Определение № 686 от 19.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Варна, 19.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500535 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез надлежен процесуален представител, против решение № 199/17.07.24г., по гр.д. № 268/22г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска й по чл. 142, ал. 2, т.

5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ против Д.В.М. от гр. Тервел, обл. Добрич, за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 3 800 лева, включващо: нива с площ от 1.344 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Безмер, общ.Тервел, обл. Добрич, местност „Сир“, с ЕКАТТЕ03215, съставляваща имот №040082 по КВС в землището на с.

Безмер, общ.Тервел, обл. Добрич; лозе с площ от 0.279 дка, местност „Лозята“ имот № 022034 по КВС в землището на с. Гуслар, с ЕКАТТЕ18191, общ.Тервел, обл.Добрич; лозе с площ от 0.279 дка, местност „Лозята“ имот № 022019 по КВС в землището на с. Гуслар, с ЕКАТТЕ18191, общ.Тервел, обл.Добрич; нива с площ от 1.678дка, местност „Сир“ имот № 041172 по КВС в землището на с. Гуслар, с ЕКАТТЕ18191, общ.Тервел, обл. Добрич. На основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ Комисията е била да заплати по сметка на Окръжен съд-Добрич в полза на бюджета държавна такса в размер на 6 225.62лв., а на основание чл.78, ал. 3 от ГПК е осъдена да заплати на Е.А.М. и на Д.В.М. деловодни разноски в размер на 850 лева, както и сумата от 9 800 лева, представляваща хонорар на процесуалния представител. Във въззивната се поддържа, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на иска за отнемане на незаконно придобитото от ответницата Милкова имущество, състоящо се от описаните две ниви и две лозя. Посочено е, че страните не спорят, че наличното в края на проверявания период имущество у ответниците възлиза 1 на обща стойност от 4 925.45 лв. (описаните недвижими имоти на обща стойност от 3 380 лв. и налични по сметка суми в размер на 1 545.45 лв., като последните не се претендират за отнемане). Споделя се извода на съда, че не е необходимо в края на проверявания период наличното имущество да е на стойност от поне 150 000 лв., за да се уважи иска, но се оспорва приетото от съда, че не следва да се кредитира заключението на СИЕ в неговия вариант 1.

Неправилно като приходи на ответниците са били включени и такива от отчуждаването на имущество, за което обаче по делото не е било установено да са получени със законни средства. Поради това в приходите на ответниците не следва да се включват суми, получени при отчуждаване на недвижими имоти – 17 760 лв., на МПС – 20 244 лв., както и сумата от 833.95 лв. като застрахователно обезщетение. Счита се, че включването им е в противоречие с ТР № 4/2021г./18.05.23г. на ОСГК на ВКС, а относно сумата от 833.95 лв. се сочи, че не е установено до м. 11.17г. проверяваните лица да са притежавали МПС, което да е погинало или претърпяло щета, за да им се дължи застрахователно обезщетение. В обобщение се сочи, че доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците през проверявания период възлизат на 41 510.08 лв.; обичайните и извънредни разходи на ответника през проверявания период възлизат на 359 434.10 лв., при което нетният доход е в отрицателен размер от минус 321 304.02 лв. Поради това и е налице значително несъответствие между придобитото имущество на стойност от 4 925.45 лв. и нетния доход, надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Поради наличието и на останалите предпоставки от закона, исковете са основателни и следва да се уважат, ведно с присъждане на разноските по делото.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д.В.М. чрез адв. И.С. от АК-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна. Излага се, че ищецът не оспорва факта, че имуществото на ответниците в края на проверявания период е под 150 000 лв. поради това и съдът не е бил длъжен да извършва анализ на доходите и разходите на ответниците, но и при този анализ е налице извод, че не е налице значително несъответствие между нетните доходи и имуществото.

Освен това се позовава на съдебната практика на ВКС, че когато нетният доход е отрицателна величина, за целите на закона той се приема за нула (решение № 464/09.07.24г. по гр.д. № 3939/23г. на ІV г.о.). След като имуществото на ответниците в края на проверявания период е на стойност под 150 000 лв., то е невъзможно да се получи несъответствие между него и нетния доход в размер над 150 000 лв. Поради това и възраженията на въззивника относно начина на определяне на доходите и разходите на ответниците е без значение за правилността на решението. Не се споделя тезата на въззивника, че като приходи не следва да се приемат тези от продажбата на активи, а същевременно за същите се отчитат като разходи средствата за придобиването им, тъй като нетният доход на ответниците е отрицателна величина и се прилага презумпция за незаконност на източника на средствата за придобиването им. По този начин обаче ищецът прави 2 следствието - причина. По изложените съображения, които макар и различни от изложените мотиви в обжалваното решение, се претендира последното да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.

Настоящото производство има за предмет и подадената от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество частна жалба, насочена против определение № 825/24.10.24г. по същото първоинстанционно дело, с което е била оставена без уважение молбата й с вх. № 5240/20.08.24г. за изменение на решението в частта относно присъдените на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че след извършения частичен отказ от исковете за горницата над 151 840.63 лв. до пълния размер от 155 640.63 лв., висящият иск е на стойност от 3 800 лв., а на ответниците е била присъдена сума за разноски в размер на 9 800 лв. Сочи се, че процесуалният представител на ответниците по делото е бил упълномощен по делото на 31.08.22г., а договорът за правна защита и съдействие е от дата 25.05.23г. Съгласно цитирана съдебна практика на ВКС, меродавен за определяне на адвокатското възнаграждение момент е този на сключването на договора за правна защита и съдействие, а не извършването на първото процесуално действие от адвоката. В този смисъл, след 25.05.23г. процесуалният представител на ответниците е извършил по-малък обем действия, а именно: явил се е в 4 открити съдебни заседания, от които в първото делото е било спряно, във второто ищецът е оттеглил по-голямата част от исковете поради постановеното ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на ОСГК. Освен това договорът за правна защита и съдействие е сключен след постановяване на цитираното ТР, което е довело до по-ниска степен на сложност на делото и по-ниска поддържана цена на исковете само срещу ответника Милкова. Наред с това пък съдът не е обвързан от фиксираните в Наредба № 1 на ВАдв.С минимални размери на адвокатските възнаграждения, предвид постановеното решение на СЕС на 25.01.24г. по дело № С-438/22г.

Имайки предвид горното се поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по размер. Претендира се отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.

Частната жалба не е била администрирана от първоинстанционния съд чрез връчването на препис от същата на насрещните страни.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

Същевременно настоящият състав на съда установи, че с обжалваното решение, основавайки се на частичния отказ от исковете, първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на ответника Е.А.М.. Същият обаче в качеството му на проверявано лице, е 3 необходим другар и на осн. чл. 265, ал. 2 от ГПК следва да бъде служебно конституиран като страна в настоящото производство, имащо за предмет решението в обжалваните от ответницата Д.В.М..

Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по делото.

Делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з., като същевременно с това и до провеждането му, настоящият съд следва да администрира частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА Е.А.М. като страна /въззиваем/ във въззивното производство по в.гр.д. № 535/24г. на ВАпС, на осн. чл. 265, ал. 2 от ГПК.

НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 05.02.24г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от частната жалба с вх. № 7114/07.11.24г., подадена от КОНПИ, на насрещните страни Е.А.М. и Д.В.М. (чрез общия им процесуален представител адв. И.С.), за отговор в 1-седмичен срок от получаването на преписа.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4