Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 25.03.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 55/2026
Вид
Решение № 112
Подписан
25.03.2026
В сила
25.03.2026
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Ивайло Стефанов Стефанов, Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

  • чл.126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Смолян, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500055 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 196/02.12.2025г., постановено по гр.д.№ 502/2025г. по описа на Районен съдМадан е осъдено „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ч.“ № *, ет. * офис * да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. С.,ул. „Б.“ № *, сумата от 727,13 лева - платена при изначална липса на основание предвид недействителността на сключения между страните Договор за кредит № *******.Осъдено е „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ч.“ № *, ет. * офис * да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. С.,ул. „Б.“ № *, сумата от 50,00 лева - направени по делото разноски за държавна такса. Осъдено е „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ч.“ № *, ет. * оф. * да заплати на адв. Д. Г., АК Л., служебен адрес: гр. Т., ул.

„З. С.“, ет. *, офис *, сумата от 480 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3947/18.12.2025г. от „Ю. Б.“ ЕООД, с ЕИК *******, чрез пълномощника му юрк. В. Ц. с оплаквания за недопустимост, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск или е допуснал съществено процесуално нарушение, като е лишил жалбоподателя от правото на защита в производството пред първата инстанция.

Хронологично се сочат процесуалните действия, извършени от съда и от жалбоподателя, а именно:

На 24.09.2025 г. е връчен препис от искова молба с вх. № 2738/15.09.2025 г., по което е образувано гр. д.№ 502/2025 г. по описа на Районен съд - Мадан. В същия ден е връчен препис от искова молба, предявена от същия ищец и пред същия съд с вх. № 2736/15.09.2025 г. , по която е образувано гр. д.№ 500/2025 г. по описа на Районен съд - Мадан. Двата преписа от искови молби са 1 напълно идентични - с еднакви основания и с еднакви искания. На 23.10.2025 г. чрез ЕПЕП е подаден отговор на връчената искова молба по гр.д. № 502/2025 г. като изрично е посочено, че искът е недопустим с искане производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 126 от ГПК. Изрично е посочено, че Д. В. В. е предявил два иска, по които са образувани две дела пред Районен съд-Мадан, с еднакви основания и с еднакви искания. По исковата молба с вх. № 2736/15.09.2025 г. е образувано гр. д.№ 500/2025 г. по описа на Районен съд - Мадан, а по искова молба с вх. № 2738/15.09.2025 г. е образувано гр. д.№ 502/2025 г. по описа на Районен съд -Мадан.

Поискано е да бъде извършена от съда служебна проверка, като са приложени копия от двете искови молби, с цел доказване на твърдението за недопустимост. С отговора на искова молба са изложени и съображения за неоснователността на иска поради преклузията на чл. 133 от ГПК. Като основание, от което произтича вземането е посочен Договор за потребителски кредит № *******.

Първоинстанционният съд е констатирал факта, че всички твърдения и възражения са относно Договор за потребителски кредит № *******, като е дал указания да се уточни защо като основание, от което произтича вземането е посочили Договор за потребителски кредит № *******.

В проведеното съдебно заседание съдът не е коментирал направеното възражение за недопустимост на иска, тъй като основанието на двете дела - гр. д.№ 500/2025 г. и гр. д.№ 502/2025 г. е един и същ договор за кредит № *******. Съдът е обявил делото за решаване в единственото проведено по делото открито заседание и е постановил Решение № 196/02.12.2025 г., постановено по гр.д. № 502/2025 г. по описа на Районен съд – Мадан, връчено на 10.12.2025 г., с което е разгледал иск с основание договор за кредит № ******* и го е уважил изцяло. С оглед изложеното жалбоподателят счита, че решението е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск. Твърди се, че на жалбоподателя „Ю. К. Б.“ ЕООД е връчен препис от искова молба с вх. № 2738/15.09.2025г., по която е образувано гр.д.№ 502/2025 г. по описа на Районен съд - Мадан. Във връчената му искова молба са посочени: цена на иска 1 143.33 лв.; основание - договор за кредит № *******. С петитума на връчената им исковата молба се иска: да бъде осъдено „Ю. Б.“ ЕООД да заплати на Д. В. В. сумата от 1 143,33 лева, платена при начална липса на основание, предвид недействителността на сключения между страните Договор за кредит №*******. Твърди се, че връчената им искова молба по гр.д.№ 502/2025г. е идентична с връчената им искова молба по гр.д.№ 500/2025г. , поради което районният съд се е произнесъл по непредявен иск, като по този начин е лишил ответника да упражни правото си на защита, тъй като не е имал възможност да упражни правото си на защита по предявения иск по договор № *******. Моли да бъде обезсилено като недопустимо обжалваното решение и бъде прекратено производството по делото. Претендира за разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 168/19.01.2026г. от Д. В. В., чрез пълномощника му адв.Д. Г., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че действително са депозирали две искови молби, с които са образувани две дела-гр. д. 500 и гр. д. 502/2025 по описа на PC Мадан по два отделни договора за заем:1/ №******* с осъдителен иск за 1,143.33 лв.и 2/ № ******* с осъдителен иск за 727.13 лв. след като са подадени отговори и по двете дела в ЕПЕП се установява, че под „Искова молба“ и по двете дела е видна само една - тази по договора за кредит №322508 с осъдителен иск за 1,143.33 лв. В случая става въпрос за техническа грешка от страна на PC Мадан,тъй като исковите молби и приложенията им са изпратени чрез ССЕВ. Твърди, че след проверка на прикачените файлове са налични две различни искови молби, така както трябва да бъде. Допълнително потвърждение за това, че исковите молби са различни е и факта, че по едното решение ответното дружество е 2 осъдено за сумата от 1,143.33 лв.по договор за кредит №*******, а по другото решение за 727.13 лв. по договор № *******, което потвърждава, че PC Мадан в действителност е получил и две искови молби, но при администрирането е допуснал техническа грешка. Моли да бъде върнато делото на PC Мадан с указания да администрира правилно исковата молба по гр.д. 502/2025г. В случая доколкото техническата грешка е допусната от PC Мадан, моли да не бъде осъждан за разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание жалбоподателят „Ю. Б.“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт В. Ц. в представено писмено становище поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемият Д. В. В., чрез пълномощника си адв. Д. Г. в представено писмено становище оспорва възззивната жалба и поддържа отговора.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, поради което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено на основание чл.126 от ГПК. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от районният съд, като се твърди, че на ответника-настоящ жалбоподател на 24.09.2025г. е връчен препис от искова молба с вх. № 2738/15.09.2025 г., по която е образувано гр. д.№ 502/2025 г. по описа на Районен съд - Мадан. В същия ден е връчен препис от искова молба, предявена от същия ищец и пред същия съд с вх. № 2736/15.09.2025 г. , по която е образувано гр. д.№ 500/2025 г. по описа на Районен съд - Мадан.

Жалбоподателят твърди, че връчените му преписи от искови молби са напълно идентични - с еднакви основания и с еднакви искания, поради което с подадения на 23.10.2025 г. чрез ЕПЕП отговор на връчената искова молба по гр.д. № 502/2025г. изрично е посочил, че искът е недопустим с искане производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 126 от ГПК.

Сочи, че след като по идентични искови молби са образувани две дела пред Районен съд-Мадан, с еднакви основания и с еднакви искания, като по исковата молба с вх. № 2736/15.09.2025 г. е образувано гр. д.№ 500/2025г., а по искова молба с вх. № 2738/15.09.2025 г. е образувано гр. д.№ 502/2025 г. по описа на Районен съд –Мадан, то второто образувано дело между същите страни, на същото основание и за същото искане подлежи на прекратяване на основание чл.126 от ГПК, а след като Маданският районен съд е постановил решение по гр.д.№ 502/2025г. по недопустим иск, то и решението е недопустим и следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.

От ищеца Д. В. В. на 15.09.2025г. чрез ССЕВ са подадени две искови молби срещу един и същ ответник „Ю. Б.“ ЕООД , с които са предявени два иска с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца платени при начална липса на основание суми по два договора за кредит ,сключени между страните, с твърдението, че договорите са недействителни. По едната искова молба с вх. № 2736/15.09.2025 г. е образувано гр. д.№ 500/2025 г., 3 по което се претендира сумата от 1143,33 лева, като недължимо платена без основание по недействителен Договор за кредит № ******* от 12.05.2023г. По втората искова молба с вх. № 2738/15.09.2025 г. е образувано гр. д.№ 502/2025 г., по което се претендира платена сумата от 727,13 лева, като недължимо платена без основание по недействителен Договор за кредит № ******* от 08.08.2024г.

Принципно съгласно чл.126 от ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В настоящият случай обаче тази хипотеза не е налице.

След извършена служебна справка в Районен съд-Мадан и в ЕИСС се установява, че действително първоначално по образуваното гр.д.№ 502/2025г. по описа на Районен съд-Мадан погрешно е изпратена на хартиен носител искова молба с вх.№ 2736/15.09.2025г., по която е образувано гр.д.№ 500/2025г., но още същия ден грешката е констатирана и поправена, като на същата дата -15.09.2025г. на ответника „Ю. Б.“ ЕООД е изпратен препис от искова молба с вх.№ 2738/15.09.2025г. и приложенията към нея, който е получен на 14.09.2025г., видно от представената по делото разписка. В ЕИСС при образуването на гр.д.№ 502/2025г. на 15.09.2025г. в папка иницииращи документи е качена правилната искова молба с вх.№ 2738/15.09.2025г. На ответника „Ю. Б.“ ЕООД по молба на представляващия го юрисконсулт В. Ц. е предоставен електронен достъп по делото на 01.10.2025г., но въпреки това в подадения на 23.10.2025г. отговор на исковата молба се поддържат възражения за недопустимост, че им е изпратена исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 500/2025г. Тези възражения са неоснователни,тъй като дори първоначално на хартиен носител да е изпратена исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 500/2025г., тази грешка на съда е поправена същия ден като на ответника е изпратена на хартиен носител искова молба с вх.№ 2738/15.09.2025г., по която е образувано гр.д.№ 502/2025г. На ответника „Ю. Б.“ на 05.11.2025г. е връчен препис от проекта за доклад по делото по чл.140 от ГПК, в който районният съд подробно е възпроизвел твърденията в исковата молба и исканията на ищеца, поради което оплакванията на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да се запознае с предявения срещу него иск и е бил лишен от правото на защита са абсолютно неоснователни.