Решение № 52 от 16.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Русе, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520103410 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от Б. Т. Г., чрез упълномощен адв. В.

В., против „Русенска строителна компания“ АД, гр. Русе с правно основание чл.242, вр. чл.128 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

Ищецът твърди, че че въз основа трудов договор №47/04.09.1995г., неколкократно изменян с двустранно подписани допълнителни споразумения е изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ в „Русенска строителна компания“ АД..

Въпреки, че добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, до изтичане уговорения в трудовия договор срок, работодателят не му изплатил дължимото възнаграждение за м.януари 2025г., поради което на 04.03.2025г. отправил писмено волеизявление до „Русенска строителна компания“ АД за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. Със Заповед №26/04.03.2025г., работодателят прекратил трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетения по: чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие и чл.224, ал.1 от КТ – дължимо за 29 дни неизползван платен годишен отпуск. Твърди, че работодателят не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м.януари и февруари 2025 г., както и полагащите му се обезщетения за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск.

Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати следните суми: сума 1 в размер на 1069,38лв., частично от 1500,00лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г., сума в размер на 1069,74лв., частично от 1500,00лв., представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г., сума в размер на 1240,70лв., частично от 1800,00лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието и сума в размер на 1635,48лв., частично от 2300,00лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 29 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба -10.06.2025г. до окончателно изплащане. Претендира и разноски по делото В срока по чл.131 ГПК, ответникът „Русенска строителна компания“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно частичната неоснователността на ищцовите претенции. Не оспорва обстоятелствата за наличието на трудово правоотношение между страните, прекратено на 04.03.2025г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, както и неизплатено трудово възнаграждение, към момента на прекратяване на трудовия договор и неизплатени обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ за 29 дни неползван платен годишен отпуск. Оспорва претенциите по размер.

Поддържа, че дължимите на ищеца суми, след приспадане законоопределените удръжки са в следните размери: 1069.38 лева – за м.януари; 1069.74 лева – за м.февруари и 2876.18 лева – за м.март, последното формирано от: 1378.56 лева – обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и 1817.20 лева – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

Твърди, че ищецът има задължения към „Русенска строителна компания“ АД в общ размер 4701.48 лева, които произтичат от получени от него суми в брой на касата срещу представени фактури за гориво. Пояснява, че получените суми не са одобрени от главен счетоводител и представляващ дружеството. Счита, че приложените към отговора на исковата молба РКО не могат да бъдат признати за разход без данни за изминат пробег на автомобила и нормативно определените му разходни норми за гориво. По тази причина тези документи и фактурите към тях били осчетоводени като вземания в сметка 4983 партида Б. Т. Г.. По изложените съображения ответникът предявява възражение за прихващане за вземането им срещу Б. Т. Г. за сумата 4661.48 лева, представляваща неоснователно получени от ищеца суми от дружеството, без законно основание.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение по договор №47/04.09.1995г., по силата на който Б. Т. Г. заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в „Русенска строителна компания“ АД.

2

Със Заповед №26/04.03.2025г., работодателят прекратил трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетения по: чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие и чл.224, ал.1 от КТ – дължимо за 29 дни неизползван платен годишен отпуск.

Във връзка с възражението за прихващане, ответникът прилага седемнадесет броя РКО, издадени в периода м.януари 2024г. – м. януари 2025г., ведно със седемнадесет броя данъчни фактури и платежни документи, подробно описани в отговора на исковата молба. Разходните касови ордери установяват получаването от ищеца на една сума от 11,40лв., една сума от 200лв., една сума от 250лв. и четиринадесет суми от по 300лв. в брой от касата на ответното дружество. Данъчните фактури са издадени за закупени горива от „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ” АД на стойности, съответстващи точно на получените по ордерите суми от ищеца. По делото не е спорно между страните му, че ищецът е отчел в касата на ответника разходването на получените по ордерите суми именно чрез представяне на процесните данъчни фактури за закупени горива.

В хода на производството е допуснат разпита на: Н. Д. Ш., Д. П. Н., Д. С. С., Н.

Т.а М. и М. А. Т., които изнасят данни относно трайно утвърдената в дружеството практика, свързана с отпускане парични средства на шофьорите за зареждане гориво, а именно: При заявка, диспечерът уведомявал шофьора и му указвал, обекта, на който трябва да отиде, като му предоставял пътен лист, товарителница и при нужда експедиционна бележка. Някой от представляващите дружеството – П . Д. или М. М., или св.Н. Д. Ш. (член на Съвета на директорите), нареждал устно на касиера да предостави на шофьора конкретна сума и въз основа устното разпореждане, касиерът издавал РКО и изплащал съответната сума. След като зареди гориво за предоставената сума, шофьорът прилагал фискален бон и фактура от бензиностанцията, чийто номер се вписвал в РКО. Св.Ш. заявява, че ако в касата на дружеството няма налични финансови средства, давал необходимата сума на шофьора, а последният отчитал фактурата на него.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Д. Ш. се установява, че работил при ответника от 1996г. до месец Март на 2025г., като последната му заемана длъжност била „Оперативен ръководител в производството“. Ищецът работил в ответното дружество от 1996г. като шофьор на специализиран автомобил „Бетоновоз“ над 12-тона. Задачите били възлагани обикновено от св.Ш. като оперативен ръководител. Имало бетонов възел, където се приемали заявки и по телефона, като диспечерът нареждал на шофьора да се извършел определен курс за конкретен обект, давали му се пътен лист и експедиционна бележка. Шофьорът проверявал имало ли достатъчно налично гориво в самия автомобил и казвал на диспечера, след което последния звънял на св.Ш., на председателя на Съвета на директорите или на 3 изпълнителния директор. Нареждало се да отидел до касата и да изтегли пари за определен курс. След като се върнел представял пътния лист, експедиционната бележка и отчитал фактурата, с която бил заредил на бензиностанцията в касата.

Всички разпореждания за получаване на парични суми се отправяли устно. Когато управляващите дружеството - П . Д., М. М. или св.Ш. били на територията му, отивали в касата и нареждали на касиера да отпусне паричните средства, а ако не били на територията на дружеството, някой от тях тримата звънял по телефона на касиерката и й казвал на конкретно лице да се отпуснали определени парични средства за зареждане на автомобил. След като извършил определен брой курсове през деня в края на работния ден се отчитал пътния лист на диспечерката, която го била издала и фактурата се отчитала в касата, откъдето бил теглил парите. Разходният касов ордер, с които бил теглил парите се прикрепял към фактурата. През цялата 2024г. зареждането ставало по същия начин, тъй като нямали ведомствена бензиностанция от около 10 години. За предходни години практиката била една и съща, на Б. Т. Г. по същия начин са били възлагани задачите - да зареждал гориво, да си отчитал фактурата и пътния лист. Основно ищецът карал бетоновоз, но също така бил карал и самосвал, булдозер и други машини. Бетоновозът превозвал, произведения бетон от ответното дружество до съответния обект, като тази практика да звънели шофьорите, за да кажели, че нямат гориво, се била наложила с течение на времето между членовете на Съвета на директорите. Тя се била наложила устно, негласно, имало съгласие между тях.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д. П. Н. се установява, че работила при ответника от месец март 1996г. до месец март 2025г., на длъжност „Главен счетоводител“, като трудовото й правоотношение било прекратено, поради неизплащане на трудовите й възнаграждения за няколко месеца. След като се получило заявка колежката й Н. М. издавала на шофьора товарителница и пътен лист и се установявало дали имало нужда от пари за гориво. Такава била практиката - горивото се зареждало от бензиностанцията и се заплащало в брой от шофьора на съответното превозно средство. Когато били нужни такива средства, шофьорът се свързвал с някой от управляващите ответното дружество, който решавал дали да му се изплати и каква сума от колежката й от касата Д. С. С.. Това ставало устно в нейно присъствие или по телефона. После тя съставяла разходен касов ордер на името на шофьора, с регистрационния номер на автомобила и гориво като основание за плащането. След като получил тези пари шофьора отивал със съответния автомобил на най-близката бензиностанция, където си зареждал гориво и го заплащал. На текущия ден или на следващия, се представяла фактурата за изразходеното гориво, прилагала се към разходния касов ордер и се отчитала товарителницата и пътните листи.

Разпорежданията към шофьора и касиерката за отпускане на горивото, се давали в устна форма от управляващите ответника - П . Д., М. М. и св.Ш.. Разходният касов ордер се подписвал от лицето, получило сумата, от касиера, който бил изплатил 4 сумата, след което същите се описвали в касовата книга, събирали се в папка и в края на месеца с всички касови документи, приходи и разходи през текущия месец и с екземпляр от касовата книга й се предоставяли от Д. С., вследствие на което ги осчетоводявала в съответния ред. Осчетоводявала фактурите и ордера като плащане фактурата като начисляване на разхода. По същия ред се били предоставяли пари от касата на ответното дружество на някои от членовете на Съвета на директорите за зареждане на управлявани от тях автомобили, както и по същия начин се осчетоводявали и ордерите за тях. Разходите за гориво били включвани в дневниците за покупки. Осчетоводявани били като разход за гориво. Всичко устно й се било нареждало. Шофьорът оставял пътен лист при колежката й Н. М., която приемала заявките и разпределя съответно поръчките по шофьори, като ги насочвала къде трябвало да бъдел разтоварен бетонът. Не били изчислявали колко гориво било изразходвано, защото нямало човек, който да отговарял за транспорта след 2019г., поради което не се записвало нито начален, нито краен километраж. Шофьорите си ги записвали в самите пътни листи, но св.Н. не била изчислявала разходната норма на база изминат пробег, защото тя не се изчислява по този начин за бетоновозите, тъй като те работели с два двигателя - единият работил на час, а другият на километър. П .