съставила Нотариален акт за собственост на гореописания недвижим имот с № 41, том I, рег. № 352, дело № 33/2024 1 година. С него за собственици на основание наследяване по закон и давностно владение са признати Д. Г. Д. - първия ищец и П. Г. Д. (починал на 02.04.2024 година) - наследодател на другите двама ищци Т. Д. и Г. Д..

При подготовка на документите необходими за извършване на обстоятелствената проверка се установило, че съгласно разписния лист 1315/1700 ид. ч. от дворното място принадлежат на наследниците на Г. Д. З., а 385/1700 ид. ч. е частна общинска собственост. Това обстоятелство било отразено в Скица № 272/07.02.2024 година, издадена от Община Сливен, Дирекция „Устройство на територията“, както и в Удостоверение № 9400 2306 /1/ от 13.02.2024 година, издадено от Община Сливен. По тази причина в нотариалния акт е посочено, че Д. Д. и П. Д. са собственици само на 1315/1700 ид. ч. от дворното място и на целите постройки, изградени в него.

Твърди се, че Г. Д. З. е придобил имота на основание покупко- продажба през 1910 година. След неговата смърт не е правена делба на наследство по надлежния ред. С устна уговорка отделните имоти са били разпределени между наследниците М. Д. Г. и Г. Д. Г.. Съгласно устната уговорка в „дял“ на Г.

Д. Г. се паднал гореописания недвижим имот. Той и съпругата му Г. Д. Г.а установили владение върху целия имот, което никога не е било смущавано или оспорвано от останалите наследници на Г. З. или от Община Сливен.

Упражнявали непрекъснато и несмущавано владение върху целия имот от получаването му в наследство до смъртта му на 12.04.1981 година. /Г. Г.а упражнявала съвместно със съпруга си владение върху имота до смъртта й на 05.09.2008 година./ След смъртта им непрекъснатото и несмущавано владение било продължено от техните наследници но закон - синовете им Д. Г. Д. и П. Г.

Д. (починал на 02.04.2024 година). Към настоящия момент имотът се владее от Д. Д. и наследниците по закон на П. Д. - Т. Д. и Г. Д..

Твърди се още, че през този продължителен период от над 110 години ищците лично и чрез своите наследодатели са владели цялата площ на дворното място, а именно всички 1700 кв. м, както и постройките изградени в него. За защита на имота е изградена ограда от мрежа и бетон, която огражда пълната площ на имота. През 1998 година Г. Г.а подала данъчна декларация вх. № 17471/18.03.1998 година в Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Сливен, в която собствениците са декларирали поземления имот в неговия пълен размер от 1700 кв. м площ. До настоящия момент ищците 2 редовно заплащат задълженията си за местни данъци и такси за дворно място – земя, с площ 1700 кв.м. - видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7003001633/ 19.02.2024 година, издадено от Община Сливен. Дирекция МДТ.

Обстоятелството, че 385 кв. м. от дворното място са частна общинска собственост е станало известно на ищците едва при подготовката на документите за съставяне на нотариален акт по обстоятелствена проверка в началото на 2024 година. До този момент Община Сливен не е предявявала претенции към идеалните части от имота, не е смущавала по какъвто и да е начин владението на ищците и техните наследодатели.

Излагат се съображения за приемане, че в случая ефектът на наложения мораториум за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост следва да бъде зачетен от момента на приемане на противоконституционния закон - 01.06.2006 година до влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 година по к. д. № 16/2021 година на КС на РБ 08.03.2022 година.

С оглед гореизложените твърдения ищците, считат че са придобили и останалите 385/1700 идеални части от описаното по- горе застроено дворно място (които идеални части са записани като частна общинска собственост).

Ищецът Д. Г. Д. е придобил 385/3400 идеални части от застроеното дворно място по давност, а именно чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 година до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до настоящия момент, осъществявано лично и от неговия наследодател Г. Д. Г.а (починала на 05.09.2008 година). Ищцата Т. С. Д. е придобила 1155/13600 идеални части от застроеното дворно място по давност, а именно чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 година до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до настоящия момент, осъществявано лично, от нейния наследодател П. Г. Д. (починал на 02.04.2024година) и наследодателката на последния - Г. Д. Г.а (починала на 05.09.2008 година). Ищцата Г. П. Д. е придобила 385/ 13600 ид.ч. от застроеното дворно място по давност, а именно чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 година до 31.05.2006 година и от 08,03.2022 година до настоящия момент, осъществявано лично, от нейния наследодател П. Г. Д. (починал на 3

02.04.2024година) и наследодател ката на последния- Г. Д. Г.а (починала на 05.09.2008 година).

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Сливен, че ищецът Д. Г. Д. е собственик на 385/3400 идеални части от застроено дворно място, съставляващо УПИ III 55, с неуредени регулационни отношения в кв. 7, по плана на с. ******, одобрен със Заповед № РД- 15- 1727/ 04.10.1991 година, целият с площ 1700 кв.м, при граници: изток - УПИ IV- 56, югоизток- УПИ IX- 60, югозападулица, запад- УПИ I- 54 и II- 54, север - улица. въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 година до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до настоящия момент, Т. С. Д. е собственик на 1155/13600 идеални части от застроено дворно място, съставляващо УПИ III - 55, с неуредени регулационни отношения, в кв. 7, по плана на с. ******, одобрен със Заповед № РД - 15- 1727/ 04.10.1991 година, целият с площ 1700 кв. м, при граници: изток- УПИ IV- 56, югоизтокУПИ IX- 60, югозапад- улица, запад- УПИ I- 54 и II- 54, север- улица, въз основа на ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 година до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до настоящия момент и Г. П. Д., е собственик на 385/ 13600 идеални части от застроено дворно място, съставляващо УПИ III- 55, с неуредени регулационни отношения, в кв. 7. по плана на с. ******, одобрен със Заповед № РД- 151727/ 04.10.1991 година, целият с площ 1700 кв.м, при граници: изток- УПИ IV- 56. югоизток- УПИ IX- 60, югозапад- улица. запад- УПИ 1- 54 и II- 54, север- улица, въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години: от 01.06.1996 година до 31.05.2006 година и от 08.03.2022 година до настоящия момент. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната община Сливен е постъпил отговор на исковата молба. Излага се, че исковете са неоснователни, тъй като не отговаря на действителността, че Г. З. е придобил собствеността върху имота с договор покупко - продажба през 1910 година. Не е вярно, че с устна уговорка в дял на Г. Г. се е паднал процесния имот. Не отговаря на действителността, че Г. Г. и съпругата му Г. Г.а са установили фактическа власт и са владяли процесния имот от откриване на наследството - неизвестно кога до тяхната смърт съответно 1981 година и 2008 година. Не било вярно, че след тяхната смърт владението е продължено от техните наследници Д. Д. и 4

П. Д.. Това твърдение в обстоятелствената част противоречи и на петитума на исковата молба досежно периодите на твърдяна упражнявана фактическа власт. Не било вярно, че понастоящем имотът се владее от ищците.

От приложеното удостоверение за данъчна оценка било видно, че описаните в него като собственици лица са десет на брой, която на свой ред създава неяснота, какви точно идеални части претендират тримата ищци.

От приложената декларация по чл. 26 от ЗМДТ е описана площ на земя 2000 кв.м., което отново не кореспондира с площта на имота в исковата молба и другите документи.

Неточно и нелогично били формулирани претендираните идеални части за всеки един от ищците.

Касаело се за УПИ с неприложена улична регулация от югозапад и неуредени регулационни отношения по югоизточната граница, кв. 7, представлява II-58, част от парцели I-58, ХI-58 и Х-58, кв. 20 и част от придаваеми по регулация по стар план от 1959 година.

Именно тези 385 кв.м. са били придаваеми по регулация, която улична регулация обаче не е била приложена.

Описаните идеални части представлявали няколко реални части, които са били придаваеми. Не са заплащани придаваемите части. Старият регулационен план бил от 1959 година, а новият е от 1991 година. На скицата е отразено, кои части от имоти от стария план попадат в новия имот. На извадката от плана от 1959 година се вижда имотната им граница. На стария план не се виждат и имотните граници на съседните имоти, като празното пространство е улица.

Спорът по делото се свеждал до въпроса може ли при действието на ЗПИНМ (отм.) и ЗТСУ (отм.) да се придобие по давност реална част от имот, придадена по регулация към съседен дворищнорегулационен парцел.

Кога един дворищнорегулационен план е приложен е разяснено в ТР № 3 от 15.07.1993 година по гр. д. № 2/93 година на ОСГК на ВС, както и в решение № 49 от 31.05.2022 година на ВКС по гр. д. № 2140/2021 година, 1-во година о. и решение № 60112 от 12.10.2021 година на ВКС по гр. д. № 1042/2021 година, I-во г.о., които се позовават на тълкувателния акт. Според разясненията 10-годишното владение на придадена по регулация част от 5 съседен имот не е достатъчно, за да се счита, че планът е приложен.

Необходимо е това да е станало в хипотезата на чл. 32, ал. 1, т.т. 2, 4 и 5 ЗТСУ (отм.) - при грешка в кадастралния план, явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания и утвърждаването на плана при съществено закононарушение, както и кумулативно изпълнение на условията за заемане на продаваемите части и самото им заемане, към които се добавя и изискването за период на 10-годишно владение. Както е прието в тълкувателния акт, тези допълнителни изисквания се налагат заради това, че дворищната регулация е незаконосъобразна и не съответства на действителното положение, поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите преди нея.

Дори тази площ / 385 кв.м./ да е владяна от ищците, това владение не би могло да доведе до придобиване на собствеността от тях по давност. Спорната площ има статут на придадена по регулация към парцел на ищците с дворищнорегулационни планове, които не са били приложени.

По изложените по-горе съображения при действието на ЗПИНМ (отм.) и ЗТСУ (отм.) не може да се придобие по давност част от имот, която е придадена по регулация към съседен парцел, тъй като собствеността преминава по силата на регулацията и нейното прилагане, а не по давност. С влизане в сила на ЗУТ и изтичане на сроковете по § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на заварения дворищнорегулационен план отпада и собствеността върху спорната реална част се завръща към имота на ответниците. От този момент тя би могла да бъде придобита по давност от ищците, стига да отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ.