Решение № 403 от 29.06.2026, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 2447/2025
- Вид
- Решение № 403
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Вероника Веселинова Станкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71, пр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1,т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1,т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1,т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
РЕШЕНИЕ
№ 403 гр. В., 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., II СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Е. Ив. Якимова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело № 20251320102447 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица“, бул.
„България“ № 81 В, против Р. С. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „З.с.“ № 2, ет. 3, ап. 12, с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. с 79, ал.
1, предложение първо от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Твърди се, че на 30.09.2021 година ответникът Р. С. Р. е сключил Договор за потребителски кредит № 738976 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 1600.00 лева, срещу което се съгласил да върне 12 вноски по 281.43 лева в срок до 30.09.2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
Сочи се, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Излага се, че в чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е- mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.
Поддържа се, че горепосоченият договор е сключен по електронен път по силата на 1
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Излага се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Посочва се, че дори съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023 г. г. „Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди се, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от което е приложена към исковата молба.
Излага се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Поддържа се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, опредЕ. с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска
Твърди се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Сочи се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1576/2025 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 3653.40 лева, формирана както следва:
-1600.00 лева - главница по Договор за паричен заем;
2
-374.10 лева - законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем за периода от 30.09.2022 г. до 31.05.2025 г.
-1679.30 лева - неустойка съгласно чл. 17 от Договора за кредит, както и законна лихва за забава върху главницата, считано от 17.06.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се съдебни разноски в заповедното производство и разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответника. Възразява се срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми. Оспорва се обстоятелството, че с ищцовото дружество се намират в облигационни отношения, респ. ответникът твърди, че не се намира и не се е намирал в облигационни отношения със „Стик-Кредит“ АД. Оспорва обстоятелството, че е сключил процесния договор. Твърди, че не е сключвал в качеството си на заемател Договор за кредит от разстояние, не е подписвал и не го е потвърждавал. Оспорва изцяло представените документи към исковата молба, като твърди, че сочената сума не му е предоставена. Счита, че Договор за кредит от разстояние е нищожен поР. противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поР. това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т.
10 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК при изложени твърдения за предоставени заемни средства в размер на 1600.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 36.00 %, при ГПР – 42.58 % и срок за погасяване на заема 12 месеца. Наведено е възражение, че размерът на възнагР.телната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля значително размера на законната лихва. Твърди се, че предвидената в договора неустойка в размер на 1393.62 лева е скрит добавък към възнагР.телната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Сочи се, че поР. невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГЛП и ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Излага се, че това представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Възразява се досежно неустойката, а именно че същата е изгубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили само евентуално – при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Сочи се, че предвидената неустойка в размер на 1393.62 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е повече от 100 % от заемната сума от 1600.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение, по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението и се начислява като добавък към платежната вноска. Твърди се, че кредитодателят не е търсил 3 обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчитЕ. или банкова гаранция – едва три дни след сключване на договора.
Сочи се, че поставянето на изискването за осигуряване на лично, респ. банково обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. Поддържа се, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчитЕ., респ. банкова гаранция е в пряко противоречие с целта на Директивата.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
В условията на евентуалност, ако съдът счете предявения иск за главница в размер на 1600.00 лева за основателен, от ответника е направено ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ на претендираната от ищеца главница по кредита в размер на 1600.00 лева със сумата от 2060.05 лева, представляваща получена в периода от 29.09.2021 г. до 13.11.2025 г. без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнагР.телна лихва и неустойка.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1576/2025 г. по описа на РС - В..
Съдът, като разгледа предявените искове и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства и заключението на назначената експертиза, приема за установено следното по допустимостта на иска и от фактическа страна:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поР. което предявеният с молбата иск е допустим.
Съгласно сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 738976/29.09.2021 г. „Стик-Кредит“ АД е предоставило на Р. С. Р. паричен заем в размер на 1600.00 лева.
ГПР съгласно чл. 1, т. 4 е 42.58 %, а съгласно чл. 1, т. 3 е фиксиран Годишен лихвен процент от 36.00 %, в т. 9 е договорено обезпечение от поръчител или банкова гаранция.
Общата сума на плащане по чл. 1, т. 5 без неустойка по договора е 1983.57 лева, срокът на погасяване е 12 месеца съгласно приложен погасителен план.
За обезпечението на кредитора същият е предоставил на кредитополучателя следните опции: поръчителство с личен гарант или банкова гаранция. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Договора за потребителски кредит при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от 4 стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която ще бъде заплатена разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
В погасителния план към договора за кредит са определени 12 вноски по 281.43 лева месечна вноска с включена неустойка, общият размер на задължението е 3377.19 лева, в това число: 1600.00 лева – главница, 383.56 лева – договорна лихва и 1393.63 лева – неустойка.
Първата вноска е с дата 29.10.2021 г., последната вноска е с дата 29.09.2022 г.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че ГПР е посочен в договора – 42.58 % и същият не включва неустойка и такси, ищецът е направил плащания по кредита в общ размер на 1560.00 лева /равностойност на 797.62 евро/, като по счетоводни данни на ответника са погасени следните задължения: 196.11 евро – договорна лихва, 385.29 евро – такси и 216.22 евро – лихва за забава.
Вещото лице е дало заключение, че преизчисления ГПР с включени суми за неустойка и договорна лихва е 460.1921 %. Към 30.09.2021 г. ОЛП на БНБ е 0.00 % Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поР. което е прието от съда.
Разпечатката съдържа 42 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73f30356-1055-41c4-87b0-cf0345c757c8