Решение № 1878 от 27.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1878 гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20211110212763 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. П. Т. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.ИВ. Г., срещу електронен фиш за налагане на глоби серия К №3986642 – МВР-СДВР, в който е посочено, че н а 11.06.2020 г. в 18.56 ч. в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“, до магазин „Инфинити“, с посока о т ул.“Павел Красов“ към Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 60 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак „В 26“, с М П С – лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ... и собственик/ползвател М. П. Т. ЕГН **********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М №575 - 82 км/ч., при разрешена скорост 60 км/ч., като превишаването на разрешената скорост е 22 км/ч., което е квалифицирано като нарушение на чл.21,ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189,ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /като е посочена Банка /БНБ/, банков код и банкова сметка за заплащане на глобата/.

Жалбата срещу електронния фиш е подадена в законовопосочения срок 1

– на 30.08.2021 г., при връчване на електронния фиш на 19.08.2021 г., предвид разпоредбата на ал.8 на чл.189 от ЗДВП, която гласи „ Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша”, и която разпоредба не е отразена в електронния фиш /както не е отразена и нормата на ал.6 на чл.189 от ЗДвП – за правото на писмено възражение срещу фиша/.

В жалбата е написано, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице, при излагане на следните доводи: нарушението е описано непълно и неточно, неясно е дали за посоченото превишаване на скоростта е отчетен толеранс; неясно е изписана нарушената норма - ал.1 и ал.2 на чл.21 са две взаимно изключващи се правни норми и няма как да образуват конструкцията на 1 нарушение; в обжалвания фиш не е упоменат типът на автоматизираното техническо средство, с което е установено и заснето нарушението, а това препятства възможността за преценка дали то е било стационарно или мобилно, и респективно – дали са спазени изискванията за използването му;. В жалбата са изложени съображения и във връзка с чл.189,ал.4 от ЗДвП, чл.165,ал.2,т.6,т.7 и ТР №1/26.02.2014 г. на ВАС. Отбелязано също, че в електронния фиш не е отразено нищо във връзка с обжалването му. С оглед на това се иска електронният фиш да бъде отменен. Претендират се и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законовопосочения 14дневен срок от получаването на електронния фиш, срещу акт /електронен фиш/ подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената за това процедура, тя отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима.

В съдебното заседание жалбоподателят М. П. Т. редовно призована не се явява. Не се явява и упълномощеният й адв.ИВ. Г., редовно призован.

2

Въззиваемата страна СДВР – редовно призована, не се представлява.

По делото са приложени: електронен фиш за налагане на глоби серия К №3986642 – МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал на описаното нарушение; снимков материал за използване на камера и за знак за ограничение на скоростта /без информация за дата, час и пр./; удостоверение за одобрен тип средство за измерване и писмо от 12.03.2020 г. от зам. директора на ГД „Национална полиция“ до директорите на СДВР и ОДМВР във връзка с удостоверението; протокол от проверка № 3-39-19 от 19.08.2019 г. - за последваща периодична проверка на техническото средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-М с идентификационен номер 575; ежедневна форма на отчет за 11.06.2020 г.; протокол за използване на 11.06.2020 г. на автоматизирано техническо средство или система; справка за собственост на посочения автомобил; декларация от 11.08.2020 г. от А.Г.А., във връзка с чл.189,ал.5 от ЗДвП - че на 11.06.2020 г. лекият автомобил е бил във владение на М.П.Д с копие на СУМПС на същата; заповед на министъра на Министерство на вътрешните работи от 30.08.2016 г. относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

МПС - лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ... от 11.01.2018 г., включително и на 11.06.2020 г., бил във владение на М. П. Т. / Д. ЕГН ********** и ползван / управляван от нея.

На 11.06.2020 г., за времето от 18.00 ч. до 20.00 ч., от служителя при

О „ПП“-СДВР – Рибарев, с регистрирано и изправно автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М с №575, и служебен полицейски автомобил с рег. № СА 67 07 ММ, позиционирани стационарно в гр.София, на бул.“Цариградско шосе“, до магазин „Инфинити“, в който участък на пътя ограничението на скоростта било 60 км./ч. за населеното място, въведено с пътен знак „В 26“, бил проведен контрол на скоростта на 3 приближаващите се МПС, движещи се в посока от ул.“Павел Красов“ към Околовръстен път, където в 18.65 ч. преминал и лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ....

От МВР-СДВР на 22.09.2020 г. бил издаден електронен фиш за налагане на глоби серия К №3986642, в който е написано, че на „11.06.2020 г. в 18.56 ч. в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“, до магазин „Инфинити“, с посока от ул.“Павел Красов“ към Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 60 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак „В 26“, с МПС – лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ... и собственик/ползвател М. П. Т. ЕГН **********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М №575 - 82 км/ч., при разрешена скорост 60 км/ч., като превишаването на разрешената скорост е 22 км/ч., което е квалифицирано като нарушение на чл.21,ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189,ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.“ Екземпляр от този електронен фиш, както беше отразено по-горе, бил получен за М. П. Т. / Д. на 19.08.2021 г., която, чрез упълномощения адв.ИВ.

Г., го обжалвала на 30.08.2021 г. с изпратена по пощата жалба.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, които кредитира, от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл.

283 от НПК, на които дава вяра.

При така очертаните фактически обстоятелства, въз основа на наличните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налагат следните правни изводи:

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

4

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът извежда извода, че отбелязаната в електронния фиш фактическата обстановка се установява с необходимата категоричност от наличните по делото писмени доказателства, кредитирани от този съдебен състав, показващи, че визираното като нарушител лице е извършило в посочените в електронния фиш време и място и с посочения автомобил описаното нарушение – от обективна и субективна страна, като от субективна страна нарушението е извършено виновно.

Независимо от отразеното до тук, от друга страна, настоящият съдебен състав намира, че по същество жалбата срещу електронния фиш е основателна, макар и не относно всички изложени в нея доводи, и електронният фиш подлежи на отмяна, тъй като са допуснати в предсъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото електронният фиш е издаден от съответната териториална структура на МВР, в конкретния случай – от СДВР. Същият отговаря на утвърдения образец и формално съдържа реквизитите, посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Въпреки това обаче:

- в него липсва отразяване на разпоредбата на чл.189,ал.6 от ЗДвП, регламентираща възможността за подаване в 7-дневен срок на писмено възражение срещу фиша пред директора на съответната структура на МВР, който в предвидените хипотези може да анулира фиша, и който, по силата на ал.7, е длъжен да уведоми собственика на МПС за решението си, както липсва и отразяване и на разпоредбата на чл.189,ал.8 от ЗДвП, указваща реда и срока за обжалване на електронния фиш;

- описаното нарушение е квалифицирано цифрово по чл.21,ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП, която разпоредба /на ал.2 на чл.21 от ЗДвП/ гласи – „Когато 5 стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак”, т.е. тя /ал.2/ не налага и не изисква конкретно поведение от водачите на ППС/МПС и респективно тя не може да бъде нарушена от същите, в т.ч. и от М. П. Т. / Д.. Посоченото извежда преценката, че липсва кореспондиращо съответствие между словесното описание на нарушението и цифровата му правна квалификация;

- в електронния фиш не се съдържа съставомерен елемент от субективна страна на нарушението – а именно липсва каквото и да е отразяване във връзка с въпроса за вината, т.е. за субективната съставомерност на нарушението – че наказаното лице е извършило нарушението виновно.

Така посоченото представлява поотделно и в съвкупност съществено нарушение, като същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза и предвид характера на настоящето производство, поради което не може да бъде саниран електронният фиш, който е незаконосъобразен и като такъв не може да породи правно валидни последици, не може с него да се ангажира административнонаказателната отговорност на наказаното лице и респективно - подлежи на отмяна.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение и съответно с направеното в жалбата срещу електронния фиш искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които според приложения договор между М. П. Т. и адв.Иван Емилов Г., са в размер на 300 лева - платено в брой при сключване на договора, каквото искане е направено и в допълнително подадената молба, съдът намира следното: Не може да не бъде отбелязано, че въпреки, че няма нормативна императивност пълномощното да е на „адвокатски кочан“, т.е. то може и да е „на лист А4“, 6 вече утвърдено и масово, както и в настоящия случай, то е „на лист А4“, към каквото, както и тук, не се представят никакви конкретни доказателства за платен адвокатски хонорар, а последното остава само една формално вписана декларация! По това дело направеното с жалбата и допълнителната молба искане за 300 лева, което е само за изготвяне на жалбата срещу електронния фиш, за което от страна на административнонаказващия орган не е направено възражение, съдът следва да уважи в претендирания размер и респективно – да осъди СДВР да плати на М. П. Т. / Д. 300 лева като направени от нея по делото разноски.