Решение № 4679 от 21.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4679

Пазарджик, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА канд № 20267150700858 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Е. П. от гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощника й адв. М., срещу Решение № 223/19.06.2026 г., постановено по анд. № 20265220200114 по описа за 2026 г. на Районен съд - Пазарджик, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 9042745, издаден от ОД на МВР - Пазарджик, с който на Д. Е. П. е наложена глоба в размер на 800 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като касационния жалбоподател е осъдена да заплати на ОД на МВР - Пазарджик сумата от 51,13 евро съставляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е оспорено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се поддържа, че районният съд неправилно е приел, че при издаването на електронния фиш (ЕФ) не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според касационния жалбоподател е налице противоречие между описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и посочената правна норма, тъй като в описанието не е посочено, че нарушението е извършено повторно, както и е налице противоречие между нормата определяща нарушението и санкционната норма, доколкото последната предвижда наказание при повторност. Излагат се доводи, че неправилно е посочена санкционната норма на чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, тъй като в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не фигурира хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и за вмененото нарушение не е предвидено наказание в двоен размер при повторност. Сочи се още, че не е ясен размерът на наложената глоба, тъй като е посочена една и съща стойност в лева и в евро. Според касационния жалбоподател допуснатите нарушения са довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице, тъй като не е ясно какво точно нарушение му е вменено и за какво му е наложено административното наказание. Иска се отмяна на обжалваното решение и на ЕФ, а при условията на евентуалност се иска изменение на ЕФ, като основанието за налагане на наказанието бъде преквалифицирано по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и размерът на глобата бъде намален от 409,03 евро на 204,52 евро.

В съдебно заседание касационния жалбоподател, редовно призована, не се явява и не се представлява. С Молба вх. № 8440/23.09.2026 г. процесуалният представител адв. М. поддържа жалбата. Претендира разноски, като е приложил списък на разноските.

Ответникът - Областна дирекция на МВР - Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител. С писмена защита вх. № 7461/14.08.2026 г., чрез юрк. П. е изложил съображения по доказателствата и по съществото на спора. Оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на РС-Пазарджик. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК - обжалваното решение е постановено на 19.06.2026 г., връчено е на касационния жалбоподател на 29.06.2026 г., а жалбата е подадена чрез районния съд на 01.07.2026 г. (вх. № 19549/01.07.2026 г.). Жалбата е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9042745, издаден от ОД на МВР - Пазарджик, с който на Д. Е. П., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено, че на 20.04.2024 г. в 17:14 ч. в обл. Пазарджик, на път II-37, км 122+256, с посока на движение от АМ „Тракия“ към гр. Пазарджик, касаторката е управлявала собствения си лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, като скоростта на автомобила е измерена и заснета с мобилна радарна система АТСС ARH CAM S1 № 120cd11 -106 км/ч. Съдът е констатирал, че наказващият орган неправилно е приспаднал толеранс от 3 км/ч, вместо 3 % от измерената скорост, и след приспадане на толеранса, закръглен в полза на нарушителя на 4 км/ч, е приел, че скоростта на движение е 102 км/ч, а превишението 42 км/ч, като е посочил, че тази корекция не води до промяна на приложимата санкционна разпоредба. Районният съд е приел още, че ЕФ съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, че техническото средство е от одобрен тип, преминало е проверка и е използвано съобразно изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., както и че отговорността на касационния жалбоподател правилно е ангажирана в качеството й на собственик на автомобила, тъй като в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП тя не е представила декларация с данни за друго лице, извършило нарушението. Съдът е приел, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП- в едногодишния срок от влизането в сила на 26.09.2023 г. на ЕФ серия К № 6916921, с който касационния жалбоподател е наказана за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 22.01.2023 г., и че наказанието правилно е определено като предвидената в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП глоба в двоен размер - 800 лв.

Настоящият състав, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая фактическата обстановка е изяснена правилно и пълно, въз основа на относимите и безпротиворечиви писмени доказателства и се възприема изцяло от настоящия състав.

Правилни са изводите на районния съд, че ЕФ е издаден при наличие на предпоставките на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство в отсъствието на контролен орган и на нарушител, и че ЕФ съдържа реквизитите, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП. Правилно е прието и че от събраните доказателства по безспорен начин се установява извършването на нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП- движение със скорост 102 км/ч, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26. Тоест превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч, което попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП (превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч). Обосновано е прието и че отговорността на касационния жалбоподател е ангажирана в качеството й на собственик на автомобила, който не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи друго лице като водач. Не е изтекла и давността за административнонаказателно преследване, включително абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс във вр. с чл. 11 от ЗАНН, считано от датата на нарушението-20.04.2024 г.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати при издаването на ЕФ съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна. Както правилно е приел районният съд, в ЕФ нарушението е описано по време, място и констатирано превишение на скоростта, посочени са нарушените разпоредби- чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, наложената глоба, както и техническото средство, с което е установено нарушението. Между фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма не съществува противоречие. Повторността не променя същността на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, а обуславя приложението на по-тежко наказуемия състав по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП в редакцията му към датата на нарушението. Ето защо, дори да се приеме, че тя не е била надлежно описана в ЕФ, това не би могло да породи неяснота относно извършеното нарушение и да обоснове отмяна на ЕФ, а най-много би изключило приложението на квалифицираната санкционна норма. Санкционираното лице е узнало какво нарушение му е вменено и е упражнило в пълен обем правото си на защита пред две съдебни инстанции.

Неоснователен е и доводът за неяснота относно размера на наложената глоба. Размерът на глобата по чл. 182 от ЗДвП е абсолютно определен в закона и се извежда еднозначно от посочената в ЕФ санкционна разпоредба, а с ЕФ е наложена глоба в размер на 800 лв., както е посочено и в самата касационна жалба. Евентуална неточност при посочването на равностойността на глобата в евро не поражда съмнение относно вида и размера на наложеното наказание. Независимо от това, в случая се установява от представения по делото ЕФ, че в същия епосочена глоба „800.00 лева“ и съответно указание, че ако бъде заплатена в 14 дневен срок, същата ще бъде намалена на 70 % до размера от „560.00 лева“.

Основателно е обаче оплакването, че в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (в действащата й редакция) не фигурира хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и за вмененото нарушение не се предвижда глоба в двоен размер при повторност, т.е. че наказанието е определено в нарушение на материалния закон, доколкото е настъпил по-благоприятен закон. Съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция проверява и служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК.

Към датата на извършване на нарушението, а именно 20.04.2024 г., разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (в редакцията й преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 64 от 2025 г.) гласи: „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“. Следователно към момента на извършване на нарушението повторното превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място с 41 до 50 км/ч е било наказуемо с глоба в двоен размер на предвидената в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП глоба от 400 лв., т.е. с глоба от 800 лв., каквато е наложена с ЕФ и е потвърдена от районния съд.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е изменена и понастоящем гласи: „При повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“. С изменението кръгът на нарушенията, за които повторността обуславя по-тежко наказание, е стеснен, като в него вече не са включени нарушенията по чл. 182, ал. 2, т. 1-5 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, съгласно която за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч водачът се наказва с глоба 400 лв., не е изменена. Така, съгласно действащата редакция на закона, за повторно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП не се предвижда глоба в двоен размер, а се налага предвидената в тази разпоредба глоба от 400 лв., равняващи се на 204,52 евро.