Определение № 233 от 19.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500258 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№15572/02.05.2024г. от „В.“ООД-в несъстоятелност, чрез управителя П. В. Н., против Определение №962 от 12.04.2024г., постановено по гр.дело №893/2024г. по описа на Окръжен съдПловдив, с което е върната подадената от него искова молба и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които за ищеца съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за право на собственост върху недвижимите имоти, тъй като при признаване на нищожността на постановлението за възлагане от 30.08.2017г. би се възстановило правното положение и дружеството би станало пак собственик на същите имоти, а съществуването или несъществуването на спорното право, претендирано от ответника, е въпрос по същество, по който се дължи произнасяне с решението. Жалбоподателят поддържа по отношение на постановлението за възлагане да са приложими разпоредбите на чл.26 от ЗЗД и в случая то да е нищожно поради противоречие със закона вследствие допуснатите от съдебния изпълнител и посочени нарушения на императивни правни норми относно изготвянето на предварително разпределение по чл.495 1 от ГПК и внасянето на основание чл.492,ал.3 от ГПК на предложената от купувача цена. По подробно изложените съображения претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 във връзка с чл.130 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№12066/04.04.2024г. от „В.“ООД-в несъстоятелност, посредством която са предявени против „Б.

Б.“ООД и „С. О.“ЕООД искове за: прогласяване нищожността на Постановление от 30.08.2017г. за възлагане на недвижими имоти, издадено по изп.дело №567/2011г. по описа на ЧСИ А. А.; признаване за установено, че ответниците не са собственици на поземления имот в гр.П., ул. В. Л. № ***, собственост на „В.“ООД-в несъстоятелност; в условия на евентуалност да се прогласи недействителността на цитираното постановление за възлагане.

Твърди се поземленият имот и сградите в него на посочения адрес да са били възложени на ответника „Б. Б.“ООД с Постановление от 30.08.2017г. по изп.дело №567/2011г. на ЧСИ А. А., без същият да е заплатил предложената цена от 2700400лв., невярното отразяване на чието заплащане в постановлението като официален удостоверителен документ да го дефинира като нищожен, който като такъв да не поражда правни последици, съответно „Б. Б.“ООД да не е могъл да прехвърли на „С. О.“ЕООД права, каквито не притежава. Твърди се постановлението за възлагане да е нищожно и поради друг съществен порок, изразяващ се в това, че е издадено преди подадената на 01.09.2017г. от ипотекарния кредитор „Б. Б.“ООД, придобил вземанията на първоначалния взискател „УБ“АД, молба за прихващане на предложената от него цена от 2700400лв. от вземанията си към длъжника, каквото прихващане да е недопустимо поради наличието на привилегировани вземания по чл.136,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗД, които предхождат привилегията на ипотеката по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД, налагащо или купувачът да внесе изцяло цената или да се изготви предварително разпределение по чл.495 от ГПК, след влизане в 2 сила на което да плати разпределените с привилегия преди неговото вземане суми, и едва след това да се изготви постановление за възлагане. Вместо да предприеме тези действия ЧСИ издал постановлението за възлагане без да има никакво плащане в грубо нарушение на чл.496 от ГПК. Тъй като постановлението за възлагане е потвърдено от съда при обжалването му от трето лице-участник в проданта, с което правото на защита поради неплащане на цената по чл.496,ал.3 от ГПК е изгубено, остава единствено защитата по чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

По делото е приложено влязло в сила на 23.03.2022г. Решение №606 от 19.06.2020г. по гр.дело №558/2018г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отхвърлен иска по чл.496,ал.3 от ГПК на „В.“ООД-в несъстоятелност срещу „Б. Б.“ЕООД за обявяване недействителност на проведената на 29.09.2015г. по изп.дело №567/2011г. на ЧСИ А. публична продан на процесните имоти, собственост на ищцовото дружество и възложени на ответното с постановление от 30.08.2017г., поради неплащане на продажната цена от последното.

С обжалваното определение окръжният съд е приел за недопустимо предявяването на установителен иск за нищожност на постановление за възлагане на недвижим имот, както и ищецът да разполага с правото да предяви иск по реда на чл.496,ал.3 от ГПК за оспорване недействителността на публичната продан поради невнасяне на цената, което той е упражнил и искът му е отхвърлен с приложеното влязло в сила решение, при което е налице хипотезата на чл.299,ал.1 от ГПК, а отрицателният установителен иск за право на собственост върху възложените с постановлението имоти да е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, тъй като отричането на собственическите права на ответниците със сила на пресъдено нещо би имало преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, каквито той в случая няма, с оглед факта на приключилото принудително изпълнение по отношение на процесните недвижими имоти и разрешаване на спора относно действителността на публичната продан поради невнасяне на цената с влязло в сила решение.

Настоящата инстанция намира, че постановлението за възлагане няма характера на договор за продажба, сключен между равнопоставени правни 3 субекти, а представлява едностранен властнически акт на изпълнителен орган, с който приключва проведената в изпълнителното производство публична продан. Поради това, противно на застъпваното от жалбоподателя, за него са неприложими разпоредбите на чл.26 от ЗЗД относно нищожността на договорите. С оглед правната сигурност и стимулиране на купувачите да участват в проданта, средствата за защита по отношение на нея са изчерпателно и лимитативно предвидени в закона. Тя може да бъде атакувана по реда на обжалването в хипотезите на чл.435,ал.2,т.2, ал.3 и ал.4 от ГПК или по исковия ред на чл.496,ал.3 от ГПК, но само при нарушаване на чл.490 и при невнасяне на цената. В конкретния случай, видно от обстоятелствата и непрецизно формулирания петитум за нищожност на постановлението за възлагане, се претендира за недействителност на публичната продан на процесните имоти, приключила с Постановление за възлагане от 30.08.2017г. по изп.дело №567/2011г. на ЧСИ А., именно поради невнасяне на цената.

Този спор, обаче, е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.дело №558/2018г. на Окръжен съд-Пловдив, поради което в полза на ищеца вече не съществува правото да предяви повторно такъв иск и производството по същия като недопустимо, подлежи на прекратяване, съгласно чл.299,ал.2 от ГПК. Съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. по тълк.дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В унисон с поддържаното от жалбоподателя, отрицателните установителни искове са предявени в защита на правото му на собственост върху процесните имоти и с отричането на претендираното от ответниците би постигнал целената защита на собственото си право. Правният интерес от предявяване на тези искове, обаче, в случая е обусловен от исковете за нищожност на постановлението за възлагане и недействителност на публичната продан, недопустимостта на които лишава ищеца от такъв, поради което собственическите искове също се явяват недопустими.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

4

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №962 от 12.04.2024г., постановено по гр.дело №893/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната подадената от „В.“ООД-в несъстоятелност искова молба и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5