Решение № 5636 от 31.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5636 гр. София, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря Д. В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110211963 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Д. Д. Д. с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „****, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „***, бл. ***, ап. ***рез адв. Й. К. Л., срещу електронен фиш серия К № ***, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен поради противоречието му с материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. На първо място, искането си за отмяна на ЕФ мотивира с твърдение за неговата опороченост, обусловена от липсата на индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. Намира още, че наложеното наказание не съответства на посоченото като нарушено правило за поведение. Твърди, че неяснотата във волята на наказващия орган води до накърняване на правото на 1 защита на лицето и до налагане на неправилно и незаконосъобразно наказание. Друг порок открива при посочването на субекта на административнонаказателна отговорност, който не бил ясно индивидуализиран с посочването му като собственик на процесното МПС.

Жалбоподателят излага и някои съображения по отношение на процедурата по използване на автоматизирани технически устройства, чиито правила в случая не били изпълнени и това самостоятелно предпоставяло отмяната на електронния фиш. Критикува формалното посочване в електронния фиш на толеранса в скоростта, който е следвало да бъде отчетен при установяване на нарушението. Допълва, че контролните органи не са установили по несъмнен начин, че именно процесният автомобил е бил засечен да се движи с превишение в скоростта. Наред с това, в електронния фиш отсъствало и отразяване на въпроса, свързан със субективната съставомерност на твърдяното нарушение, както и на възможността за възразяване срещу ЕФ пред директора на съответната структура на СДВР. В заключение санкционираното лице изтъква и нарушение на заповед на министъра на вътрешните работи от *** г., която изисквала от органите на О„ПП“ да следят за спазване на установените правила за скорост в движението единствено на места със завишена концентрация на пътно-транспортни произшествия. По тези съображения е отправено искане за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощения си защитник – адв. Л., която поддържа жалбата и в хода по същество моли от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания електронен фиш поради противоречието му с материалния закон. Претендира разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение, описани по размер в представен по делото списък.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки от юрк. ***, постъпили след разглеждане на делото по същество и обявяване на съдебното следствие за приключило – заведени с вх. № *** от ***г. в които тя оспорва твърденията в жалбата и при обосноваване на заетото си становище за правилност и законосъобразност на електронния фиш моли за потвърждаването му.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

2

След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила по следния начин:

На *** г., около 15:06 часа по **** с посока на движение от *** към б**** бил управляван лек автомобил марка „***“ с рег. *** собственост на „*** чийто управител бил жалбоподателят Д. Д.. Водачът се движел със скорост от 122 км/ч. при разрешена такава от 90 км/ч., важаща за извън населеното място, за чието обозначение бил поставен и пътен знак „В-26“.

Превишаването на разрешената скорост било установено с *** Техническото средство било поставено в района на ул. „*** съгласно протокол за използване на ***. По отношение на техническото средство не били установени механични дефекти, които биха могли да попречат на функционалната му годност.

За извършеното нарушение бил издаден електронен фиш серия К № *** на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Д. Д. – законен представител на „Ф*** било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на *** г., като на ***. същият депозирал жалба срещу него.

Своите фактически изводи съдът установи въз основа на снимков материал от *** снимка на разположението на техническото средство, справка за собственост на МПС, заповед № *** г. на министъра на вътрешните работи с приложение № 1 – утвърден образец на електронен фиш, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № *** г., преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от *** г., ежедневна форма на отчет, списък с намерени фишове, справка картон на водача, сертификат за успешно завършен курс на обучение № ***M2 от 26.08.2020 г., схема на организацията на движението и разположението на пътните знаци на път II-18 (Софийски околовръстен път) в района на административен № ***, писмено уведомление от Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ на МВР.

Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал, тъй като същият е обективен, достоверен и допринася за непротиворечивото 3 изясняване на обективната истина. От приложения снимков материал се установяват датата и часът на нарушението, индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и регистрационен номер), както и ограничението на скоростта и действително измерената скорост. От снимковия материал се потвърждава и разположението на уреда за измерване.

От протокола за използване на *** се доказва, че техническото средство е било поставено и използвано на датата и мястото на нарушението съобразно изискванията. Представената схема на организация на движението в процесния пътен участък удостоверява, че в района действително е била въведена максимална разрешена скорост на движение от 90 км/ч, каквато стойност е отразена и в съдържанието на електронния фиш. От протокола от проверка става ясно, че техническото средство, с което е заснето нарушението, отговаря на всички изисквания и е в изправно състояние, което му позволява да функционира ефективно. Видно от прегледа на вписан тип средство за измерване и решение за одобрение на типа и уреда за измерване, използваното устройство е валидно до *** г. От уведомлението, депозирано от МВР по повод на запитването за съществуване на заповед на министъра на вътрешните работи, която да посочва изрично местата за разполагане на технически средства за контрол, става ясно, че подобна заповед не е била регистрирана на посочената дата в централизираната информационна система

„Документооборот“ на МВР.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (електронният фиш е връчен на жалбоподателя на *** г., а жалбата срещу него е депозирана на ***.), с оглед на което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху 4 хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържание е закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № *** г. образец на електронен фиш. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити. В обсега на дължимата служебна проверка съдът констатира, че обжалваният ЕФ съдържа достатъчно ясно описание на мястото на извършване на нарушението, в това число с посочване на процесната пътна артерия, посоката на придвижване, в която е заснето процесното МПС, и точният административен адрес, на който е установено нарушението. В този смисъл възражението на жалбоподателя в тази насока е напълно несъстоятелно.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.

В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от *** законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие 5 или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.