Решение № 18 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502710 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№24487/10.07.2025г., подадена от Е. А. К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело 20228830400248 по описа на ЧСИ П.И, с рег.№883, с район на действие ВОС, срещу действия на частния съдебен изпълнител, обективирани в постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство от дата 25.06.2025г.

В жалбата се сочи, че са налице основания изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Пояснява се, че последните валидно извършени действия са от дата 05.06.2023г.

Конкретизира се, че дори и да се приеме, че след тази дата взискателят е поискал, осъществяването на нови изпълнителни действия, доколкото такива реално не са предприети, то следва изпълнителното производството да бъде прекратено.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК - взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК **********, е подал възражение срещу постъпилата жалба, в което се сочи, че по образуваното изпълнителното производство през 2022г. до настоящия момент, са извършвани валидни и регулярни действия, поради което и подадената жалба се явява неоснователна.

Частен съдебен изпълнител П.И, рег.№883, район на действие Окръжен съд – Варна, депозира мотиви, на основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, настоящият състав намира следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл.437, ал.3 ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело 20228830400248 по описа на ЧСИ П.И, рег.№883 е образувано по молба от 25.02.2022г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, въз основа на изпълнителен лист №12180/04.07.2017г., издаден по ч.г.д.№16336/2016г. по описа на Районен съд – Варна, срещу длъжника С.К.К. В молбата е отправено искане производството да бъде насочено срещу Е. А. К., в качеството й на наследник на С.К.К. С молбата взискателят е поискал извършването на следните изпълнителни действия: налагане на възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот, както и налагането на запор.

На 16.03.2022г. била изготвена покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на дата – 30.03.2022г.

На 16.03.2022г., със запорно съобщение с изх.№3717 бил наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника при „Първа Инвестиционна банка“ АД, както и на същата дата било изпратено искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията – Варна върху притежавания от длъжника недвижим имот, която възбрана била вписана на 28.03.2022г. На същата дата бил наложен запор и върху притежаваното от длъжника МПС.

На 15.04.2022г. били извършени опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника, обективирани в надлежно съставен за посочените действия протокол.

На 31.10.2022г., взискателят подал молба до съдебния изпълнител с искане да бъде наложен запор върху всички притежавани от длъжника банкови сметки в ТБ „ЦКБ“ АД, както и в случай, че след надлежно извършени справки от страна на съдебния изпълнител, бъде установено, че длъжникът притежава МПС, то да бъде наложен запор върху него.

На 05.06.2023г. със запорно съобщение с изх.№18154 бил наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия, а със съобщение с изх.

№18150/05.06.2023г. бил наложен запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки в „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.

На 13.10.2023г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********** подало молба до съдебния изпълнител, с която го уведомява, че вземането по изпълнително дело е цедирано, поради което и дружеството отправило молба за конституирането му в качеството на взискател. В молбата било отправено искане и да бъде наложен запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки в „Юробанк България“ АД. Към молбата бил приложен и договор за покупко-продажба на вземания, уведомление за извършено прехвърляне на вземания. С постановление от 19.10.2023г. в качеството на взискател било конституирано дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК **********.

На 19.10.2023г. със запорно съобщение №31082, бил наложен запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки в „Юробанк България“ АД.

С молба от 11.06.2025г., длъжникът Е. К. сезирала частния съдебен 2 изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното производство, която с обжалваното постановление от 25.06.2025г. била оставена без уважение, поради липса на предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С оглед така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способа, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия.

Перемпцията по същността и последиците си е законоустановен юридически механизъм, който цели да стимулира взискателя да бъде активен.

Съгласно дадените разяснения в т.10 на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съгласно трайната практика на ВКС, перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността.

Валидното изпълнително действие по смисъла на посоченото тълкувателно решение включва и действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т.е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ, вкл. и когато нередовността е била поправена в срок.

От тук следва, че всяко редовно направено искане на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, така и всяко действие, чрез което се осъществява този способ, прекъсва този двугодишен срок. Самото конституиране на нов взискател по образувано изпълнително дело, поради цедиране на вземането не представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност. Но ако в молбата за конституиране на цесионера като взискател е поискано и извършването на валидно изпълнително действие, като бъде посочен нов изпълнителен способ, или е подновено искането на първоначалния взискател (респ. е поискано повтаряне на неуспешните изпълнителни действия), това искане се явява валидно такова.

В случая жалбоподателят твърди, че изпълнителното производство е перемирано, поради това че не са предприети от взискателя изпълнителни 3 действия, в продължение на период по-голям от 2 години, а последното валидно изпълнително действие е било осъществено на 05.06.2023г.

Както бе посочено по-горе, активност от страна на взискателя се изисква тогава, когато по изпълнителното дело не се осъществява изпълнение от страна на длъжника – доброволно или принудително. Отчитайки хронологията на постъпващите към съдебния изпълнител молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия се извежда, че такива са подавани на следните дати - 25.02.2022г., 31.10.2022г. и последната такава е подадена от конституирания нов взискател (цедент) от 13.10.2023г. Междувременно са извършени няколко запора, опис и оценка на движими вещи и е наложена възбрана, върху притежавания от длъжника недвижим имот. Молбата за прекратяване на изпълнително производство е от дата 10.07.2025г.

С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че не е налице период на продължаващо повече от законоустановения двугодишен срок бездействие от страна на взискателя, същият регулярно е проявявал нужната активност, а в резултат на това и съдебният изпълнител е предприемал последващи действия.

Горното налага извод, че не е настъпила перемпция и съответно липсва основание за прекратяване на изпълнението в тази хипотеза. Постановеният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, поради липса на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е законосъобразен, поради което жалбата срещу отказа на частния съдебен изпълнител е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Относно отправените искания за разноски, съдът намира, че разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. В този смисъл и Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Симеон Чаначев и Мариана Костова. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 ЗЧСИ.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.437 вр. чл.435, ал.2, т.6 ГПК, жалба с вх.№24487/10.07.2025г., подадена от Е. А. К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело 20228830400248 по описа на ЧСИ П.И, с рег.

№883, с район на действие ВОС, срещу действия на частния съдебен изпълнител, обективирани в постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК от дата 25.06.2025г.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК 4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502710 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№24487/10.07.2025г., подадена от Е. А. К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело 20228830400248 по описа на ЧСИ П.И, с рег.№883, с район на действие ВОС, срещу действия на частния съдебен изпълнител, обективирани в постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство от дата 25.06.2025г.

В жалбата се сочи, че са налице основания изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Пояснява се, че последните валидно извършени действия са от дата 05.06.2023г.