Решение № 476 от 07.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

В. В. при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000004 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Д. К. чрез пълномощниците му адв.А.С. и адв.Е. М. – ответник в първата инстанция против решение №260 065 от 02.03.2021 год. на Софийски окръжен съд, ГО, V с-в, постановено по гр.д.№ 380/2020 год., в частта му, с която е уважен иска по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, както и иска по чл.86 ЗЗД, предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД против М. Д.

К., като е признато за установено, че ответникът дължи на банката следните суми:

-131 400 лева – просрочена непогасена главница по девет вноски с падежи от 17.10.2016 г. до 17.12.2018 г., ведно със законната лихва от 18.01.2019 г. до окончателното изплащане;

-сумата 67 256,94 лева – непогасена договорна лихва за периода от 15.01.2016 г. до 14.01.2019 г.;

-сумата 47 420,69 лева – непогасена наказателна лихва за периода от 18.10.2016 г. до 17.01.2019 г.;

-сумата 6 692,77 лева – непогасена комисионна за управление за 2016, 2017 и 2018 г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 08.02.2019 г. по ч.гр.д.

№3297/2019 г. на Софийски районен съд. Решението е обжалвано и в частта за разноските.

1

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.Ответникът К. твърди, че е подписал договора за кредит като поръчител по см. на чл.138 ЗЗД на главния длъжник – кредитополучателя. Именно той е получил кредита, предмет на договора, а останалите лица, вкл. и жалбоподателя, са подписали същия като поръчители, макар да отговарят солидарно с главния длъжник. И тъй като банкатакредитор е предявила иска / в случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ след изтичане на 6-месечния срок по чл.147,ал.1 ГПК, то вземането на банката е погасено по давност. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му осъдителна част и отхвърли изцяло като неоснователни предявените искове.

Постъпил е отговор от ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА

БАНКА“-АД чрез пълномощника й юрк.В. В., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Излага доводи, опровергаващи твърдението в жалбата, че ответникът е подписал договора за кредит като поръчител.Твърди, че същият има качеството на съдлъжник /солидарен длъжник/, както е приел и съдът. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Релевантните за спора факти са правилно установени, с изключение на факта, че по отношение на индивидуално поетите от кредитополучателя задължения отговорността на съдлъжниците е производна на неговата отговорност, акцесорна, поради което е прието, че в тези случаи е налице договор за поръчителство. Макар и неправилно да е установен вида на солидарната отговорност в тези случаи, отличаваща се с определена специфика, то в конкретния случай това не се е отразило на правилността на крайния съдебен акт в обжалваната му осъдителна част от ответника по делото.

За да уважи исковете за установяване дължимост на просрочена непогасена главница, непогасени договорна, наказателна лихва и комисионна за управление за 2016, 2017 и 2018 г. в пълния им претендиран размер , съдът е приел, че за тези задължения съгласно договора ответникът има качеството на съдлъжник, а не на поръчител, и именно като съдлъжник отговаря наравно с кредитополучателя на собствено основание за поетите задължения. Приел е размера на задълженията за безспорно доказан от приетата ССЕ, неоспорена 2 от страните. Отрекъл е за посочените задължения ответникът да отговаря за дълга на кредитополучателя като поръчител, позовавайки се на изричната клауза на раздел II, т.2, буква „и“ от договора, в която страните са дефинирали понятието ,,съдлъжник“. По тези съображения исковете са уважени в предявения размер, с изключение на иска за установяване дължимост на сумата 160,11 лева, представляваща разноски за подновяване на застрахователни сертификати, за което задължение е прието, че в този случай ответникът отговаря като поръчител и тъй като тази претенция е заявена извън 6-мсчния срок по чл.147 ЗЗД, то иска за тази сума е неоснователен.

Във въззивната си жалба ответникът развива доводи, че не дължи на банката претендираните суми, тъй като се е задължил по договора за кредит като поръчител, а ищецът не е спазил преклузивния 6-месечен срок, установен в разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД. Твърди, че при тълкуване на клаузите на договора една с друга се установява, че всички лица, подписали договор за кредит като съдлъжници, вкл. и ответникът, имат качеството на поръчители. Аргумент в полза на тази теза бил и фактът, че съгласно договора цялата сума по кредита се усвоява от кредитополучателя. Тези доводи всъщност са поддържани и в първата инстанция.

От събраните в първата инстанция писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Между ищеца „Първа инвестиционна банка“-АД от една страна като кредитор и „АГРОКЛАС 7“-ООД като кредитополучател, както и „АГРО ДАР 7“-ООД, М. Д. К., Н. Д.

К., Д. Я. К. и Р. Н. К. като съдлъжници бил сключен Договор за банков кредит № 033LD-S000035 от 12.08.2011 г., по силата на който Банката отпуснала на кредитополучателя сумата от 300 000 лева целеви кредит за закупуване на недвижими имоти /чл.4/. В Раздел II, т.2, буква „и“ от договора страните са дефинирали понятието „съдлъжник“, в който смисъл ще се използва това понятие в договора и всички приложения към него. Според тази клауза, „съдлъжник“ е физическо или юридическо лице, което се задължава солидарно с кредитополучателя да погасява всички задължения, произтичащи от договора при условията на чл.121 от ЗЗД. Договорът за кредит е стандартен и в него са уредени правата и задълженията на страните, условията за ползване на кредита, дължимите лихви, такси и комисионни, погасяването н кредита, просрочените плащания, обезпеченията, които следва да бъдат дадени, условията, при които банката може да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, условията за предоговаряне, прекратяването на договора, приложимото право и начина на уреждане на споровете.

Видно е, че някои от условията по договора за кредит били променени с 4 броя анекси.

С Анекс №1 от 10.08.2012г. бил променен срока за усвояване на кредита до 31.12.2012г., както и срока за погасяването му (от 15.08.2020г. на 15.08.2021г.). Уговорен е и нов погасителен план съгласно Приложение № 2. Останалите клаузи от договора не са засегнати.

С Анекс №2 от 05.11.2014г. бил уговорен нов погасителен план съгласно Приложение №3, както и две еднократни плащания. Останалите клаузи от договора не били 3 променени.

С Анекс №3 от 29.12.2015г., считано от датата на подписването му, погасителният план бил променен съгласно Приложение №4 за период от 29.12.2015г. до 15.07.2021г. Кредитополучателят и съдлъжниците са поели задължение да представят допълнителни обезпечения. Съществуващите обезпечения и останалите клаузи по договора били зпазени.

С Анекс № 4 от 25.02.2016г. е променен срока за предоставяне на едно от уговорените Анекс № 3 допълнителни обезпечения.

С протоколно определение от 02.10.2020г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че Анекс № 4 към Договор за банков кредит не е подписан с ответника М. Д.

К.. С него обаче не са променени съществените задължения на кредитополучателя и съдлъжниците по основния договор, а единствено е променен срока за предоставяне на допълнителни обезпечения в полза на банката.

Съгласно заключението на приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните, отпуснатия кредит е усвоен в пълен размер (300 000лв.) от кредитополучателя „АГРОКЛАС 7“ ЕООД на два транша – на 20.08.2012г. и 23.08.2012г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.01.2019г.), по договора не е изплатена просрочена главница в размер на 131 400лв. (респ. остатък по редовна главница в размер на 132 400лв.), неплатена възнаградителна лихва в размер на 67 256,94лв. за период от 15.01.2016г. до 15.01.2019г., неплатена наказателна лихва в размер н а 47 420,67лв. за период от 18.01.2016г. до 18.01.2019г., неплатени три годишни такси за управление в общ размер 6 692,77лв., както и неплатена сума за застраховка на обезпечението в размер на 160,11лв. ВЛ е отбелязало в о.с.з., че при изготвяне на заключението е ползвало погасителния план, който е неразделна част от Анекс № 3 и се е съобразил с Приложение № 4 към този анекс. Обяснява, че в актуалния погасителен план - Приложение №4 към Анекс №3 - поради забавено погасяване на редовната главница, вноските са по-големи от тези в погасителния план към Анекс №2. Кредитът е бил преоформен в редовен (т.е. не е бил просрочен), и просрочената главница се е върнала в редовната. Така има по - малко дължими вноски за главница и повече месечни гратисни периоди. ВЛ не е установило капитализация на лихви към главницата (добавяне на лихви към главницата). Има само прехвърляне на просрочена главница към редовната главница. Преди сключване на Анекс №3 е имало просрочени вноски по главница. С този анекс те са върнати обратно в остатъчната редовна главница, която се е увеличила с размера на просрочената главница. В резултат кредитът е преоформен като редовен.

На 18.01.2019г. банката - кредитор подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за претендираните в настоящото производство суми, както и за разноски в заповедното производство. Били претендирани само изискуемите вземания, т.е. тези с настъпил падеж.

На 08.02.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от СРС, с която е съдът е разпоредил длъжниците „АГРОКЛАС 7“ ЕООД, „АГРО ДАР 7“ 4

ЕООД, М. Д. К., Н. Д. К., Д. Я. К. и Р. Н. К., да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 131 400 лв., представляваща просрочена непогасена главница по девет вноски с падежи от 17.10.2016г. до 17.12.2018г., ведно със законната лихва от 18.01.2019г. до изплащане на вземането, сумата 68 879,03лв., представляваща непогасена договорна лихва за периода от 15.01.2019г до 14.01.2019г., сумата 47 420,69лв., представляваща непогасена наказателна лихва за периода от 18.10.2016г. до 17.01.2019г., сумата 6 692,77лв., представляваща непогасена комисионна за управление за 2016, 2017 и 2018г., както и сумата 160,11лв., представляваща разноски за подновяване на застрахователни сертификати по повод обезпеченията, а също и разноските по делото.

По фактите няма спор между страните. Няма спор и по размера на отделните задължения, установени със заключението на ССЕ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При така установените факти правилно първостепенният съд е приел, че исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимост на просрочена непогасена главница, непогасени договорна, наказателна лихва и комисионна за управление за 2016, 2017 и 2018 г., са основателни и доказани в размера, установен от ВЛ.

По делото не е спорно, че исковете са допустими, доколкото е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, длъжникът К. е подал възражение, а кредиторът е предявил исковете в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

Разпечатката съдържа 43 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73f1e783-2286-4bd0-88a5-8660a367ce7a