Решение № 375 от 21.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Смолян, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 367/11.08.2025 г. по гр. д. № 611/25 г. Смолянски районен съд е осъдил Детска градина „Р.“ гр. С., да заплати на Н. П. К. на основание чл. 128 т. 2, от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 601, 98 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО1-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищно и училищно образование № ДО1-269/06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 01.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2025 г. – датата на предявяване иска, до окончателното плащане, както и сумата от 352, 51 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 18.09.2023 г. – 22.04.2025 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 544, 85 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се по Анекс № ДО1-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищно и училищно образование № ДО1-269/06.12.2022 г. обезщетение за 33 работни дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2025 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и 1 сумата от 119, 89 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 18.09.2023 г. до 22.04.2025 г.

Със същото решение Детска градина „Р.“ гр. С. е осъдена да заплати на Н. П. К. на основание чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 619, 99 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се по Анекс № ДО1-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищно и училищно образование № ДО1-269/06.12.2022 г. обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2025 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното плащане, както и сумата от 795, 58 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 18.09.2023 г. – 22.04.2025 г.; ответникът е осъден да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева; ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Смолян ДТ в размер на 408, 88 лева, както и 200 лева възнаграждение за СИЕ.

Това решение в частта относно присъдените мораторни лихви в размер на 119, 89 лева върху главница от 544, 85 лева и 796, 58 лева върху главница от 3 619, 99 лева и в частта за разноските, пропорционално на посочените две суми, се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът Детска градина „Р.“ гр. С., чрез пълномощник адв. С. Н., с оплаквания, че в тези чести е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано.

Сочи се в жалбата, че с отговора на исковата молба е направено възражение, че лихвата върху претенцията по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 224 ал.

1 от КТ не се дължи, тъй като с депозираното заявление вх. № 362/18.09.2023 г. ищцата е поискала преизчисляване само на дължимото й трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., като не е отправена покана за заплащане на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ГПК районният съд не е изложил мотиви и не е обсъдил горепосоченото възражение на ответника.

Сочи се, че законодателят е въвел разграничение между понятието трудово възнаграждение и обезщетение по КТ и няма основание това разграничение да не бъде зачетено и в настоящото съдебно производство.

Твърди се, че в настоящия случай покана за заплащане на обезщетение по КТ по силата на Анекс от 10.08.2023 г. до директора на ДГ „Р.“ не е отправяна, поради което не е редно на същия да се вменява отговорност за заплащане на лихва. Ссочи се, че от приложената кореспонденция между директора на детската градина и Община С., ИА „Главна инспекция по труда“, дирекция „Правна“ и Министерство на образованието и науката, предмет на тази кореспонденция е бил единствено въпросът за евентуално дължимата разлика в заплатените до момента трудови 2 възнаграждения.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено решението в обжалваните части и се постанови отхвърляне на исковете за мораторна лихва върху присъдените обезщетения по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ, като се присъдят на жалбоподателя следващите се разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Н. П. К., чрез пълномощник адв. В. П., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди се в отговора, че обезщетенията по чл. 224 ал. 1 от КТ и по чл. 222 ал. 3 от КТ се изчисляват на базата на последното получавано брутно възнаграждение, следователно иск за актуализиране на възнаграждението обективно обхваща и претенции за преизчисляване на свързаните с него обезщетения, тъй като те са правно и икономически производни от него. Сочи се, че съгласно чл. 84 л. 2 от ЗЗД, за да настъпи забава, не се изисква формално назоваване на всяко отделно вземане, ако волята на кредитора е ясно изразена, че очаква изпълнение на дължимите парични задължения. Твърди се, че работодателят следва да знае, че преизчислената основна заплата рефлектира и върху размера на обезщетенията, тъй като законът го предвижда.

В отговора се прави позоваване на практика на ВКС, както и на РС – Мадан и ОС – Смолян.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител. От пълномощникът му адв. С. Н. е депозирано писмено становище, с което поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Въззиваемата не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. От пълномощникът й адв. В. П. е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба по изложените в отговора доводи.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

С оглед предмета на въззивната жалба, спорът пред настоящата инстанция се свежда до дължимостта на мораторна лихва за претенциите по чл. 222 ал. 3 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че поканата от 18.09.2023 г. касае искане за преизчисляване според Анекс Д01192/10.08.2023 г. единствено на трудовите възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., но не и на претендираните с исковата молба обезщетения по чл. 222 ал. 3 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ, поради което претендираната лихва върху тези две суми не е дължима.

Настоящата инстанция намира възражението на ответната страна 3 за основателно.

Ищцата е депозирала до Директора на ДГ „Р.“ – С. заявление вх.

№ 362/18.09.2023 г., с което на основание Анекс Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г., чл. 54 от КТ и Наредба № 4/2017 г. е заявила искане да й бъдат „преизчислени трудовите възнаграждение в периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г.“.

Видно от цитирания текст на заявлението на ищцата, поискано е преизчисляване на трудовите възнаграждение, но не е поискано преизчисляване на обезщетенията по чл. 223 ал. 1 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ. Този извод се подкрепя и от приложената към отговора на исковата молба кореспонденция между ответника и Община С., ИА „ГИТ“ С., и МОН, предмет на която кореспонденция е бил единствено въпросът за евентуално дължимата разлика в заплатените до момента трудови възнаграждения.

Така формулираран текста на заявлението не дава основание да се приеме, че ищцата е поискала преизчисляване на всички дължими плащания, каквото становище се застъпва в отговора на въззивната жалба. Намерението на ищцата да иска преизчисляване на всички дължими плащания не е обективирано в подаденото от нея заявление от 18.09.2023 г. по отношение обезщетението по чл. 223 ал. 1 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ.

Според разпоредбата на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Поради това в случая върху присъдените суми за обезщетения по чл. 223 ал. 1 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ мораторна лихва за периода от 18.09.2023 г. до 22.04.2025 г. не се дължи. Върху тези суми се дължи единствено законна лихва, считано от предявяване на исковете – от 22.04.2025 г. до окончателно изплащане на сумите.

Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частите, с които ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 119, 89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 544, 85 лева – обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, както и сумата от 796, 58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 619, 99 лева – обезщетение по чл. 223 ал. 1 от КТ.

С оглед този изход от спора следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта за разноските, като ответникът дължи на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 747 лева съобразно уважената част от исковете, а ищцата дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 187 лева съобразно отхвърлената и прекратена част от исковете. Съобразно уважената част от иска ответникът дължи ДТ в размер на 308, 86 лева и 173 лева за СИЕ.

Разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя не са направени, а на основание чл. 83 ал. т. 1 от ГПК ищцата не дължи заплащане на ДТ.

4

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 367/11.08.2025 г. по гр. д. № 611/2025 г. на Смолянски районен съд В ЧАСТТА, с която е осъдена Детска градина „Р.“ гр. С., да заплати на Н. П. К. на основание чл. 128 т. 2, от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 119, 89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 544, 85 лева за периода 18.09.2023 г. до 22.04.2025 г. , сумата от 796, 58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 619, 99 лева за периода 18.09.2023 г. – 22.04.2025 г ., както и В ЧАСТТА относно разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска Детска градина „Р.“ гр. С., Булстат *******, да бъде осъдена да заплати на Н. П. К., ЕГН **********, сумата от 119, 80 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 544, 85 лева – обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, за периода 18.09.2023 г. до 22.04.2025 г. – като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска Детска градина „Р.“ гр. С., Булстат *******, да бъде осъдена да заплати на Н. П. К., ЕГН **********, сумата от 796, 58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 619, 99 лева – обезщетение по чл. 223 ал. 1 от КТ, за периода 18.09.2023 г. до 22.04.2025 г. – като неоснователен.

ОСЪЖДА Детска градина „Р.“ гр. С., Булстат *******, да заплати на Н. П. К., ЕГН **********, деловодни разноски за производството пред районния съд в размер на 1 747 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, да заплати на Детска градина „Р.“ гр. С., Булстат *******, деловодни разноски за производството пред районния съд в размер на 187 лева.

ОСЪЖДА Детска градина „Р.“ гр. С., Булстат *******, да заплати ДТ върху уважената част от исковете в размер на 308, 86 лева, както и да заплати в полза на РС – Смолян разноски за СИЕ в размер на 173 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията 5 на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Смолян, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: