Решение № 114 от 06.03.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Плевен, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430201424 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №22-0938-000923/09.05.2022г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Н. Е. М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Изтъква, че на съответната дата е бил спрян напълно безпричинно от страна на полицейски органи, които поискали да го тестват за употреба на алкохол и наркотици; че действително отказал да бъде изпробван, но за сметка на това, имал желание да даде биологичен материал за съответно химическо изследване; че „…поради административни неуредици с документацията по случая, една от които било невъзможността да отлепят от ваденката един от 8-те броя стикери, към един от талоните за медицинско изследване“, медицинските специалисти отказали да вземат съответни проби от кръв и урина, при което М. реагирал бурно и това наложило на място да пристигне полицейски екип за възстановяване на реда в здравното заведение; че въпреки това, от жалбоподателя били взети само биологични проби за изследване употребата на алкохол, но не и на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка счита, че не е извършил умишлено деяние, тъй като макар да е имал желание да даде съответни биологични проби за химико-токсикологично изследване, не е имал тази възможност - по изтъкнатите обективни причини, както и че макар да е отказал да бъде изпробван с техническо средство, е имал правото да предпочете химико-токсикологичното изследване, което се ползва с по-голяма сигурност на резултатите. На следващо място, изразява съмнение в коректността на посочената дата на издаване на Наказателното постановление, като в тази връзка изтъква, че във връзка с процесната ситуация, на М. са издадени общо три Наказателни постановления, за различни нарушения на ЗДвП, които обаче не следват определена поредност на съотношението дата-пореден номер на 1 издаването им; в тази връзка счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.2 ЗАНН. Отделно от това счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като в НП не са посочени доказателствата, които са в потвърждение на процесното нарушение. Изтъква, че провеждането на три отделни административнонаказателни производства за нарушения, установени с един и същи АУАН, влиза в противоречие с принципа ne bis in idem; че е налице противоречие в съдържателната част на АУАН и обжалваното НП, тъй като Актът е съставен за три нарушения, а Наказателното постановление – издадено само за едно от тях, с което се ограничава правото на защита на нарушителя да разбере волята на административнонаказващия орган, включително – за кое нарушение е наказано. Не на последно място счита, че извършената полицейска проВ. е напълно тенденциозна, защото нарушителят не е имал външни белези, предполагащи изпробването му за употреба на алкохол или наркотични вещества, а и е бил спрян за проВ. от необозначен със съответните знаци, полицейски автомобил.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата и изложените в нея съображения, като акцентират върху това, че e допуснато нарушение на чл.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че М. е имал желание да даде биологични проби за изследване употребата на наркотични вещества, но не му е дадена възможност, поради липса на един от стикерите, както и поради липса на личната му карта, задържана от полицейските служители. Защитникът допълва, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката М.А, но не и тези на полицейските служители, тъй като са тенденциозни и евентуално лъжовни; отбелязва, че процесният Протокол за медицинско изследване, изготвен от д-р Л. е с час на съставяне 20:35 часа, а според представените писмени материали по делото, сигнал за проблем в СПО при УМБАЛ „Д-Р ***“ ЕАД е подаден в 20:50 часа, откъдето извежда, че М. действително не е бил допуснат до медицинско изследване, че се е разгневил и именно поради това са били сигнализирани за съдействие полицейските органи; отбелязва, че щом същите третират М. като неправоспособен, не е следвало с обжалваното НП да му бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС. На тази основа, пледират за отмяна на Наказателното постановление и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 460 лева, за които представят писмени доказателства.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява. С придружителното писмо за изпращане на процесната жалба в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, като е отправено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, в случай, на нейното уважаване.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 573335/21.02.2022г. от страна на Б. П. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВРПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите С. Г. К., Ц. Н. Х. и нарушителя – Н.

Е. М.. Съставен е за това, че на 21.02.2022г. около 17:25 часа в ПЛЕВЕН, улица „*** до ***, с посока на движение към улица „***“, като водач на лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, извършва следното: 1. Отказва да 2 му бъде извършена проВ. за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер *** в 17:25 часа, издаден е талон за изследване с № 0064953, с 8 броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер *** – нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП; 2.

Отказва да му бъде извършена проВ. за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер *** и тестова касета ***, валиден до юли месец 2022 г., отказва проВ.та в 17:25 часа, издаден е талон за изследване с номер *** и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер ***, издаден е и Протокол за извършване на проВ. за употреба на наркотични вещества или техните аналози с номер *** – нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП;

3. Управлява горепосоченото МПС, без да притежава валидно СУМПС, след направена справка с ОДЧ и служба за граничен контрол е изяснено, че водачът притежава СУМПС образец Великобритания, но водачът не е напускал територията на Република България от 21.11.2021г. до момента на проВ.та, в срок от 3 месеца - – нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не е направил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло възприел гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация. Вместо да издаде едно Наказателно постановление във връзка с установените от актосъставителя три административни нарушения, издал отделни Наказателни постановления за всяко едно от тях. Специално във връзка с предмета на доказване по настоящото дело, издал Наказателно постановление №22-0938-000923/09.05.2022г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Н. Е. М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като изрично е уточнено, че водачът отказва да му бъде извршена проВ. с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химоко-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л. 24 – 25 от делото/. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя във връзка с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в тази връзка Съдът съобрази следното:

Не е допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.2 ЗАНН. Обжалваното НП съдържа съответен номер на неговото издаване - №22-0938000923/09.05.2022г., като не се събраха никакви доказателства в подкрепа на изразените в жалбата съмнения относно коректността на посочената дата на 3 издаване на Наказателното постановление /или поредността на неговия номер/. В този смисъл, същите съмнения се явяват напълно недоказани и неоснователни, от тях не може да се изведе нарушение на процесуалните правила, а още по-малко – съществено такова.

Действително, разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН предвижда, наред с другото, в НП да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават извършването на административното нарушение.

Същевременно, тази разпоредба не поставя по-конкретни изисквания в очертаната насока, т.е. въпрос на преценка и стил на работа на административнонаказващия орган е начина, по който ще бъде изпълнено така изтъкнатото законово изискване. В случая, в Наказателното постановление е отбелязано, че се издава във връзка с актовата преписка, по съставен АУАН бл.№ 573335/21.02.2022г. от страна на Б. П. М., като така направеното уточнение, Съдът преценява като достатъчно, за да удовлетвори разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, в обсъжданата й част.

На следващо място, жалбоподателят правилно отбелязва, че на основата на съставен АУАН бл.№ 573335/21.02.2022г. от страна на Б. П. М., са издадени три Наказателни постановления - по едно за всяко от трите нарушения, установени със същия АУАН. Неправилно обаче се счита, че така подбрания подход от страна на административнонаказващия орган във връзка с издаването на Наказателните постановления, влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. Действително, посоченият подход е нетипичен, а и търпи известна критика от гледна точка на неговата целесъобразност, но същевременно не се явява незаконосъобразен, тъй като се санкционират отделни нарушения, а не едно и също такова. Впрочем, виждането, че този подход от страна на административнонаказващия орган нарушава принципа ne bis in idem, не се споделя и от практиката на касационната инстанция, като в тази връзка следва да бъдат посочени Решение № 143 от 29.03.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 71/2022 г., Решение № 337 от 17.06.2021 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 379/2021 г., Решение № 150 от 17.03.2021 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1102/2020 г.

По-нататък, до известна степен във връзка със засегнатото в предходния абзац, следва да бъде отбелязано, че действително, в обжалваното по настоящото дело

Наказателно постановление, административнонаказващият орган е възпроизвел цялата фактология на случая, изнесена в съставения АУАН, т.е. включително касая отказа на М. да му бъде извършена проВ. за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер *** в 17:25 часа, както и управлението на МПС, без да притежава „валидно“ СУМПС. Същевременно обаче това, че актът е съставен за три нарушения, а Наказателното постановление – издадено само за едно от тях, по никакъв начин не ограничава правото на защита на нарушителя да разбере волята на административнонаказващия орган, включително – за кое нарушение е наказан, още повече, че последното предполага елементарно ниво на езикова 4 грамотност и просто запознаване със съдържанието на обжалваното Наказателно постановление. В този смисъл Съдът намира, че нарушение на процесуалните правила като соченото, не е допуснато.