Решение № 5390 от 11.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5390 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100511603 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т. П. А. срещу решение от 25.06.2024 г. по гр.д. №23727/2022 г. на Софийския районен съд, 162 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Столична община иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ул. „***-та” ***, с площ от 165 кв.м., вид на територията: урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер на имота 1726, кв.33, парцел II, при съседи на имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, противоречащо на събраните по делото доказателства. Сочи, че процесният недвижим имот никога не е бил общинска собственост, а от 1947 г. до днес, първоначално праводателя и И.М., а от 2004 г. ищецът, са владели процесния недвижим имот необезпокоявано.

Поддържа, че не е налице идентичност между процесния недвижим имот и недвижимите имоти по актовете за държавна и общинска собственост. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения установителен иск за собственост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост по отношение построените в описания по-горе недвижим имот едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м. и сграда на допълващо 1 застрояване с площ от 12 кв.м., поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

По делото е представен окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2004 г., нот. заверен от нот. В.Б., рег. №1026/10.11.2004 г., с който И.Д.М. е продала на ищеца Т. П. А. следния имот: дворно място с площ от 420 кв.м., находящо се в гр. София, кв. ****, заедно с построената в него сграда със ЗП от 22 кв.м.

По делото е представен акт за държавна собственост ***067 /1617/ от 29.10.1966 г. за имот с площ от 8550 кв. м, находящ се в гр. София, кв. „Модерно предградие“, включен между улиците: ул. **** до ***0 вкл., ж. п. линия и ул. „***“. В акта е посочено основание чл.6 ЗС и чл.21 ПДИ – стар държавен имот.

Представен е по делото акт за общинска собственост №358/07.03.1997 г. за имот, находящ се в гр. София, район „Връбница“, кв. „Модерно предградие“, представляващ терен между ул. „Йордан Петров – Дони“, ул. „***“, ул. „378“ и ул. „367“ с площ от 8550 кв. м., при съседи: север – ул. „***“, юг – ул. „367“, изток – ул. „378“ и запад – ул. „Йордан Петров – Дони“. Соченото в акта основание за собственост е чл.2 ал.2 т.5 ЗОС – стар общински имот.

По делото е представен акт за държавна собственост №6419 /825/ от 07.09.1970 г. за имот, находящ се в гр. София, „Модерно предградие“, на ъгъла ул. „Йордан Петров“ и ул.

„***“, ***, пол.101, с площ от 860 кв.м., при съседи: от две страни – улици, Бр. П. и Е.П., и М. Я.. В акта е посочено основание чл.6 ЗС и чл.21 ПДИ – стар държавен имот.

По делото е представен акт за общинска собственост №457/11.03.1997 г. за имот, находящ се в гр. София, район „Връбница“, м. „Модерно предградие“, представляващ имот с пл. №6, пол.101, с площ от 860 кв.м. Соченото в акта основание за собственост е чл.2 ал.2 т.5 ЗОС – стар общински имот.

Представени са писма до Димитровски РНС – Държавни имоти от 14.07.1978 г. и Софийски общински народен съвет – Държавни имоти от 22.03.1979 г. 23.03.1979 г., от които е видно, че за актувания с описания по-горе акт за държавна собственост №6419 от 07.09.1970 г. се е явило лицето Ф.А.Ш. за снабдяване с нот. акт.

От приетото в производството пред СРС заключение на СТЕ, се установява, че имотът, който се владее от ищеца съответства на ПИ с идентификатор *** така, както е отразен кадастралната карта, а между имота, описан в договора за покупко-продажба /420 кв.м./, и имотът, който се владее от ищеца /ПИ с идентификатор *** от 165 кв.м./, съществува частична идентичност. Процесният имот не влиза в имота, описан в АДС ***067 /1617/ от 29.10.1966 г., но е частично идентичен с имота по АОС №358/07.03.1997 г.

Вещото лице сочи още, че липсват данни за отчуждаване на процесния недвижим имот. От заключението се установява още, че по кадастралния план от 1956 г. процесният имот попада в югоизточната част на имот с пл. №6, пол.101, по стария рагулационен план на м.

„Модерно предградие“, одобрен през 1990 г., имотът попада в територия, отредена за „Обществен залесителен пояс“, като имотът е нанесен на кадастралния план при попълването през 1992 г. и съставлява югоизточната половина на бившия имот с пл. №277, а 2 по стария регулационен и кадастрален план, одобрен през 1990 г., който план е изработен върху кадастралната основа от 1972 г., имотът не съществува на плана, но по предвижданията за регулационния план територията му попада в кв.9, отреден за „ОЖС и КОО“, частично върху имот с пл. №277 и улица о.т.74 – о.т.71. По действащия регулационен план на м. „Модерно предградие“, одобрен през 1997 г., процесният имот попада в УПИ ІІ273, 1726, кв.33, а северната му част – в улица о.т.78 – о.т.77. Установява се от заключението и че по кадастралния план от пред и 1956 г. процесният имот е попадал в територията на незастроен пл. №3, като за територията на пол.101, където попадат имотът по плана от преди 1956 г. и към плана от 1972 /1992/ г. няма разписни книги.

От приетото във въззивното производство заключение на СТЕ се установява, че процесният недвижим имот с идентификатор *** е изцяло идентичен /изцяло попада/ с част от територията на АДС №825/07.09.1970 г., респ. с АОС №457/13.03.1997 г.

По отношение идентичността на процесния недвижим имот с имотите по процесните 4 бр. актове за държавна и общинска собственост настоящият въззивен състав кредитира изцяло заключението на приетата във въззивното производство СТЕ като обосновано и компетентно изготвено.

От показанията на свид. А.Н. се установява, че имотът на ищеца е малко дворче до улицата, което е оградено, и в дворното място има къща, която не е голяма, като ищецът е закупила имота от И.М. около 2000 г. – 2004 г., която и ползвала имота от 1980 г. насам.

Свидетелят сочи още, че и ищецът, и продавачите, са ползвали имота за живеене, като никой не е оспорвал собствеността на ищеца.

От показанията на свид. Т.Т. се установява, че имотът на ищеца е около 150-200 кв.м. и в него има къща от около 30 кв.м. с градинка, като имотът е ограден от едната страна.

Свидетелят сочи още, че ищецът е купила имота през 2004 г. – 2005 г. от предишния собственик И.М., която е ползвала имота преди това за градинка и за живеене, заедно със семействата си, като никой не е оспорвал собствеността на ищеца.

Други относими доказателства не са ангажирани.

Съгласно разпоредбата на чл.5 ЗОС, актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, притежава качеството на официален свидетелстващ документ, който единствено констатира собствеността върху вещта, без да я поражда. Правото на собственост възниква с реализиране на фактическото и правното основание за придобиване на правото на собственост, което при оспорване подлежи на доказване от общината. Със ЗДС и ЗОС са определени основанията за придобиване от държавата и общината на правото на собственост, като тези закони определят правното основание на което държавата, респ. общината, придобива правото на собственост, и основанието следва да бъде посочено в АДС, респ. в АОС. Когато това основание изисква настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на сложен фактически състав – завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото основание освен правното. Съгласно чл.5 ал.1 ЗОС, общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска собственост. Трайна и последователна е съдебната практика, че АДС и АОС се ползва с доказателствена сила, съгласно чл.5 ал.2 ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата, респ. за общината – чл.5 ал.3 ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респ. от общината /така решение ***41 от 06.07.2010 г. по гр.д.

№661/2009 г., ІІ ГО на ВКС/.

Съгласно чл.6 ЗС в първоначалната му редакция /ДВ, бр.92/1951 г./, държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл.2 ал.2 т.5 ЗОС в първоначалната му редакция /ДВ, 3 бр.44/1996 г./ общинска собственост стават и недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се придобива от държавата, респ. от общината, и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл.86 ЗС във всичките и редакции и не се прилага пар.1 ЗД на ЗС /ДВ, бр.46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., изм., бр.105 от 2006 г., бр.113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр.109 от 2008 г./.

Предвид изложеното и предвид посоченото основание в АДС №825/07.09.1970 г., респ. с АОС №457/13.03.1997 г., обстоятелството, че процесният имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в доказателствена тежест на страната, която оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик. При установяване на посоченият факт, имотът не би могъл да бъде придобит от държавата, респ. общината на основание, че вещта не е имала собственик към момента на актуването, поради което и забраната за придобиване на имота по давност, установена с нормата на чл.86 ЗС не намира приложение. В този смисъл е и решение №321/14.10.2011 г. по гр.д. №1167/2010 г. по описа на ВКС, I ГО.

В процесния случай със съставените АДС №825/07.09.1970 г. и АОС №457/13.03.1997 г. е актуван имот с площ от 860 кв.м. като стар общински имот. Тъй като общината не доказва на какво основание го е придобила, следва да се приеме, че е съставила акта на основание чл.6 ЗС в първоначалната му редакция, т.е. поради това, че имотът няма друг собственик. По делото обаче от описаните по-горе писма се установява, че имотът е зает от лицето Ф.А.Ш., което опровергава констатациите в актовете за държавна, а след това и за частна общинска собственост, че процесният недвижим имот няма друг собственик, поради което е стар общински имот. Ето защо, следва да се приеме, че е оборена доказателствената сила на акта за държавна собственост, респ. след това и на съставения през 1997 г. акт за частна общинска собственост.