Решение № 225 от 07.08.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Казанлък, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. И.А като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510201476 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от А. Х. Б. с ЕГН **********, против Наказателно постановление №24-0284-003291 от 04.03.2025г. на Началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро/200 лева, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро/50 лева, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният санкционен акт. Жалбоподателката Б. оспорва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Релевира се довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по въведения административнонаказателен състав. Навежда доводи, че изложените мотиви в процесното НП не съответства на събрания доказателствен материал по преписката, включително и на попълнената от нея под страх от наказателна отговорност декларация, че не тя е управлявала процесното МПС, и не й е известно от кой е бил управляван автомобила, като неправилно и необосновано АНО е ангажирал административнонаказателната й отговорност. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не се претендират разноски.

В с.з. редовно призована, не се явява, не изпраща представител, но с допълнителна молба от 04.05.26г. поддържа жалбата и излага доводи по същество.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален 1 представител в с.з. В писмено становище към АНП юрк. М. А. излага доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство против жалбоподателката е образувано със съставяне на АУАН сер. GA №3237627 от 21.12.2024г., от компетентно длъжностно лице: младши автоконтрольор при ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък С. Д. М., в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението Д. Д. Р., против А. Х. Б. като собственик на МПС „*********************“ с рег.№********, за това, че на 15.10.2024г., около 17:30 часа, в гр.Казанлък, на кръстовището на бул.“Никола Петков“, с ул.“Любомир Кабакчиев“, с посока на движение юг-север, водача на лек „*********************“ с рег.№********, не съобразява поведението си с пътен знак Б2-Стоп "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" , навлиза в кръстовището и реализира ПТП с движещият се по пътя с предимство в посока изток-запад лек автомобил "****", с рег. №********, собственост и управляван от К. Д. Г. от гр.Казанлък, след което не изпълнява задължението си като участник в ПТП, не остава на място и го напуска. Актът бил съставен след попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, с което е прието, че жалбоподателката виновно е нарушила разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН е бил надлежно предявен на жалбоподателката, която отказала да го подпише, удостоверено с подписа на св.Василев и връчен лично на същата, на 21.01.2025г. при саморъчно направено отбелязване на възражения по направените в него констатации :“Не съм управлявала автомобила, същият не е участвал в ПТП“, и след попълнена от нея саморъчно декларация, че на 15.10.2024г., личният й автомобил с рег. №********, не е управлявана от нея и не й е известно от кого е бил управляван, същата не притежавала СУМПС.

Жалбоподателката се възползвала и от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да представи писмени възражения против акта пред АНО в законоустановения 7дневен срок.

Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък, надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, издал процесното НП против жалбоподателката, с което след като възпроизвел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, наложил на Б. на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 102,26 евро/200 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро/50 лева, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Изрично посочил, че процесното НП е издадено против жалбоподателката на основание чл.188 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К. Д. Г., С. Д.

М. и Д. Д. Р.; от приобщените по делото писмени доказателства – НП №240284-003291 от 04.03.2025г. от Началник РУ в ОДМВР- СТАРА ЗАГОРА, РУКазанлък, АУАН сер. GA №3237627 от 21.12.2024г., Докладна записка от 21.12.24г., Декларация ро чл.188от ЗДвП от 19.11.24г., Докладна записка от 19.11.24г., Покана от 19.11.24г., Докладна записка от 15.10.24г., Докладна записка от 18.10.24г., Справка за лице АИС „Български документи за самоличност“ на А. Х. Б., Справка за регистрация и собственици на лек автомобил „*********************“ с рег. № ********, справка от 26.02.25г., постановление, сигнал и сведения 2 бр. от РП-Велико Търново, възражение от А. Б. от 23.01.25г. Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Справка нарушител/водач на А. Х. Б., Протокол за ПТП и установяване на щети №1935734.

Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като логични, последователни, незаинтересовани, еднопосочни и взаимно допълващи се, и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, са напълно непротиворечиви, взаимно допълващи се, не водят до различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

От показанията на актосъставителят С. Д. М. – се установава, че е съставил АУАН именно против жалбоподателката на основание чл.188 от ЗДвП, а именно: въз основа на установения собственик на МПС-то, реализирало процесното ПТП и данните в саморъчно попълнената декларация от неговия собственик, в хипотеза на непосочено лице, което го е управлявало на посочените дата, час и място.

От приложената докладна записка от св. Д. Р., във връзка с посещение на местопроизшествието и показанията й в с.з. се изяснява, че на място е установено лицето К. Д. Г. от гр.Казанлък, който заявил, че движейки се с лек автомобил "****", с рег. №******** по ул.“Любомир Кабакчиев“ посока изток-запад, на кръстовището с бул. "Никола Петков", движещия се по него с посока юг-север лек автомобил „*********************“ с рег.№********, не съобразява поведението си с пътен знак Б2-Стоп, реализира ПТП с него, не спира и напуска мястото на произшествието. Съгласно данните в докладната записка, след извършена справка в ОДЧ е установено, че автомобилът „*********************“ с рег.№******** е собственост на жалбоподателката Б., която заявила в разговор с полицейските служители, че автомобила го използва лице с име „М.“ с пълномощно. С нея и колегата й се свързали колеги от ОДМВР-Габрово, които уведомили, че въпросното лице е отишло при тях само, за да го тестват за употреба на алкохол, като данни на лицето не им били дадени, тъй като лицето отказало да даде каквито и да било данни за себе си.

3

Видно от съставения Протокол за ПТП и установяване на щети №1935734 н а 21.12.2024г. е, че вписаните участници в ПТП-то са – МПС „*********************“ с рег.№******** със собстеник А. Х. Б.

/напуснал/, и МПС "****", с рег. №********, със собственик и водач К. Д. Г., с видими материални щети в предната лява част на МПС-то. Като механизъм на процесното ПТП са посочени МПС-1 /напусналия водач/ не съобразява поведението си с пътен знак Б2, навлиза в кръстовището и блъска движещият се по пътя с предимство МПС-2 /на пострадалото лице/, а именно: от лявата му страна.

Видно от данните в саморъчно попълнената декларация от жалбоподателката А. Х. Б. отразила, че на 15.10.2024г., около 17.15 часа не й е известно кой е управлявал личния й автомобил.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът извежда следните правни изводи:

Съдът намира, че както АУАН, така и НП, са издадени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съобразно делегираните им от закона правомощия и правомощията с представените заповеди, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Безспорно по делото е установено, че процесният лек автомобил е собственост на жалбоподателката. Същият автомобил е участвал в процесното пътнотранспортно произшествие, като в резултат на настъпилото ПТП е било извършено нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДвП, както и нарушение на задължението на водача по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно законовата фикция на чл.188, ал.1 от ЗДвП в относимата редакция към датата на нарушението, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение; собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В случая съдът приема за безспорно, че нарушенията са извършени , и че Б. не е управлявала собствения си автомобил на 15.10.2024г., около 17:30 часа, в гр.Казанлък, когато са извършени те. Също безспорно е обаче и обстоятелството, че тя не е посочила в попълнената от нея декларация лицето, което е управлявало нейното МПС на тази дата и час.

От доказателствата по делото се установява, че МПС е регистрирано на името на А. Х. Б., която към датата на извършване на констатираните нарушения, е била собственик на лек автомобил „*********************“ с рег.№********. Собственикът е бил установен от контролните органи след извършване на нарушенията и е вписала в декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че не й е извество лицето, което е управлявало автомобила й на конкретната дата. Задължението за установяване и посочване на лицето, което е управлявало автомобила, е на собственика в хипотезата на чл.188 от ЗДвП. В случая, последната не е посочила конкретно лицето, на което е предоставил а автомобила си. Само в тази хипотеза, ако собственикът категорично посочи на кого е предоставил автомобила си, ползвателят се привлича към отговорност.

4

При неизпълнение на това задължение от собственика, той понася следващата се за нарушението санкция. След като в случая Б. не се е възползвала от правото си по чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, то настоящата съдебна инстанция намира, че субектът на административното нарушение е определен правилно и съобразно разписаните в закона правила.

В случая се касае за формално нарушение, при което законодателят е обвързал наказуемостта с активни действия на лицето, спрямо което е образувано или ще се образува административнонаказателно производство.

Законът предвижда с оборима презумпция, че отговорност носи собственикът на превозното средство, доколкото не е установено, че конкретното нарушение е извършено от друго лице. В този смисъл е предвидил именно собственикът да може да се освободи от административна отговорност, когато не е извършил лично установеното административно нарушение, като посочи чрез попълване на декларация лицето, което е управлявало превозното средство в момента на нарушението. Доказателствената тежест е изцяло на лицето, собственик на МПС, с което е извършено нарушението. В случая Б. е разполагала с възможност да изясни кой е управлявал автомобила й на 15.10.2024г., респ. в чие владение се е намирал същият, за да посочи това лице в декларацията си. При пасивно поведение на лицето, носител на административнонаказателната отговорност по смисъла на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП, последното търпи неблагоприятните последици от своето поведение.