Определение № 1383 от 26.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1383 гр. София, 26.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501387 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№39375/25.04.2023г., подадена от С. А. В. чрез процесуалния й представител – адв. К. Й. срещу определение № 4163 от 30.03.2023 г., постановено по гр. д. № 10835/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение първа инстанция, 1-28 с-в, с което е върната исковата й молба в частта по предявения срещу „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на връчването на поканата за доброволно изпълнение поради неспазването на императивни правни норми - чл.

38 от ГПК и чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК; в частта, в която се връща исковата молба по иска срещу „ОББ“ АД по иска по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „ОББ“ АД, че не й дължи суми в общ размер от 74512,44 лв., от които главница 73675,92 лв. и законна лихва в размер на 307,29 лв. и неолихвяема сума в размер на 529,23 лв., претендирани от банката на основание Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 26.06.2008 г., Договор за встъпване в дълг от 13.08.2009 г, и допълнителни споразумения към тях, както и по изпълнителен лист от 21.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 1703/2011 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 39 с-в, като прекратява производството срещу ответника „ОББ“ АД, както и в частта, в която се връща на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата й молба в частта по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответниците „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплатят солидарно на С. В. сума в размер на 25 100 лв., представляваща частичен иск от 150 000 лв., представляващи неоснователно събрани суми. Жалбоподателката твърди, че не е правилен изводът на съда, че искът за прогласяване нищожността на връчването на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ У. Д. по изп. д. № 20138580400134, на основание чл. 26, ал.

1. предл. първо от ЗЗД, поради неспазването на императивни правни норми - чл. 38 от ГПК и чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК, е недопустим, тъй като всеки можел съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК 1 да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Твърди и че не са правилни изводите, че нямала интерес да претендира връщане на суми от двамата ответници, като сочи, че не е получавала по предвидения в закона ред уведомление, че банката е прехвърлила вземането си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и/или покана да извършва плащания на това дружество, нито е уведомена по някакъв начин какви суми претендира „ЕОС Матрикс“ ЕООД от нея. Твърди, че СГС не е взел предвид това, че след издаването на изпълнителния лист в заповедното производство са настъпили нови обстоятелства - сключени са нови споразумения с банката и плащането на кредита е отложено до 2033 г. Твърди и че не е правилен и изводът на съда, че не са изпълнени указанията по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, тъй като и в исковата молба, и в уточняващите молби е посочено, че банката отказва да предостави пълната информация и документите във връзка с процесния договор за кредит и конкретно първоначалния погасителен план. Твърди, че по този иск планът и допълнителната информация могат да бъдат събрани в хода на съдебното производство по реда на чл. 190 от ГПК, като при непредставянето им от страна на банката трябва да се приложи чл. 161 от ГПК и съдът е трябвало да вземе предвид, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ГПК, според която по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. В последващите страници на жалбата, страната излага твърдения какви договори са сключени, защо счита, че част от техните клаузи са неравноправни и нищожни и прочие, които доводи са относими евентуално към спора по същество, но не касаят преценката относно законосъобразността на обжалваното определение. Твърди се в жалбата, че ищцата има правото да прави възражения и по първоначалния договор за кредит и всички споразумения след това, както и има правен интерес да се установи, че не дължи плащане както на първоначалния кредитор, така и на евентуалния приобретател. По подробно изложените в жалбата доводи претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за последващи процесуални действия, а именно разглеждане по същество на предявените искове.

Съдът като обсъди доводите по жалбата и материалите по делото, намира следното:

С исковата молба и последващите молби-уточнения ищцата С. А. В. е предявила искове срещу ответниците „Обединена българска банка“ АД и ЕОС „Матрикс“ ЕООД, както следва: 1) за прогласяване нищожността на връчването на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ У. Д. по изп. д. № 20138580400134, поради неспазването на императивни правни норми - чл. 38 от ГПК и чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК; 2) на основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, при условие на евентуалност - чл.

26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. при условие на евентуалност - чл. 26, ал. 2. предл. четвърто от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 10, 11 и 12 от ЗЗП, при условие на евентуалност - чл. 124, ал.

1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, да се признае за установено по отношение на „Обединена 2 българска банка“ АД с ЕИК 000694959 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че С. А. В., ЕГН ********** не им дължи суми в размер на 74 512,44 лева, (от която главница 73 675,92 лв. и законна лихва в размер на 307,29 лева за периода от 01.06.2022 г. до 16.06.2022 г. и неолихвяема сума в размер на 529,23 лв.), претендирани от ответниците на основание Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 26.06.2008 г., Договор за встъпване в дълг от 13.08.2009 г. и допълнителни споразумения към тях от 25.03.2011 г., 18.04.2011 г., 04.03.2013 г., и две допълнителни споразумения от 18.11.2015г. както и по Изпълнителен лист от 21.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 1703/2011 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 39 с-в; и третия - на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане ответниците „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплатят солидарно на С. А. В. сума в размер на 25 100 лв., представляваща частичен иск от 150 000 лв., представляваща неоснователно събрани суми от двамата ответници.

С разпореждане №17433/18.10.2022г. съдът е дал указания на ищцата да уточни конкретните факти, на които обосновава твърденията си, че не дължи главница от 73 675,92 лв., законна лихва в размер на 307,29 лв. и неолихвяема сума в размер на 529,23 лв, и кога са настъпили тези факти, като посочи дали отричаните суми представляват остатъкът от вземанията по издадения изпълнителен лист, за които е образувано изпълнителното дело, а ако твърди, че вземанията са погасени чрез плащане, да посочи датите, на които са извършени плащанията и размера им; да уточни правния си интерес от предявяването на горния иск срещу „Обединена българска банка“ АД, доколкото твърди, че към момента е извършена цесия на вземането и негов титуляр вече не е банката, а „ЕОС Матрикс“ ЕООД и други. Част от указанията са изпълнени с молба от 28.10.2022г., като на стр.7-10 от молбата подробно е уточнила по дати и размер извършените плащания, които са за периода от 29.06.2009г. до 14.02.2022г., като е поискала и й е издадено и удостоверение за снабдяване с описаните документи от банката. Последвала е уточнителна молба от 29.12.2022г., в която са конкретизирани твърдяните като нищожни и неравноправни клаузи, като подробно е описано какви суми са платени и събрани от сметки на описаните лица и се съдържа изявление, че банката е начислила и събрала неправомерно високи лихви и такси, като от платената до 29.07.2022г. сума в общ размер на 188 183,75 лв. е погасена цялата главница и всички правилно изчислени лихви по кредита. С последващо разпореждане № 3246/12.02.2023г. съдът е дал указания на ищцата да уточни конкретните клаузи, които се твърди, че са нищожни с оглед установено разминаване, да уточни датата, на която е узнала за заповедта, както и по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен . като частичен иск за 25 100 лв. от общо 150 000 лв., да уточни каква сума се твърди, че всеки от двамата ответници е получил без основание, като се посочат по вид и размер сумите – главница, лихви и т.н. и период по дати, в който се твърди, че са били надвзети и да се посочи какъв е общият размер на всяка сума и какъв е размерът на частичния иск. Последвала е уточнителна молба от 02.03.2023г., в която за пореден път по иска по чл. 55 от ЗЗД се сочи, че поради непредставянето на погасителен план не може да се отговори на въпроса и се иска прилагане на разпоредбата на чл.70, ал.3 от ГПК. С молба от 06.03.2023г. ищцата е представила две удостоверения от ЧСИ Ц. и Д., за които са й били издадени съдебни 3 удостоверения, като от първото удостоверение е видно, че поканата по изпълнителното дело на ЧСИ Д. е връчена на 15.03.2013г. чрез залепване на уведомление, а второто удостоверение с изх.№4630/28.02.2023г. от ЦСИ М. Ц. удостоверява, че процесното изпълнително дело, е с връчено съобщение на длъжника на 15.07.2022г. Видно от отразеното в удостоверението с постановление на ЧСИ от 07.11.2022г. като взискател по делото е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

С обжалваното определение СГС е върнал частично исковата молба, като по първия предявен иск за прогласяване нищожността на връчването на Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ У. Д. по изп. д. №20138580400134 е приел, че същият е недопустим, тъй като претендираната нищожност от ищцата по същността си е твърдение за ненадлежно връчване на поканата, за установяването на което обаче законодателят не е предвидил възможността да се предяви нарочен иск (арг. от чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК). По отношение на иска за недължимост на сумите е прекратил производството в частта спрямо ответника – „ОББ“ АД с мотив, че предвид твърденията на ищцата, че при подаване на исковата молба задълженията й към първоначалния кредитор „Обединена българска банка“ АД са цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съдът счита, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяването на този иск срещу банката, тъй като понастоящем тя не е носител на вземане, както и че не обосновава правен интерес от иска срещу този ответник изложеното в уточнителна молба от 29.12.2022 г., тъй като установяване нищожността на клаузите и липсата на обявена предсрочна изискуемост не се обхващат от силата на пресъдено нещо на иска по чл. 439 ГПК, която се формира единствено по отношение дължимостта на отричаното вземане и няма правна пречка тези доводи да бъдат разгледани единствено по иска, предявен срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който се явява частен правоприемник (цесионер) на „Обединена българска банка“ АД. В частта по иска по чл. 55 от ЗЗД, съдът е приел, че въпреки дадените указания ищцата не е уточнила дали надвзетите суми, чието връщане се иска, представляват главница, лихви, такси, комисиони и други по вид вземания и да конкретизира поотделно техния размер и каква част от всяко вземане претендира като частичен иск; не е посочила по дати, кога са били платени сумите или поне каква сума и в кой период е била заплатена и при действието на кой от подписаните между страните договор/споразумение, както и коя е неравноправната клауза от всеки договор/споразумение, която ищцата счита, че не дава право на кредитора да задържи сумата, като не е уточнила и какви суми (главница, лихви, такси и т.н.) е трябвало да плати ищцата, какви суми в действителност е платила, каква е надвзетата сума от банката и в резултат от коя договорна клауза. Приел е, че не са изпълнени и указанията от 12.02.2023г., като липсата на съхранявани при ищцата погасителни планове към договора и допълнителните споразумения, не е пречка за уточнението. Приел е, че правилото на чл. 70, ал. 3 ГПК е неприложимо, тъй като то касае хипотези, при които цената на иска е трудно определима при приложение на правилата на чл. 69 ГПК, но в настоящата хипотеза цената на иска е размера на парично вземане и щом ищецът го претендира, то трябва да е наясно преди да подаде исковата молба защо и как го претендира именно в посочения размер.