Определение № 669 от 28.07.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Перник, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500511 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД против Определение №1360/28.04.2023г.по ч. гр. д. № 5305/2022 г. по описа на РС - Перник, с което е оставена без уважение молбата на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение № 881 от 15.03.2023г. в частта му, с която „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е осъден да заплати на В. С. С. разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв.

В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и противоречащо с материалния и процесуалния закон и актуалната съдебна практика, които като цяло се свеждат до това, че неправилно районният съд е определил дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. , като е следвало да го определи съгласно чл. 6, т. т. 5 от Наредбата, поради обстоятелството, че в заповедното производство не се дължи адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил процесуалното представителство на длъжника, като се намали размера на присъдените в ползва на В. С. С. съдебни разноски в заповедното производство до размер на 200,00 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответника по жалбата - В. С. С. е подал писмен отговор, с който счита същата за неоснователна и за оставянето й без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Ч. гр. д. № 5305/2022 г.по описа на РС - Перник е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД срещу В. С. С.. С разпореждане по делото, заповедният съд е намерил, че са налице предпоставките за издаването й и е издал в полза на заявителя заповед 1 за изпълнение на парично задължение за вземания в общ размер на 1450, 83 лв. Заповедта е връчена на длъжника, който в указания срок е подал възражение по чл. 414 ГПК, в което изрично е посочил, че претендира разноски във връзка с подаденото възражение, за които е приложил договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Б. Б. Б., както и списък по чл. 80 ГПК, с който претендира разноските в настоящото производство - 400,00 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедният съд е указал на заявителя възможността му да предяви иск по чл. 415 ГПК и последиците от неподаването му, като в законоустановения едномесечен срок същият не е представил доказателство за предявяване на иска относно вземането, поради което с Определение № 881/15.03.2023г. заповедният съд, на основание чл. 415, ал.5 ГПК, е обезсилил така издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото, както и е осъдил ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД да заплати на В. С. С. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на длъжника по настоящото дело.

С молба от заявителя ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД по чл. 248 ГПК е поискано изменение на постановеното определение № 881 от 15.03.2023г. в частта му, с която „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е осъден да заплати на В. С. С. разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв., като с обжалваното определение РС - Перник е оставил без уважение молбата.

При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че длъжникът има право на направените разноски в заповедното производство за осъществено процесуално представителство от адвоката му във връзка с подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От посоченото следва, че и двете страни в заповедното производство имат право на разноски, разпределени съобразно правилата на чл. 78 ГПК, които се присъждат в исковото производство по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че право на разноски, направени в заповедното производство, има само заявителят, а не и длъжникът. Когато обаче исково производство не е проведено, какъвто е настоящият случай поради липсата на предявен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК от страна на заявителя, заповедният съд е компетентен да се произнесе по направените разноски в производството, проведено пред него. Това е така, тъй като с определението, с което на основание чл. 415, ал.5 ГПК се обезсилва заповедта за изпълнение, се прекратява и производството по образуваното частно гр. дело, а съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

В настоящия случай, поради наличието на предпоставките за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, длъжникът има право на разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Същият надлежно е упражнил правото си на присъждане на разноски в заповедното производство, като с подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, изрично и своевременно е формулирал и искане за присъждане на разноски. Към възражението длъжникът е приложил и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ и доказващ разноските за адвокатско възнаграждение, което съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., е достатъчно основание за присъждане то му.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че адв. възнаграждение за процесуаното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

2

Съгласно чл. 7, ал.7 от същата Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и изрази със значение, което да обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Напротив граматическото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се прилага точно, според чл. 46, ал. 1, предл. 1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на процесната разпоредба означава, че обхваща не само подаването на заявление, а цялото заповедно производство – за защита и съдействие чрез процесуален представител в "производствата по издаване на заповед за изпълнение". Следователно според този текст така определеният начин за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се отнася и до двете страни в заповедното производство – и за заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя-кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от длъжника.

При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., регламентиращ начина на определяне на минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, позоваването от страна на частния жалбоподател на хипотезата на чл. 6, т. 3 и 5 от същата Наредба е неоснователно, тъй като касае извършването на съвсем други действия и то не по съдебни производства, каквото е и заповедното производство. Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7 от наредбата, който е приложим в случая. Издаването на заповед срещу определено лице е ангажиране на страна в съдебното производство, макар все още да не се касае за исково такова. Не може да се направи аналогия между действията, извършени от адвоката в качеството му на процесуален представител на длъжник в заповедното производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и молби, посочени в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. или за проучване на дело с даване на мнение по него - чл. 6, т. 3 от Наредбата, както и за писмена консултация - чл. 6, т. 2 от Наредбата, които са извън съдебните, спорни производства. В разглеждания случай, п ри оказана на длъжника адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и защита в заповедното производство /изрично посочено в договора за правна защита и съдействие/ е приложим чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г., а не разпоредбата на чл. 6, т. 2, т. 3 или т. 5 от същата наредба.

Направеното с молбата на заявителя по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от длъжника, настоящият състав намира за неоснователно, защото с оглед материалния интерес по делото от общо 1450, 83 лв., минималното адв. възнаграждение по чл. 7, ал.7 от Наредбата е в размер на 400 лв., като размерът на претендираното от страната възнаграждение е идентичен – 400,00 лв., поради което съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде намалено под минималния размер, предвиден в Наредбата.

По изложените съображения, предпоставките за присъждане на направените в заповедното производство разноски в претендирания от длъжника размер са налице, поради което частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

3

На основание т. 6 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., определението не подлежи на касационно обжалване.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1360/28.04.2023г. по ч. гр. д. № 5305/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4