Решение № 1974 от 18.03.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.София,

18.03.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-в състав в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.с. Велизар Костадинов при секретаря Валентина Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 8 688 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 83205 от 05.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 13 394/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 120 състав, са отхвърлени предявените от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******срещу Д.И.Р., ЕГН ********** искове за признаване на установено, че Д.И.Р., ЕГН ********** дължи на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ сумата 23 989,56 лева, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.430, ал.2 ТЗ – сумата 2 820,27 лева, представляваща договорна лихва съгласно чл.15, раздел IV от договора за периода: 20.04.2012 г. – 31.10.2012 г.; сумата 19 241,21 лева – наказателна лихва, съгласно чл.15, ал.2 от Раздел IV от договора, за периода: 20.04.2012 г. – 12.11.2014 г.; сумата 4 159,88 лева – такси по чл.8, ал.4 от Раздел III от договора за периода: 20.04.2012 г. – 12.11.2014 г., както и сумата 115,20 лева – нотариални такси за връчване на кредитополучателя на покана за доброволно изпълнение, дължими съгласно чл.3, ал.2 от Общите условия на „Б.П.Б.“ АД, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задъл-жение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 62 029/2014 г. на СРС, I ГО, 120 състав. Със същия съдебен акт ищецът „Б.П.Б.“ АД е осъден да заплати на ответника Д.И.Р. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 000,00 лева – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната н.ищеца – „А.з.с.на в.“ ЕАД.

Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивн.жалба от третото лице-помагач „А.з.с.на в.“ ЕАД, ***. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на мате-риалния закон и необоснованост. Поддържа се, че по делото е установено по безспорен начин, че на 21.08.2006 г. между „Б.П.Б.“ АД и Д.И.Р. е бил сключен договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта, по който Д.И.Р. не е изпълнил задълженията си според заключението на съдебно-счетоводната експер-тиза по делото. Оспорват се изводите на съда, че между страните е настъпила новация съглас-но сключения помежду им договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 38/R/ 2013 от 06.08.2013 г., както и че банката е неизправна страна по него, като се навеждат дово-ди, че съгласно клаузата на чл.2, ал.1 от договора от 06.08.2013 г., кредитът се предоставя след изпълнение на изискванията на Раздел VI, чл.16-18а /предоставяне на обезпечение/ и при спаз-ване на уговорените в договора срокове за усвояване, а съгласно чл.3, ал.1 от договора – мно-гоцелевият кредит ще се усвои от кредитополучателите еднократно безкасово по сметка на клиентите с цел рефинансиране на всички задължения /редовни и просрочени/ и последващото закриване на кредитните лимити по съществуващите кредитни карти на И.P., П.Р. и Д.Р. в Банката, след представяне на: 1) окончателно положително правно становище относно годността на имота за ипотека, в което становище юристката е прегледала всички допъл-нително изискани от нея документи; 2) удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК за И.Р., П.P., Д.Р. и „Буларко“АД; 3) представяне на удостоверение за тежести с вписана първа по ред ипотека в полза на банката“. Твърди се с оглед изложеното, че влизането в сила на този договор е поставено под отлагателно условие, като условията са изброени изчерпателно и следва да са налице кумулативно; че е било безспорно, че в полза на банката е вписана ипо-тека върху посочения имот, но ответникът не е изпълнил условията за усвояване на многоце-левия кредит, посочени в чл.3, ал.1 от договора /отрицателен факт/, поради което правното действие на договора никога не е настъпвало. Сочи и че ответникът е бил уведомен писмено от банката за неизпълнението на отлагателното условие на договора, видно от представената по делото нотариална покана чрез нотариус с peг.№ 200 на НК. В подкрепа на твърденията, че не са изпълнени условията по чл.3, ал.1 от договора, бил и фактът, че по делото не са били предс-тавени никакви доказателства от ответника, че е представил документите на кредитора си, с което да е било изпълнено отлагателното условие и договорът да влезе в сила, както и че Д.Р. не е оспорил наведеното от третото лице-помагач в първото по делото заседа-ние възражение за неизпълнение на условията по чл.3, ал.1 договора от негова страна, в резул-тат на което последният не е влязъл в сила. Твърди се неправилност на извода на първоинстан-ционния съд, че ответникът не е бил уведомен за цесията, във връзка с което се инвокират съ-ображения, че на ответника е било изпратено уведомление за извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-БП-Т/4243261000215019/02.09.2016 г. по пощата с обратна разписка, което е било вър-нато в цялост, както и уведомление за извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-БП-Т/42432610-00215019/23.11.2016 г. с куриерска фирма „Лео Експрес“, като съгласно представената по де-лото товарителница, ответникът не е получил документа, въпреки че е бил посетен два пъти адреса му, залепен е и стикер, като е търсен и по телефона, респ. договорът за прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г. е приложен по делото, поради което Д.Р. следва да се счита уведомен за цесията. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове за следните размери: за сумата 23 989,56 лева – главница, за сумата 1 699,05 лева – договорна лихва, сумата 19 241,21 лева – наказателна лихва, сумата 4 159,88 лева – такси и сумата 115,20 лева – нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2014 г. до погасяване на вземането.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответ-ника Д.И.Р.,***, с който депозираната въззивната жалба се оспорва изцяло. Поддържа, че със сключването на договора за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 38/R/2013 г. се прекратява правоотношението между страните по договора за изда-ване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г. и възникнало ново пра-воотношение по новия договор. Обосновава становище за неоснователност на доводите на жалбоподателя за неизпълнение на условията по новиращия договор и неспазване на уговоре-ния срок в него, поради това, че не отговарят на фактическото и правно положение. Твърди се и че в полза на банката е била учредена ипотека и са настъпили всички условия, обуславящи влизане на договора в сила, но ищецът не е изпълнил задължението си за плащане. Релевират се аргументи и че вземането – предмет на договора за цесия, не е индивидуализирано нито в него, нито в приложението към договора, което дори не е подписано, както и че цесията не е съобщена на длъжника, поради което няма действие по отношение на него.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба и от ищеца „Бан.ка Пиреос България“ АД, гр.София. В подадената от същия жалба се твърди, че СРС правилно е приел, че между банката и Д.И.Р. е сключен договор за издаване и обслуж-ване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г., по силата на който банката е предоста-вила на кредитополучателя кредит с кредитен лимит от 25 000,00 лева съгласно /р.III, чл.3/, като договорената сума може да бъде усвоявана и погасявана многократно чрез използване на издадената кредитна карта, но се инвокират доводи, че кредитът е падежирал с изтичане срока на договора на 03.11.2012 г. и че въпреки връчената на длъжника на 22.10.2014 г. нотариална покана, с която му е даден срок за доброволно плащане, в която се съдържа и изявление на банката за обявяване на кредита за изискуем при неплащане в указания срок, това не е стана-ло, и след изтичането му банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Сочи се и че с договора за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека 38/R/ 2013 г. банката се е съгласила да предостави на Д.И.Р., П.И.Р. и И.Д.Р. сума за рефинансиране на задължението по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г. и два други договора, с краен срок за усвояване – 3 месеца след подписване на договора, като при неспазването му, независимо от причината за това, банката има правото да го прекрати едностранно, без да се дължат неус-тойки и обезщетения; че първоинстанционният съд правилно е констатирал, че по делото липсват данни уговорените суми за рефинансиране да са били отпуснати на Д.И.Р., но се оспорват изводите на съдебния състав, че процесното задължение е било погасено чрез подновяване. Релевират се доводи, че една от основните последици на новацията е пога-сяването на старото задължение, което в случая не е станал. Излагат се аргументи, че по-късно сключеният договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека 38/R/2013 г. не е поро-дил желаните от страните по него правни последици; че постигнатата уговорка е била, че ре-финансирането ще се извърши след представяне от страна на И.Р., П.Р. и Д.Р. на окончателно положително правно становище относно годността на имота за ипотека, удостоверения по чл.87, ал.6 ДОПК, удостоверения за тежести с вписана първа по ред ипотека в полза на банката /чл.3/; че същите са уговорили краен срок за усвояване на кредита 3 месеца след подписване на договора /чл.3, ал.2/, при неспазването на който, независимо от причината за това, на банката е предоставено правото да прекрати договора, както и че поради неизпълнение на условията по чл.2, ал.1 и чл.3, ал.2 от този договор и неспазване на уговорения 3-месечен срок по чл.3, ал.2 последният не е породил правни после-дици. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените по реда на чл.422 ГПК искове, както следва: за сумата 23 989,56 лева – главница по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г., сумата 1 699,05 лева – договорна лихва, сумата 19 241,21 лева – наказателна лихва, сумата 4 159,88 лева – такси и сумата 115,20 лева – нотариални такси.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от ответника Д.И.Р.,***, с който същата се оспорва в цялост с доводи, идентични с изложените от него такива в депозирания отговор на въззивната жалба на третото лице-помагач.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск относно договорната лихва по чл.15, ал.1 от раздел ІV на договора за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 21.08.2006 г. за разликата над сумата от 1 699,05 лева до сумата 2 820,27 лева е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са допустими – същите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирани страни в процеса – ищец и третото лице-помагач на страната на ищеца, на което процесуалният закон признава самостоятелно право на въззивно обжалване, чието упражняване може да има за цел единст-вено постигане на благоприятен за подпомаганата страна изход на делото, не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с подпомагания.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо.