Определение № 123 от 25.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500150 по описа за 2025 година

Производството е образувано по Частна жалба вх.№2734/23.01.2025 г., подадена от К. Г. З., чрез адв. С. М., против Определение с рег.№29/08.01.2025 г. по в.ч.гр.д.№3359/2024 г. на ОС – Пловдив, 10-ти в.гр.с., с което е оставена без разглеждане подадена от него жалба против Определение №10550/18.11.2024 г. по ч.гр.д.№2704/2024 г. на РС – Пловдив, с което е разпоредено в особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН да бъде вписано по отношение на К. Г.

З., че същият е загубил правото да приеме наследството, останало от Н. Г. З.а. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Съдът е приел, че въпросът за наличие или не на отказ от наследството следва да бъде разрешен по исков ред.

Жалбоподателят поддържа, че със сезиращата въззивния съд жалба са релевирани твърдения за нищожност на постановеното определение, евентуално за неговата неправилност, и са представени доказателства, че жалбоподателят е приел с конклудентни действия наследството на Н. Г. З.а. Сочи се, че правният интерес на молителя „Б Д“ЕАД, по чието искане е постановено вписването, е отпаднал, тъй като преди постановяването му е предприето приемането на наследството, и то чрез личното явяване на жалбоподателя пред кредитора „Б Д“ЕАД и подписването на документи, по силата на които е встъпил в изплащането на задълженията на своя наследодател. С частната жалба се сочи, че във връзка с поставените въпроси е образувано и висящо ТД №4/2024 г. на ОСГК, поради което се прави искане за спиране на производството по настоящото дело, до приемането на тълкувателен акт. Настоява за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото за разглеждане по същество на жалбата против Определение №10550/18.11.2024 г. по ч.гр.д.

№2704/2024 г. на РС – Пловдив.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с приложено пълномощно, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на останалите страни в производството, които не са се възползвали от възможността да депозират отговор.

По искането за спиране на производството по делото, съдът намира следното:

На съда е служебно известно, че пред ВКС е образувано Тълкувателно дело №4/2024 г. по описа на ОСГК, като един от поставените за разрешаване с него въпроси е: „Подлежи ли на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 от Закона за наследството е разпоредил вписване в книгите по чл. 49 от Закона за наследството на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок?“ Частният жалбоподател не е посочил на кое основание счита, че следва да бъде постановено спиране на настоящото производство до приемането на тълкувателен акт по посоченото дело, но съдът намира, че предвид несъотносимостта на останалите хипотези на чл.229, ал.1 от ГПК, искането се прави на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. В смисъла на посочената разпоредба, "дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора" следва да се разбира такова дело, по което със сила на пресъдено нещо ще бъде разрешен конкретен правен спор относно факт или обстоятелство, от значение за правилното решаване на спора по делото. Тълкувателното дело не е такова – с постановеното по него решение ще има изясняване на смисъла на обективното право, а не защита съдържанието на конкретно субективно право. Със задължителната съдебна практика по т.1 от ТР 8/2013 г. от 07.05.2014 г. по т. д. 8/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело да може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Настоящото производство не е касационно, а въззивно такова – в него се осъществява инстанционен контрол на постановено от въззивния съд първоинстанционно определение /с което той се е произнесъл за пръв път по определен процесуален въпрос/. Ето защо, не е налице основание за спиране на настоящото производство, до приемане на тълкувателен акт по ТД №4/2024 г. на ОСГК.

При извършване на служебна проверка, на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на производството, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното определение, настоящият съд намира същото за правилно и законосъобразно.

2

Определението, което се обжалва с оставената без разглеждане жалба, е постановено по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН - в самостоятелно охранително производство, което е било инициирано по молба на кредитор на починалия наследодател. По своя характер това производство е едностранно, безспорно, не дава защита на накърнено гражданско право, а оказва съдебно съдействие на молителя (като молбата може да бъде подадена от всяко заинтересовано лице) при упражняване на граждански права. Издадените в това производство актове не са годни да формират сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите налице ли е право на наследяване, съотв. придобити ли са права на основание наследствено правоприемство. Целта на охранителните актове е да породят изгодни за молителя правни последици, без с тях да се посяга върху чужда правна сфера. В случай, че издаденият охранителен акт засяга правата на трети лица (като трети на охранителното производство са всички лица, различни от молителя), разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК предвижда възможност третите лица да предявят иск за разрешаване на материалноправния спор срещу лицата, които се ползват от акта, при уважаването на който издаденият охранителен акт се отменя или изменя (чл. 537, ал. 2 ГПК).

В конкретния случай, постановеното вписване в особената книга по чл.49 от ЗН е по искане на молителя „Б Д“ЕАД, и с постановеният охранителен акт молбата е била удовлетворена.

На основание чл.537, ал.1 от ГПК, в този случай акта, с който се уважава молбата, не подлежи на обжалване. Предвиденият в закона път за защита на жалбоподателя срещу издадения по реда на чл. 51 ЗН охранителен акт и извършеното на осн. чл. 51, ал.

3 ЗН вписване не е чрез обжалване на постановеният в охранителното производство акт, а по исков ред, като в исковото производство проведе съответното доказване, и постигне разрешаване на спора /установяване на факта на приемане на наследството/ със сила на пресъдено нещо, последица от което е отмяната на акта.

Като е достигнал до същите изводи, съдът е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на К. Г. З., чрез адв. С. М., инкорпорирано в Частна жалба вх.№2734/23.01.2025 г., за спиране на производството по настоящото дело, до приемането на тълкувателен акт по Тълкувателно дело №4/2024 г. по описа на ОСГК на ВКС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №29 от 08.01.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№3359 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, 10-ти в.гр.с., с което е оставена без разглеждане подадена от него жалба против Определение №10550/18.11.2024 г. по ч.гр.д.№2704/2024 г. на РС – Пловдив, с което е разпоредено в особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН да бъде 3 вписано по отношение на К. Г. З., че същият е загубил правото да приеме наследството, останало от Н. Г. З.а.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с касационна частна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4