Решение № 1473 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1473

18.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100501752 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5482/22.01.2020 г., депозирана от адвокат К. Д. от ВАК, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ №17, ет. 4, лично като въззивник и в качеството на процесуален представител на К. Т. Т. с ЕГН ********** и Т. В.

Т. с ЕГН ****, срещу Решение № 5960/27.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9860 по описа на РС-Варна за 2019 г., 24 състав, с което са отхвърлени предявените от ищците искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД срещу ответниците УМБАЛ „Света Марина" ЕАД с ЕИК 103562052 и доктор А. Д. с ЕГН **********.

Във въззивната жалба с вх. № 5482/22.01.2020 г., жалбоподателите сочат, че намират Решението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно, неоснователно, необосновано, немотивирано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. Твърдят, че неправилно съдът е посочил, че правото на ищеца К. Т. по чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС следва да търпи ограничения в лечебното заведение, без да съобрази факта, че същият е непълнолетен и чл. 190 от ЗИНЗС му гарантира допълнителни права. Твърдят, че след настаняване в клиника за изготвяне на експертиза, на подекспертния не следва да се прилага лечение, освен при спешни случаи или след изрично изразено информирано съгласие. Т. бил подложен на медикаментозно лечение, като дал писмено съгласие за това, но предвид възрастта му и недостигнатото пълнолетие, съгласие е следвало да дадат неговите родители. Сочат, че неправилно съдът е приел, че изобщо не е провеждано лечение и че са спазени медицинските стандарти по „Психиатрия“, тъй като от доказателствата по делото се установило безспорно, че на лицето са прилагани медикаменти. Според жалбоподателите съдът неправилно не е приел представените с молба от 14.11.2019г. медицински документи, издадени от д-р В. от 28.10.2019г., установяваща актуалното състояние на К. Т. след отмяната на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Сочат, че съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредба № 2 от 26.10.2011г., стационарната съдебнопсихиатрична експертиза, на лица задържани под стража, се 1 извършва в лечебни заведения, които имат специализирани клиники или отделения, които се определят със заповед на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на правосъдието. Твърдят, че УМБАЛ „Света Марина" ЕАД не е представила доказателства, сочещи, че има статут на болнично заведение, което може да приема лица, задържани под стража, което от своя страна води до незаконност на всички действия. Сочат, че не са представени доказателства и за спазване на изискванията и на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 от 26.10.2011г., съгласно който при извършване на експертиза на непълнолетно лице, действията следва да се извършват съвместно с психолог, детски психиатър или психиатър, който е работил в кабинет или отделение в детска психиатрия. Твърдят, че служителите в Първа психиатрична клиника – Варна при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД са приели непълнолетно лице, след като са знаели, че лечебното заведение няма необходимите условия за запазване на правата му, което е довело до настъпване на вреди от несъблюдаване на всички прокламирани в нормативните актове права. Жалбоподателите твърдят, че неоснователно и немотивирано съдът не е приел доклада на НПМ при Омбудсмана на Република България и е посочил, че същият няма обвързваща сила, тъй като същият има сила на писмен документ, изготвен от длъжностно лице. Сочат, че неправилно съдът е приел и е обсъдил показанията на свидетелката Н., които съдържат неистински данни, а самото допускане на лицето като свидетел е абсолютно процесуално нарушение, тъй като е недопустимо свидетел да бъде процесуален представител на страна по делото.

Жалбоподателите заявяват, че съдът неправилно е приел за недоказан факта, че ответницата Д. е попречила на подсъдимия да осъществи контакт с родителите си, въпреки, че тези твърдения се доказват от ангажираните гласни доказателства на свидетеля Т.. Сочат, че ограничаването на свижданията се е доказало и от показанията на свидетеля И..

В заключение молят първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат уважени като доказани по основание и размер. Претендират и сторените съдебноделоводни разноски.

В отговора си с вх. № 12742/13.02.2020 г. УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД оспорва горепосочената въззивна жалба като неоснователна. Сочи, че жалбата е построена върху изопачаване на установените по делото факти и обстоятелства и акцентиране върху въпроси, които са ирелевантни към спора. Излага несъгласие с твърдението, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че ищецът К. Т. е непълнолетен, като сочи, че с решението си съдът винаги е отчитал това. Твърди, че съгласно Определение на съда, Т. е бил настанен за извършване на изследване, а не за лечение, поради което не е необходимо същият да подписва информирано съгласие за приемане на медикаменти, от което следва, че е неоснователно твърдението на жалбоподателите, че е следвало да се представи такова по делото. Въззивникът твърди, че не отговаря на истината и заявеното от жалбоподателите, че К. Т. е бил подложен на медикаментозно лечение, тъй като по делото се е установило от заключението на вещото лице, че единствено на подекспертния са давани медикаменти във връзка с негови конкретни оплаквания. Процесуалният представител на въззиваемото лечебно заведение твърди, че въззивникът К. Т. е бил настанен в психиатричната клиника с акт на съда, който подлежи на безспорно изпълнение и няма механизъм, по който лечебното заведение да откаже да изпълни решението на съда. Сочи, че УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е регистрирано съгласно всички изисквания на закона като лечебно заведение.

Твърди, че за пръв път с въззивната жалба са наведени твърдения, че съдът не е изследвал дали са налице доказателства за прилагане на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2/26.20.2011г., поради което и няма как първоинстанционния съд да се е произнесъл по тях. По отношение на твърдението за недопустимост на свидетелските показания на юрисконсулт Д. Н. сочи, че законът дава право на пълномощниците на страните да откажат да дават показания, но не 2 предвижда забрана за това, като твърди, че Н. не е представлявала лечебното заведение по делото.

Представителят на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД се противопоставя и на оплакванията във въззивната жалба, свързани с използването на белезници в лечебното заведение, тъй като медицинските лица не могат да извършват дейност по охрана на задържаните под стража подсъдими и обвиняеми, а лечебното заведение само предоставя помещение за настаняването им. Сочи, че охраната на подекспертното лице се осъществява от служители на Затвора – Варна със заповед на началника на затвора и ако по отношение на Т. са били прилагани някакви средства за охрана, като белезници или други помощни средства, то служителите на психиатричната клиника нямат отношение към това. Заявява, че дори да стават свидетели на такива действия, служителите на лечебното заведение не са компетентни да дават разпореждания на служителите на Затвора – Варна. Твърди, че по делото се е установило, че на настаненото лице са били поставяне белезници от служителите на затвора и то само когато лицето е било извеждано от стаята, а лечебното заведение не може да осъществява контрол върху изпълнението на задълженията на надзирателите.

Въззиваемото лечебно заведение твърди, че наведените в жалбата твърдения, че не е предоставена възможност за осъществяване на свиждания между ищците, са несъстоятелни.

В подкрепа на това си становище сочи, че по делото са били представени писмени доказателства – Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Първа Психиатрична клиника към лечебното заведение и регистър за проведените свиждания, както и гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите по делото. Сочи, че от тези доказателства се установяват предвидените дни за свиждания, както и стриктното им спазване. Заявява, че тъй като подекспертният е бил настанен в клиниката, то свижданията с него са се подчинявали на правилника, а в този смисъл е било и постановеното Определение на ОС Варна. Твърди, че посочените в правилника дни и часове за свиждания и правилата за провеждането им не са се прилагали когато майката на К. Т. е искала да се срещне с него в качеството си на негов адвокат и защитник.

Възразява и срещу оплакването, че лечебното заведение не е предоставяло информация за състоянието на подекспертния като заявява, че тъй като Т. не е бил настанен за лечение и такова не му е било провеждано, а е настанен за експертиза, то клиниката не е имала задължения да предоставя такава информация. Съответно сочи, че родителите на подекспертния са имали възможност сами да се информират за физическото състояние на сина си по време на личните си срещи с него. Такива срещи са провеждани между ищците и когато Т. е имал необходимост от предоставяне на различни вещи, за което има записи в историята на заболяването.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да постанови решение, с което да потвърди това на първоинстанционния съд. Претендира и сторените разноски пред ОС Варна, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В Становището си по въззивната жалба, третото лице помагач „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД оспорва същата, като твърди, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при точно приложение на материалния закон. Сочи, че ищците по делото не са успели да докажат елементите от фактическия състав на деликтната отговорност и по-конкретно противоправността, причинната връзка и неимуществените вреди като факт от обективната действителност. Твърди, че действията на ответницата доктор Д. съответстват на нормативно установените изисквания и практики. Оспорва твърдението във въззивната жалба за неправилност на заключението на вещото лице, тъй 3 като същата не е била надлежно оспорена от ищците в хода на първоинстанционното производство, нито са направени доказателствени искания за допълнителни задачи.

Противопоставя се и на доказателствените искания във въззивната жалба, като намира същите за недопустими и неотносими към предмета на спора.

В отговора си с вх. № 20403/10.03.2020г. доктор А. Д. , чрез прецесуалния си представител, моли съда да приеме, че жалбата на въззивниците е неоснователна и да потвърди решението на РС Варна. Сочи, че твърдението на жалбоподателите, че К. Т. не е следвало да бъде настаняван в лечебното заведение е неоснователно, защото има изрично разпореждане на съда. Сочи, че не може да има отношение към това как служители на затвора изпълняват своите служебни задължения, както и че не може да дава позволение на тези служители за каквото и да било. Твърди, че докладът на Омбудсмана на Република България не е задължителен за съда, защото не е връчен на страните за възражения и становища след изготвянето му. Намира за правилно, че съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля Н.

Т., защото в показанията си не е посочил факти, твърдени в исковата молба, като заявява, че показанията на свидетеля И. опровергават изложените факти в исковата молба, относно твърденията за ответницата.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 29181/20.05.2020г. от адвокат К. Д. от ВАК, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ №17, ет. 4, лично като ищец и в качеството на процесуален представител на К. Т. Т. с ЕГН ********** и Т. В. Т. с ЕГН ****, срещу Определение № 4109/16.03.2020г., постановено по гр. д. № 9860 по описа на РС-Варна за 2019 г., 24 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, които са присъдени в полза на ответника доктор А. Д.. В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба.