Решение № 32 от 20.05.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. К., 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20241850200057 по описа за 2024 година Обжалвано е наказателно постановление №23-0286-000638/25.01.2024 г., издадено от З. Й.- началник на РУ- К., с което на К. А. Г., ЕГН**********, от гр. Б., е наложена глоба в размер на 30 лв. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение 6, т. 1 ЗДвП , глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП .

В жалбата се твърди, незаконосъобразно и неправилно. че наказателното постановление е

Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следното:

От приложения по преписката акт за установяване на административно нарушение № GA №923344 от 06.12.23 г. се установява, че жалбоподателят около 16.26 часа е бил спрян за проверка от полицейските служители, в района село Б., община К., по път ВП81, с посока на движение 1 от гр. С. към гр. М., докато е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Б200ЦДИ“, с рег.№***, собственост на З. Г.а от гр. Б., като водача извършва неправилно изпреварване при наличието на пътен знак В24. Не поставя обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

Актосъставителят е приел, че водачът е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си с пътен знак, както и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП , тъй като не е бил поставил обезопасителен колан.

Констатациите в акта са потвърдени от актосъставителя – свид. И. П., както и от свид. В. С. според, когото нарушението е установено непосредствено след неговото извършване, както и това, че поведението на водача не е било съобразено, с пътната маркировка и намиращите се пътни знаци в участъка.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, е пренесена фактическата обстановка изложена в АУАН, като е посочено, че жалбоподателят, е нарушил чл. 137А, ал. 1 и чл.6, т.1 ЗДвП , поради което на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30 лв., а на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите И. П. и В. С. както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: акт за установяване на административно нарушение серия, справка- за собственост, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, длъжностни характеристики, организация на пътното движение в района на местопроизшествието и др.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, доколкото същите са логични, последователни и изчерпателни. Детайлно възстановените от посочените свидетели обстоятелства по случая, въпреки рутината на извършваната от тях дейност и изминалия период от време, изключват формалност на показанията, а отразяват непосредствено възприети от тях събития.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

2

При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – процесуален представител на наказания жалбоподател в срока за обжалване на обжалваем акт, поради което разглеждането и е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи. При съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните права, които да доведат до опорочаване на процедурата по установяване на административното нарушение и съответно- налагане на административното наказание и оттук до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 ЗДвП

Разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП предвижда, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Видно от представената схема за организацията на пътното движение в село Б., община К., е че във въпросния участък има поставен пътен знак В24/забранено изпреварването/, както и следва да има непрекъсната линия на пътна маркировка, която забранява преминаването в насрещната лента.

След като съдът, кредитирайки показанията на актосъставителя – свид. И. П. и свид. В. С., прие, че жалбоподателят е предприел несъобразено с пътна маркировка и пътните знаци поведение при управление на МПС, с което от обективна страна е осъществил състава на нарушението, за което му е наложено и съответното административно наказание.

Неизпълнението на това задължение е санкционирано от нормата на чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП , която е станала основание на административнонаказващия орган да наложи глоба в размер на 30 лева, тъй като нарушението на забраната за изпреварване не е създала опасност за движението.

Ето защо съдът намира, че в тази си част атакуваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП 3

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за всички водачи и пътници в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За нарушение на посоченото предписание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Съдът не намира основание да не се довери на показанията на полицейските служители, които са в подкрепа на съставения АУАН, и който непосредствено са възприели обстоятелството, че водачът на лекия автомобил при спирането му е бил без поставен предпазен колан, поради което и съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е било оборудвано.

След като е несъмнено установено извършването на административното нарушение, за което нарушителят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност и наложената санкция е в съответствие с предвидената в закона, която е в абсолютен размер, съдът приема, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът намира, че и в тази си част издаденото наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на упълномощения представител на ОДМВР- С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл.

63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , предвид изготвеното писмено становище с аргументи по същество. В тази връзка, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ -Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Взъззивамета страна не е взела лично участие, поради което следва жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР- С. сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№23-0286000638/25.01.2024 г., издадено от З. Й.- началник на РУ- К., с което на К. А.

Г., ЕГН**********, от гр. Б., е наложена „глоба“ в размер на 30 лв. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП , както и „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП .

ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН**********, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати в полза на ОДМВР-С. сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС–С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 5