Решение № 4887 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4887 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110136918 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на Н. И. И., ЕГН **********, постоянен адрес ., съдебен адрес ., чрез упълномощения процесуален представител адвокат Б. С. З.

(впоследствие лишен от правото да упражнява адвокатска професия). Ищецът твърди, че през 2022 г. е сключил с ответника договор за паричен заем № . от 15. 07. 2022 г. По силата на договора ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 800 лева, а ищецът се задължил да я възстанови и да заплати фиксирана годишна лихва в размер на 40, 32 % на седем двуседмични погасителни вноски. Наред с това ищецът се задължил да заплати възнаграждение на ответника за допълнителната услуга „експресно разглеждане на искането за заем“ в размер на 170 лева и 38 стотинки.

Освен това ищецът се задължил в тридневен срок от сключването на договора да предостави определено персонално обезпечение. При неизпълнение на последното задължение страните уговорили, че ищецът ще дължи заплащането на неустойка в размер на 200 лева, чието заплащане разсрочили и включили в погасителния план.

Ищецът твърди, че така сключеният договор е нищожен. Излага подробни доводи, че той не е написан по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са в еднакъв по вид и размер формат и шрифт, че в договора не е посочен действителният годишен процент на разходите, който е многократно над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Иска от съда да признае за установено, че уговорките за такса за експресно разглеждане, съответно за неустойка, са нищожни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., чрез упълномощения процесуален представител адвокат А. Н., член на Монтанската адвокатска колегия. Ответникът с отговора на исковата молба оспорва исковата молба като нередовна, а предявените с 1 нея искове като процесуално недопустими. Излага доводи, че към момента на предявяването на иска праводателят му „.“ ООД е бил заличен, поради което исковете не са насочени срещу надлежна страна в процеса. Излага доводи против освобождаването на ищеца от задължението за внасянето на държавна такса. По същество заявява, че изискванията за съдържанието на договора за паричен заем са спазени, като в него е посочен фиксиран годишен процент по кредита, уговорен е срок на договора, условията за прилагането му, установява се ясно размерът на възнаградителната лихва, че възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави, че ЗПК не изисква в договора да се посочи математически алгоритъм, по който се изчислява годишния процент на разходите, че годишният процент на разходите в случая е правилно изчислен, както и че не следва при изчисляването му да се съобразява и уговорената неустойка предвид чл. 19, ал. 3 ЗПК. При изчисляването му не трябвало да се съобразява и възнаграждението за услугата „бързо разглеждане“, защото тя била допълнителна и доброволно ползвана от потребителя. Отрича да е налице заобикаляне на ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19, ал.

4 ЗПК. Отрича освен това самата неустойка да надхвърля присъщите й функции и да противоречи на добрите нрави. Изтъква, че длъжникът е имал правото да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му. Намира, че уговорената неустойка не противоречи и на чл. 71 ЗЗД, защото законовата разпоредба била диспозитивна. Освен това обосновава, че клаузата за неустойка е равноправна. Иска от съда да върне исковата молба и да прекрати производството като недопустимо. Прави евентуални възражения във връзка с разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила и насрещна искова молба от „.“ АД. С насрещната искова молба „.“ АД твърди, че на 08. 09. 2022 г. е сключило с Н. И. И. договор за паричен заем № ., по силата на който му предоставило парична сума в размер на 1 500 лева, а Н. И. И. се съгласил да я възстанови на 18 равни двуседмични вноски, като заплати и фиксирана възнаградителна лихва в размер на 40, 32 %.

Поддържа, че в случая таксата за експресно разглеждане всъщност не е била начислена. Въпреки падежирането на вноските по кредита Н. И. И. не ги заплатил.

Иска от съда да го осъди да заплати сумата 1 500 лева, представляваща главница по договора за паричен заем, както и сумата 230 лева и 52 стотинки, представляваща договорна лихва за периода 22. 09. 2022 г. – 18. 05. 2023 г. Претендира разноски.

Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от Н. И.

И.. Твърди, че договорът за паричен заем № . от 08. 09. 2022 г. е нищожен поради липса на посочване на действителния годишен процент на разходите. Прави извод, че съобразно чл. 22 ЗПК дължи само чистата главница, която в случая била 1 500 лева.

Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Първоначалната искова молба и насрещната искова молба са подадени от заинтересовани страни чрез надлежно упълномощени процесуални представители.

Ищецът Н. И. И. е освободен от задължението за авансовото внасяне на държавни такси и разноски (л. 18), а насрещният ищец „.“ АД е представил документ за внесена 2 държавна такса в необходимия размер. Първоначалната искова молба и насрещната искова молба отговарят и на останалите изисквания за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение двете искови молби са редовни, а предявените с тях искове са процесуално допустими. За пълнота и с оглед твърденията на „.“ АД за недопустимост на предявените от Н. И. И. искове първостепенният съд трябва да отбележи и следното. По указания на съда исковата молба на Н. И. И. беше своевременно уточнена в смисъл, че е насочена срещу „.“ АД, а не срещу праводателя му „.“ ООД. Уточнението на исковата молба поражда обратно действие съгласно чл.

129, ал. 5 ГПК и тя се счита за редовна към момента на подаването й.

Съдът намира, че двата иска са предявени от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и са придружени с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Доколкото исковата молба, с която двата иска са предявени, отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, те следва да се приемат за процесуално допустими. Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на установителния иск. Действително, ищцата е могла да предяви единствено осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в който случай произнасянето по осъдителния иск щеше да бъде обусловено от разрешаването на един предварителен (преюдициален) въпрос – този за действителността на договора за кредит. Ищцата обаче има правен интерес и да предяви установителен иск, с произнасянето по който съдът изрично да се произнесе и да бъде формирана сила на пресъдено нещо за началната нищожност (ако тя бъде установена) на договора за кредит.

Ищецът Н. И. И. предявява два кумулативно съединени установителни иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Насрещният ищец „.“ АД предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). В тежест на Н. И. И. е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с предявените от него искове, че договор за паричен заем № . от 15. 07. 2022 г. е нищожен на което и да е от твърдените от него основания, а в тежест на ответното дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, че уговорките за неустойка и такса за експресно разглеждане по всеки от двата договора за паричен заем са били индивидуално уговорени. В тежест на „.“ АД е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с предявения от него насрещен иск валидното сключване на договор за паричен заем № . от 08. 09. 2022 г., както и настъпването на изискуемостта на паричните задължения на ответника Н. И. И. по този договор, а в тежест на ответника Н. И. И. е да установи, че е договор за паричен заем № . от 08. 09. 2022 г. е нищожен на което и да е от посочените от него основания, съответно че е погасил паричните си задължения по този договор чрез плащане.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 15. 07. 2022 г. те сключили договор за паричен заем Standard 14 № . – 15. 07. 2022 г., по силата на който „.“ ООД, праводател на „.“ АД, поело задължението да предостави на Н. И. И. парична сума в размер на 800 лева, част от която с цел „рефинансиране“, т.е. погасяване на парични задължения на Н. И. И. по предходен договор, който не е предмет на настоящото дело, в размер на 270 лева и 45 стотинки.

Страните уговорили това задължение на праводателя на „.“ АД да бъде прихванато с паричните задължения на Н. И. И. по предходния договор и да му предостави реално непогасения остатък. От друга страна, Н. И. И. поел задължението по така сключения 3 нов договор за възстанови на праводателя на „.“ АД паричната сума в размер на 800 лева и да му заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40, 32 % на годишна основа на седем двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 145 лева и 82 стотинки. Наред с това Н. И. И. поел задължението да заплати на праводателя на „.“ АД сумата 170 лева и 38 стотинки, представляваща „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ (чл. 1, ал. 3 от договора). Освен това той поел и задължението да предостави персонално обезпечение на праводателя на „.“ АД в тридневен срок от сключването на договора, което трябвало да бъде или поръчител – физическо лице, отговарящо на редица изисквания, или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение Н. И. И. трябвало да заплати на праводателя на „.“ АД неустойка в размер на 113 лева и 54 стотинки (чл. 5 от договора). Заедно с така уговорените такса и неустойка размерът на всяка една от вноските нараснал на 162 лева и 4 стотинки (главница, възнаградителна лихва и „такса за експресно разглеждане“ и неустойка). При това положение съгласно съдържанието на договора годишният процент на разходите възлизал на 49, 33 %.

Н. И. И. погасил чрез плащане първите три вноски по договора от 15. 07. 2022 г., след което погасил и предсрочно всички останали предполагаеми парични задължения по него, т.е. той заплатил на праводателя на „.“ АД парична сума в размер на общо 1 134 лева и 28 стотинки. За да погаси предсрочно останалите предполагаеми парични задължения по договора от 15. 07. 2022 г., Н. И. И. обаче сключил нов трети договор с праводателя на „.“ АД. Става въпрос за договор за паричен заем Standard 14 № . – 08.09. 2022 г. По силата на този нов трети договор праводателят на „.“ АД поел задължението да предостави на Н. И. И. парична сума в размер на 1 500 лева, част от която с цел „рефинансиране“, т.е. погасяване на парични задължения на Н. И. И. по обсъдения по-горе договор в размер на 586 лева и 83 стотинки. Страните уговорили това задължение на праводателя на „.“ АД да бъде прихванато с паричните задължения на Н. И. И. по предходния договор и да му предостави реално непогасения остатък. От друга страна, Н. И. И. поел задължението по така сключения нов договор за възстанови на праводателя на „.“ АД паричната сума в размер на 1 500 лева и да му заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40, 32 % на годишна основа на осемнадесет двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 736 лева и 74 стотинки. Наред с това Н. И. И. поел задължението да заплати на праводателя на „.“ АД сумата 170 лева и 38 стотинки, представляваща „такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ (чл. 1, ал. 3 от договора). Освен това той поел и задължението да предостави персонално обезпечение на праводателя на „.“ АД в тридневен срок от сключването на договора, което трябвало да бъде или поръчител – физическо лице, отговарящо на редица изисквания, или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение Н. И. И. трябвало да заплати на праводателя на „.“ АД неустойка в размер на 491 лева и 4 стотинки (чл. 5 от договора). В погасителния план към този договор не били посочени размерите на вноските с включени в тях такса за експресно разглеждане и неустойка, като било отбелязано, че „не са начислени такива“. При това положение съгласно съдържанието на договора годишният процент на разходите възлизал на 49, 34 %.