Определение № 2730 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2730 гр. София, 21.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002900795 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Г. Д. и адв.И. В. касационна жалба на ответника „Силотех-Бул“ ООД, гр. София, срещу решение № 533/26.07.2023г. по възз.т.д.№ 204/2023г. на САС, поправено с решение № 630/12.10.2023г., за потвърждаване на решение № 1411/10.12.2022г. на СГС в обжалваните от касатора части, с които е осъден да заплати на „Дрийм Билдинг България“ ЕООД, гр.София, на осн. чл.92 ЗЗД, договорна неустойка, съгласно чл.21, ал.6 от развален предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на строителен продукт от 01.03.2018г., а именно за част от направените разходи за изпълнение на договора до развалянето му в размер на 6480лв. за наем на фургон и ограда и за размера над 65 520лв. до претендираните 131 040лв. за проектиране, както и фиксирана сума в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 13.06.2022г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба на ответника са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът поддържа, че решението е постановено нарушение на разпоредбата на чл.12 ГПК относно задължението 1 на съда за обсъждане на всички доказателства по делото и на доводите на страните по вътрешно убеждание и на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК за мотивираност на съдебния акт. Процесуално незаконосъобразни според ответника са и изводите относно констативния протокол на нотариуса. В тази връзка поддържа, че нотариусът е следвало, на осн. чл.580 ГПК да удостовери наличието на документите, свързани със сделката, изявлението на ищеца за сключване на окончателен договор, молбата за изповядване на сделката и проект за нотариален акт с приложени документи, каквото удостоверяване в случая липсва. Счита, че констативният протокол на нотариуса е тълкуван разширително от въззивния съд. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон, разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 ГПК, въззивният съд е допуснал констатираните от нотариуса действия и изявления да бъдат допълвани или опровергавани със свидетелски показания. Намира, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е преценявал свидетелските показания на св.А.а, съгласно чл.172 ГПК, предвид нейната заинтересованост да дава показания в полза на ищеца, и е игнорирал направените от касатора възражения в тази връзка. Поддържа,че е неправилно прието да не е оспорил по основание и по размер задължението за неустойка в размер на сумата 50 000 евро, поради което по него са изложени само най-общи изводи. По отношение на втората покана от 02.03.2020г., подписана лично от управителя М.Белоев, счита, че посоченото в нея задължение за представяне на документи е неопределено, тъй като те не са посочени конкретно, поради което не е налице неизпълнение, за което да дължи обезщетение. Релевира, че съдът не е съобразил дали обективно е било възможно да се сключи окончателен договор в нотариален акт на посочената дата. Според ответника е неправилно прието, че, щом не се е явил за сключване на окончателния договор, това е достатъчно и освобождава ищеца от добросъвестното изпълнение на неговите задължения, вкл. и полагане на грижата на добър търговец. Счита, че по този начин е неправилно прието, че не се дължи добросъвестност при изпълнение на договорните задължения. Необсъдено според ответника е и възражението му относно нарушаване на правилата на добросъвестността при извършването от ищеца на разходи за фургон и ограда преди започване на строителството. Намира, че за тези разходи не е налице втората предпоставка на чл.82 ЗЗД–разходите да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Същите доводи са поддържани и по 2 отношение на оспорените разходи за проектиране, които според ответника е могло да бъдат ограничени от ищеца при полагане на грижата на добър търговец, като отправи възражение за прихващане на проектанта с вземането си за неустойка за забава. Оспорва да е налице признание на факта, че заплатеното от ищеца възнаграждение за проектиране съответства на пазарното за този вид дейност. Ответникът намира, че в тази част мотивите са непълни и противоречиви и е невъзможно да бъде проверена логиката на съда. Оспорва, като извършен при неправилно приложение на разпоредбата на чл.92 ЗЗД, извода за дължимост на фиксираната сума за неустойка, отделно и независимо от присъденото обезщетение за направените разходи в пълен размер. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за присъждане на направените разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Допустим ли е разпит на свидетели за опровергаване на съдържанието на нотариален акт - констативен протокол, изготвен в предвидената то закона форма?

2. Допустими ли са свидетелски показания за допълване съдържанието на констативен нотариален протокол, с цел установяването на изготвен проект на нотариален акт, когато такъв не е бил представени и не е посочено неговото представяне в нотариалния протокол?

3. Може ли със свидетелски показания да се установява изпълнението на договорни задължения, които налагат представянето на писмен документ – проект на нотариален акт за учредяване на право на строеж в изпълнение на предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение?

4. Може ли да се приеме, че с явяването си пред нотариус за сключване на нотариален акт канещият е заявил и готовност за сключването на сделката при условие, че такова изрично негово изявление не е отразено в констативния нотариален протокол? Какви са правомощията на нотариуса при покана за сключване на нотариален акт за учредяване на право на строеж върху жилищна сграда - следва ли да провери готовността на канещия за сключването на нотариалната сделка чрез проверка на представените от него документи и следва ли тази проверка да бъде 3 отразена в нотариалния акт?

5. Как следва да се възприема констативният нотариален протокол, издаден по реда на чл.593 ГПК, относно удостоверените в него обстоятелства – разширително или стеснително?

6. Представлява ли съществено процесуално нарушение пропускът на съда при отделяне на спорното от безспорното да пропусне ясно да посочи дали и как се оспорва акцесорният иск за неустойка за неизпълнение и съответно да укаже на страните разпределение на доказателствената тежест по този иск? Освободен ли е съдът от задължение да посочи в доклада всички претенции и основните възражения на страните в случаите на предявяване на акцесорни искове, какъвто е този за неустойка за неизпълнение?

7. Освободено ли е ищцовото дружество от задължението за полагане на грижата на добър търговец спрямо неизправното ответно дружество и носи ли задължение да ограничава разходите, свързани с изпълнението на договора между страните, като избягва да прави ненужни разходи по осигуряване на строителния терен преди да има одобрени строителни книжа и издадени актове по строителството, в частност – преди да има съставен протокол образец № 2 за определяне на строителна линия и даване на ниво?

8. Включва ли се в грижата на добър търговец задължението на дружеството да приспадне договорена неустойка за забава, когато такава обективно е налице?

9. Включва ли се в понятието „грижата на добър търговец“ задължението на строителя да договори пазарна стойност на проектирането на сграда, за която е договорил учредяване на право на строеж, при положение, че не твърди да се касае за договор с оглед на особените качества на изпълнителя (intuito personae)?

10. Когато търговецът е могъл да ограничи щетите си по изпълнението на договора с възложителя-учредител на право на строеж, но не го е направил и не е положил грижата на добър търговец, има ли право да претендира обезщетение от възложителя и за тези вреди, макар и да са преки и непосредствени, след като е могъл да ги предотврати, но не го е направил?

4

11. При неполагането на грижата на добър търговец има ли право на обезщетение за всички преки и непосредствени вреди и включват ли се излишните разходи и платените възнаграждения, в т.ч. и неприхванатата неустойка, съответно платените възнаграждения над пазарните стойности?

12. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и поотделно?

13. Противоречи ли на добрите нрави уговорената между страните неустоечна клауза?

С подадения чрез адв.С. А. писмен отговор ответникът по касационната жалба, ищецът „Дрийм Билдинг България“ ЕООД, гр. София, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.

Постъпила е и касационна жалба от ищеца „Дрийм Билдинг България“ ЕООД, гр. София, срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните от него части, с които е присъдена законната лихва върху главниците за сумите 98 882.90лв., 50 000 евро и 158 062.32лв., считано от 12.06.2021г. Искането е за отмяна на решението в тези части и за присъждане на законна лихва върху посочените главници, считано от от 30.06.2020г.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Писмен договор може ли да бъде развален с връчване на препис от исковата молба?

2. От кой момент се счита развален един двустранен договор при съдебен спор между страните – от формалното връчване на исковата молба с волеизявление за разваляне на договора от страната или с писменото признание на страната, че е получила книжата и документите по това производство, включително и издаден изпълнителен лист по същото?

Ищецът е въвел и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност.

5

С писмен отговор насрещната страна „Силотех-Бул“ ООД, гр.София, оспорва допустимостта на касационната жалба на насрещната страна, евентуално - наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в законния срок и отговарят на процесуалните изисквания за съдържание и приложения.

Противно на поддържаното в писмения отговор на ответника, касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение в частта по акцесорния иск е допустима, независимо от цената на този иск, тъй като въззивното решение е обжалвано и в частта по главните искове.

Производството по делото, приложеното т.д.№ 1203/2020г. на СГС, е образувано по подадената на 30.06.2020г. искова молба на „Дрийм билдинг България“ ЕООД, гр.София. По нея постановено неприсъствено решение № 260684/27.04.2021г., с което „Силотех-Бул“ ООД, гр.София, е осъдено да заплати на „Дрийм билдинг България“ ЕООД, гр.София, сумата от 93 882.90лв. – заплатена от ищеца в изпълнение на чл. 2 от сключения между страните Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на строителен продукт от 01.03.2018г. и получена от ответника на отпаднало основание, поради разваляне на договора; сумата от 158 062.32лв.– направени от ищеца разходи във връзка с изпълнение задълженията му по договора и получена от ответника на отпаднало основание, поради разваляне на същия договор, и договорна неустойка в размер на; 50 000 евро, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 30.06.2020г. до окончателното им изплащане.