Определение № 293 от 19.06.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Пещера, 19.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240100887 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Определение № 301/09.06.2023 г. по в.гр.д. № 279/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е отменено Определение № 142/20.03.2023 г. по гр.д. № 887/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по настоящото гражданско дело, и в полза на ответника „Е.С.М“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 320,00 лв., платими от ищцата Ц. Д. Т. . С въззивния съдебен акт са дадени указания на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

На основание дадените от въззивния съд задължителни за настоящата инстанция указания за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, същите следва да бъдат продължени, независимо от становището на настоящия съдебен състав, че в процесния случай предприетото от ищцата изменение на основанието на иска е направено след приключване на първото заседание за разглеждане на делото, т.е. извън преклузивния срок по чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК, поради което е процесуално недопустимо.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 3119/20.07.2022 г., уточнена с молба с вх. № 5409/22.12.2022 г. и молба с вх.

№ 125/10.01.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от Ц. Д. Т. против „Е.С.М“ ЕООД за осъждане на ответника „Е.С.М“ ЕООД да заплати на ищцата Ц. Д. Т. сумата в размер на 1300 лв. – възнаграждение по устен договор за изработка (за изготвяне на детайли за обувки ), за периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата Ц. Т. твърди, че с ответника „Е.С.М“ ЕООД са сключили устен договор за изработка (за изготвяне на детайли за обувки ), по силата на който ищцата следвало да изработи детайли за обувки срещу възнаграждение.

Работата й се изразявала в чертаене на детайли за обувки с шаблони. В 1 периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. ищцата изработила договорените детайли за обувки, за което ответното дружество следвало да й заплати договореното възнаграждение от 1500 лв. С касов ордер на 08.03.2022 г. ответникът заплатил на ищцата 100 лв. На 21.04.2022 г. ответникът заплатил на ищцата още 100 лв. с касов бон. Така останала дължима сумата в размер на 1300 лв., която ответникът не заплатил на ищцата, въпреки изпратената му и връчена на 20.06.2022 г. нотариална покана.

Ето защо, ищцата моли съда да уважи предявения иск, като постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1300 лв. – възнаграждение по устен договор за изработка (за изготвяне на детайли за обувки), за периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.С.М“ ЕООД, чрез адв. П. Х., в който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че през периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. ищцата е работила по облигационно правоотношение в ответното дружество, че между страните е имало уговорка за заплащане на възнаграждение, както и че на ищцата не била изплатена сума в размер на 1300 лв. Ответникът твърди, че между него и ищцата не съществува и не е съществувало нито трудово, нито облигационно правоотношение и ответното дружество не дължи на ищцата никакви парични суми, касаещи периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. Отрича да е бил обвързан с ищцата от какъвто и да било договор през посочения в исковата молба период - 01.06.2021 г. 06.09.2021 г. Поддържа, че страните не са сключвали нито трудов договор, нито договор за изработка, нито друг ненаименован договор, от който да произтича задължение за ответника за парични плащания. Сочи, че на ищцата не е била възлагана работа в полза на ответното дружество и тя не е полагала труд, нито е изпълнявала, нито е предавала извършена от нея работа в полза на ответника, която да е останала невъзнаградена. Страните не са договаряли никакъв размер на възнаграждение. Поради това намира за неоснователна претенцията на ищцата да получава парични суми, произтичащи от положен от нея труд, респ. от изпълнена работа по договор с ответника. Поддържа, че през лятото на 2021 г. ищцата пожелала да работи в ответното дружество като крояч. Въпреки че ответното дружество нямало нужда от нови работници, ответникът предоставил на ищцата възможност до докаже уменията си, за да я наеме на работа с цел да й помогне, но тя не се справила с поставените й задачи по очертаване на няколко кожи с шаблони. Няколкото опита на ищцата за нанасяне на шаблони върху материала се оказали негодни за изрязване и употреба в производството. Поради това ответникът не ангажирал ищцата 2 като работник в дружеството, отказал услугите й и между тях не бил подписан трудов договор. Ответникът твърди, че ищцата не се примирила със съществуващото положение и започнала периодично да търси възнаграждение, което не й се дължи. През март 2022 г. ответникът превел на ищцата два пъти по 100 лв., съобразявайки, че е пенсионер със здравословни проблеми, което добросърдечно отношение тя разбрала превратно, настоявайки да й бъдат заплатени още пари като възнаграждение. Ответникът сочи, че не отговорил на нотариалната покана на ищцата, за да не поощрява необоснованите й желания за получаване на парични суми, които не й се дължат.

Предвид изложеното, ответникът моли предявения иск да бъде отхвърлен. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

СЪДЪТ при преценка на заявените в исковата молба и уточнителните молби към нея фактически твърдения намира, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр. 79, ал. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищцата е докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следните материалноправни предпоставки (юридически факти): че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен устен договор за изработка, с който двете страни са поели насрещни права и задължения във връзка с изработването на детайли за обувки за периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г.; че ищцата е изпълнила точно (качествено и в срок) задълженията си по този договор за изработка - детайлите за обувки са реално изработени от ищцата, съгласно договореното и в уговорения срок; приемането на работата от възложителя - че изработените детайли за обувки са приети от ответното дружество; какъв е размерът на договореното възнаграждение за възложената работа.

В тежест на ответника е докаже възраженията си, както и да установи обстоятелствата, които изключват, унищожават или погасяват вземан ето, а при установяване на горните факти от ищцата – да докаже, че е платил търсената сума.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи доказателства за твърдените от нея факти – сключването на процесния устен договор за изработка с ответника.

По исканията на страните за събиране на писмени и гласни доказателства, съдът се е произнесъл с протоколно определение в открито съдебно заседание на 07.11.2022 г.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за 3 доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. чл. 146 от ГПК, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 05.09.2023 г. от 10,00 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК , че не сочи доказателства за твърдените от нея факти – сключването на процесния устен договор за изработка с ответника.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете страни, че спогодбата има значението на влязло в сила решение, както и че на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищцата.

УКАЗВА на ищцата, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине за повече от месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищцата, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговор на исковата молба с вх.№ 1226/14.03.2023 г. по описа на Районен съд - Пещера.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4

5