Решение № 446 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. П., 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500663 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №857 от 01.07.2024г. постановено по гр.д.№20235220101086 по описа на същия съд за 2023г. По предявените от И. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Р. А." №**, ет.*, ап.** против Г. д. „И. н.”, град С., бул. „Г. Н. Г. С." №** искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 500 лева, представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда: Е ОСЪДЕН ответника Г. д. „И. н.”, град С., бул. „Г. Н. Г. С." №**, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на И. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Р. А." №**, ет.*, ап.**, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 460,77 лева, от които 11,29 лева за второ тримесечие на 2021 г. /от 01.04.2021 г. 30.06.2021 г./, 100,53 лева за четвърто тримесечие на 2021 г.

/01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./, 90,64 лева за второ тримесечие на 2022 г. /от 01.04.2022 г. 30.06.2022 г./, 12,51 лева за четвърто тримесечие на 2022 г.

/01.10.2022 г. до 31.12.2022 г./ и 245,80 лева за първо тримесечие на 2023 г.

/01.01.2023 г. до 24.03.2023 г./, както и обезщетение за забава в размер на 20,70 лева за периода от 26.07.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва 1 върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за главница над присъдената сума в размер на 460,77 лева до претендирания размер от 2000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 20,70 лева до претендирания размер от 500 лева, като неоснователни.

ОСЪДЕН е ответника Г. д. „И. н.”, град С., бул. „Г. Н. Г. С." №**, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С., улица „Р. В." №***, офис*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 73,52 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪДЕН Е И. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Р.

А." №**, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ, на Г. д. „И. н.”, град С., бул. „Г. Н. Г. С." №**, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 183,10 лева.

ОСЪДЕН Е ответника Г. д. „И. н.”, град С., бул. „Г. Н. Г. С." №**, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 20,58 лева.

Решението се обжалва в осъдителните му части от ответника ГДИН към МП чрез юрисконсулт Р. Р. с въззивна жалба с вх.№18316 от 16.07.2024г., в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за порочност като неправилно и че съдът е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, имащи съществено значение за решаването на правния спор. Като първи довод жалбоподателят изтъква необходимостта от разширено и глобално разглеждане на предмета на спора, предвид депозираните през 2023г. първоначално 91 искови молби от надзиратели работещи в Затвора П. с предмет положен допълнителен труд над установеното работно време за наряди от 12 и 24 часа, като делата се отнасяли за период, в който ГДИН е заплащала 12часа за 12часов наряд и 24часа труд за 24часов наряд или преди 2019г., като предвид изхода на делата работодателят издал заповед според която на всички надзиратели в България/затвори и арести/ следва да се заплащат допълнително по 30/тридесет/ минути към отработеното време за 12 и за 24часови наряди. Акцентира за съдебна практика на Бургаски окръжен съд по заведени 100 дела със същия предмет, уеднаквила различната съдебна практика на районния съд като признала и присъдила на ищците да им бъде заплатено допълнително по 30минути към всеки отработен 12 или 24часов наряд, които са достатъчни и съответстват на допълнително отработеното време за всеки един надзирател. Не се споделят аргументите на исковия съд невзел под внимание показанията на свидетеля на ГДИН-Ф., а са взети под внимание показанията на свидетеля на ищеца Б., като се поддържа, че те са 2 неясни и необосновани. Не се споделя извода на съда за заинтересованост на свидетеля Ф., поради ръководната му длъжност при ответника, като счита, че в случая заинтересованата страна е този който води дело срещу ГДИН на същото основание /за св.Б. -гр.д.№1080/ 2023г./и че този свидетел е заинтересована страна в процеса, конституирайки се надзирателите ищци помежду си като свидетели за да добавят по някоя допълнителна минута към заплащаното им възнаграждение. На трето място жалбоподателя сочи, че преглеждането на предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда поради приложен адвокатски прийом-оспорването на достоверността им от процесуалния представител на ищеца и без вероятност държавната институция да си позволи да фалшифицира записи с камери. Посочва се, че първоинстанционният съд внимателно е прегледал записите от видеокамерите и много ясно възприел фактите кога пристигат надзирателите на работа в затвора и в колко часа напускат портала КПП-то, но жалбоподателят бил озадачен, защо съдът дава кредит на доверие на свидетелските показания на Е. Б., които не кореспондират с видяното при възпроизвеждането на видеофайловете. Оспорва се заключението на съда, че видеофайловете не следва да се вземат в предвид при формиране на изводите на съда по съществото на спора предвид направеното оспорване достоверността на видеозаписите и че въпреки указанията на съда ответника не е счел за необходимо да възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържането му и за указването на съда на ответната страна, че по преценка и необходимост последната следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание. Счита, че съдът никъде не е давал указания на ответника, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на процесните видеофайлове, и не е обсъждан въпрос от съдебния състав за възможно подправяне на същите от страна на жалбоподателя, предвид заплахата от наказателна отговорност за началника на затвора П. като трето неучастващо по делото лице и предвид липсата на специализиран техника и специалисти за хипотетично извършване на такъв вид незаконни действия. Акцентира се на значението на съдържанието на видеофайловете за реалното време на пристигане и на тръгване на служителите от затвора, и че тези видеофайлове потвърждавали свидетелските показания на Г. Ф. и опровергават тези на св.Б. за преследваната цел от ищеца Коментират се мотивите на районния съд относно направено признание на ответника относно действията на служителя след като се подпише за сдаване на поста му и до напускане на района на затвора, и че не е отречено, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е длъжен физически да присъства на мястото определено от работодателя, като част от всички дейности относно инструктажа, приемане и сдаване на постовете и отвод по чл.305-чл.314 от ППЗИНЗС, затичани като работно време, по заповед Л-2271 от 13.05.2019г. на ГД на ГДИН М. Според жалбоподателя в последното съдебно заседание е бил повдигнат въпроса и за 3 невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие, поради факта , че края на исковия период-първото тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, при получаваща се разлика от 8дни недокомплект към изчисленията от 23.03.2023г. до 31.03.2023г.

Жалбоподателят заключва, че показанията на св.Б., че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30минути, а именно повече от час не са подкрепени от събраните доказателства и че ищецът не е провел такова доказване по делото. Изтъква се заинтересоваността на свидетелските показания дадени от св. Б. и кредитирани от съда поради факта, че същият е ищец по граждански дела срещу ответната ГДИН, като се акцентира, че според нормата на чл.305 ал.1 от ППЗИНЗС надзирателите се явяват на работа в определеното за инструктаж време, като идването им с 30-45 или повече минути по -рано на работа не задължава ответника да плаща допълнителен труд на служителя поради липса на писмено разпореждане или нормативен акт за това. Допълва, че показанията на св.Б. на които се дава предимство от съда не кореспондират с обективната истина и са неверни, и че действията за които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед не са му вменени в задължение.

Навежда се извода, че факта, че служителят се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не е основание да му се отчита и заплаща цялото това време като положен труд. В тази връзка било и искането на страната за преглед на записите от камерите в съдебно заседание и да се отхвърли оспорването за достоверност, вместо да се вменява във вина на ГДИН, че не е проявил инициатива да възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите. Моли да се отмени решението в обжалваните осъдителни части и се отхвърлят исковите претенции, както и да се потвърди в отхвърлителните му части, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е доказателствено искане за извършване на преглед на представените видеофайлове с цел установяване на обективната истина за реалната продължителност на работното време на служителите на Затвора П..

Постъпил е отговор на въззивната жалба както и насрещна въззивна жалба от ищеца И. К. С., чрез пълномощника си адвокат А. Д..

В отговора на въззивната жалба, с вх.№21157 от 22.08.2024г. се излагат доводи за липса на посочени конкретни основания за обжалване, нито конкретизиране на възраженията за неправилност на първоинстанционното решение и че се прави анализ на други висящи дела, като в тази част счита , че жалбата следва да се остави без разглеждане. По въпроса за цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ОС-Бургас се поддържа, че се касае за друг различен период при действащи в различни затвори различни заповеди на началниците им предвид спецификата на всеки един затвор, като са налице съществени разминавания в предявените искови претенции от надзирателите в затвора Бургас с тези в затвора П.. Възразява се срещу довода в жалбата, че 4 съдът не е взел в предвид показанията на св.Ф., като се аргументира тезата защо съдът е дал превес на показанията на св. Б.. По възражението за видеозаписите се поддържа довод, че районният съд е уважил искането на ответника, възпроизвел е и е прегледал в открито съдебно заседание в присъствието на страните предоставените 2бр. дискове, при обективно възникнали за това трудности по ориентиране за помещенията за които се отнасят записите и при невъзможност да бъде разпознат ищеца дали присъства на самия запис, като предвид заявеното оспорване от ищеца на автентичността на видеозаписите, ответната страна не се е възползвала от предоставената й по закон възможност и не е поискала назначаването на видео-техническа експертиза, доколкото в нейна тежест е да установи изгодни за себе си факти, за което били дадени указани от съда, които следвало да се преценят от страната , която представя тези доказателствени средства, но че последната не е формулирала доказателствено искане пред съда. Посочено е какво е в случая доказателственото значение на видеозаписите, а имено да докажат единствено и само кога започва инструктажа и кога приключва отводът на служителите, които обстоятелства не били спорни по делото и че от самите записи няма как да се придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца. Оспорва се и твърдението на жалбоподателя, че ищецът сам и по собствено желание се явява на работното си място по-рано и си тръгва по-късно, като определените в тази връзка 30минути по заповедта на началника били крайно недостатъчни за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия. Затова се сочи, че и поради тази причина при наряди в празнични дни, на служителите се зачитали и изплащани допълнително един час, а не 30минути, въпреки че в тези дни не се извършват по-специфични дейности, различни от делничните дни. Моли да се потвърди решението в обжалваните с въззивна жалба на ответника части. Претендира присъждане на разноски.