Определение № 40476 от 07.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 48155/2024
- Вид
- Определение № 40476
- Подписан
- 07.10.2024
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1 - т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1 - т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1 - т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1 - т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1 - т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1 - т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1 - т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 1 - т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40476 гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. И.А като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Частно гражданско дело № 20241110148155 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Настоящото дело е образувано по заявление от 08.08.2024 г., подадено от [фирма] с искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПТ – извлечение от счетоводните книги и изпълнителен лист срещу длъжника К. С. Н..
По делото са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 13.09.2024 г., за заплащане от длъжника в полза на заявителя на следните суми: 3346,76 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № CREX-*** от 14.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, 1307,44 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.12.2023 г. до 16.07.2024 г., 249,57 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. до 30.07.2024 г., 150,00 лева, представляваща стойност на разходи за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, както и разноски по делото за държавна такса в размер на 101,08 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 663,23 лева – вземания съгласно извлечение от счетоводните книги на търговската банка - заявител за състоянието на дълга към 30.07.2024 г. по договор за потребителски паричен кредит № CREX-*** от 14.11.2023 г., обявен за предсрочно изискуем.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по делото е постъпило писмено възражение от длъжника К. С. Н. от 24.09.2024 г. с твърдения за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С определение от 30.09.2024 г. по изложените в същото съображения е оставено без уважение искането на длъжника за спиране изпълнението на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по настоящото дело.
По делото е постъпила нова молба от 03.10.2024 г. от длъжника К. С. Н., чрез пълномощника му адв. П. М., с която се отправя искане за постановяване спиране на изпълнението на посочените актове на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, предвид учредено обезпечение, равняващо се на сумата от 1939,36 лева, представляваща 1/3 част от общия размер на вземанията по заповедта за изпълнение, доколкото в настоящия случай длъжникът има качеството на потребител, обусловено от характера на вземанията, като произтичащи от договор за потребителски кредит. Към молбата е приложено заверено копие от операционна 1 бележка за плащане към бюджета за внасяне по депозитната сметка на съда на сумата от 1939,36 лева, със задължено лице: К. С. Н. и посочено основание за плащане: „обез. спир. изп. гр. дело № 48155/2024 г. на СРС, 51-ви състав“.
Съдът намира, че искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, като подадено от легитимирана страна – длъжникът по делото, при вече депозирано възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК с изложени доводи за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение, и в срок – преди изтичане на едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК и в едномесечен такъв от издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Съдът намира, че е налице и правен интерес то търсеното спиране, въпреки че по делото няма данни за образувано въз основа на изпълнителния лист производство по индивидуално принудително изпълнение, доколкото длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение, като от издаването на същата за последния възниква както правото на възражение, така и правото да поиска спиране на нейното изпълнени, независимо от липсата на данни за надлежното й връчване.
Същевременно настоящото искане е основано на новонастъпили факти – след произнасяне на съда по предходно искане на длъжника за спиране на изпълнението.
Разгледано по същество, съдът намира искането за основателно, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 ГПК обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. В чл. 420 ГПК законодателно са регламентирани две различни групи основания за спиране на принудителното изпълнение:
1). спиране по чл. 420, ал. 1 ГПК когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена на основание чл. 417, т. 1 – т. 8 ГПК и длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, включително при подадено в срок възражение; 2) спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК – от съда, постановил незабавното изпълнение, и без да е необходимо обезпечението когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В настоящия случай съдът намира, че е налице соченото от длъжника с молбата от 03.10.2024 г. основание за спиране по чл. 420, ал. 1 ГПК, доколкото от страна на същия е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, което да послужи като основание за спиране на изпълнението.
Посочената законова разпоредба урежда императивно, с изрична препратка към чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, вида и реда за учредяване на обезпечението, което законодателят приема да гарантира успешното осъществяване на принудителното изпълнение. Такова обезпечение може да бъде само представеното пред съд обезпечение под формата на залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, като съгласно чл. 181, ал. 2 ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за нейното учредяване, а залогът чрез влагане на съответната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 180 ЗЗД когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа, или ипотека. Залогът на парична сума, като проявна форма на обезпечение пред съд се учредява чрез внасяне на сумата в банка и е израз на едностранната воля на залогодателя за внасяне на определена парична сума именно като обезпечение.
Същевременно, в разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК се изисква представеното от длъжника обезпечение за кредитора да бъде „надлежно“, т.е. да съответства на обезпечителната нужда, като покрива по размер спорното вземане, съотв. 1/3 част от същото, когато длъжникът има 2 качеството на потребител.
При наличието на тези предпоставки – когато представеното обезпечение съответства на материалния интерес и сумата е внесена по определения от закона ред - в особената за това сметка на съда на посоченото основание – като залог в полза на кредитора, е налице надлежното обезпечение залог на парични средства по смисъла на чл. 181 ЗЗД.
В случая се касае за вземания, основани на договор за потребителски паричен кредит, а длъжникът е физическо лице, сочено като кредитополучател, поради което същият има качеството на потребител по см. на ЗЗП. Предвид това, при определяне на размера на обезпечението, приложение следва да намери именно разпоредбата на чл. 420, ал. 1, изр. 2 ГПК, предвиждаща същото да е в размер до една трета от вземането, когато длъжникът е потребител.
Както се изясни, с молбата от 03.10.2024 г. от страна на длъжника е представено доказателство за внасяне на парична сума в общ размер от 1939,36 лева по депозитната сметка на съда именно като обезпечение във връзка с търсеното спиране на изпълнението, която сума се равнява на 1/3 част от вземанията по заповедта за изпълнение в общ размер от 5818,08 лева, като от извършена справка в счетоводния отдел на съда се установява постъпване на сумата по депозитната сметка на съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесното искане за спиране изпълнението на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същите изпълнителен лист – при представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 181, вр. чл. 180 ЗЗД – залог на парична сума, равняваща се на 1/3 част от вземанията по заповедта за изпълнение, се явява основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 1 ГПК по искане на длъжника К. С. Н., обективирано в молба от 03.10.2024 г., принудителното изпълнение на издадените по настоящото дело Заповед № 28812/13.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 13.09.2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3