Решение № 740 от 10.12.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Враца, 10.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420100939 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на З. А. Л. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** срещу „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690, седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 02.08.2022 г. между ищеца-кредитополучател и трето за спора лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК 131576434-кредитодател бил сключен договор за паричен заем № 4554784, по силата на който на ищеца бил отпуснат кредит в размер на 350,00 лева. Кредитът следвало да се погасява на седмични вноски, като ищецът е навел твърдения, че размерът на годишния лихвен процент (ГЛП) не бил посочен в договора за кредит, а по отношение на размера на годишния процент на разходите (ГПР) ищецът не е изложил изобщо твърдения. Сочи се, че в чл. 4 от договора за заем било уговорено същият да бъде обезпечен с поръчител – две физически лица, банкова гаранция или поръчителство от избрано от заемодателя дружествопоръчител. Поддържа се, че на същата дата – 02.08.2022 г. между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4554784, по силата на който ответното дружество поело задължението да обезпечи задълженията на ищеца пред дружеството – кредитодател чрез тяхното изплащане в случай на забава от страна на ищеца, за което последният следвало да му заплати възнаграждение в размер, конкретно посочен в договора за поръчителство, като този размер не се сочи в 1 исковата молба, но се навеждат твърдения, че представлява повече от 1/2 идеална част от сумата по договора за кредит. Плащането на възнаграждението се дължало разсрочено заедно с погасителните вноски по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да заплаща възнаграждението, дължимо на „Файненшъл България“ ЕООД, в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което било упълномощено от правоимащото лице – ответното дружество да събира сумите по сключения с ищеца договор за поръчителство, след което следвало да му ги превежда. Поддържа се, че ищецът е погасил изцяло сумите по договора за поръчителство, както и че предвид обстоятелството, че договорът за кредит има характеристиките на потребителски договор, то същото се отнася и за договора за гаранция, който е акцесорен на заемния договор. Излага се, че действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, т.е. от валидността на договора за кредит, още повече, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, с оглед на което двете дружества са свързани лица. Заявява се, че условието, предвидено в чл. 4 от договора за кредит, а именно предоставяне на обезпечение от двама поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, представлява неотменимо изискване за получаване на кредита. Възможността за двама поръчители е неосъществима за потребителя, предвид многобройните изисквания, на които трябва да отговарят лицата. Неизпълнимо е и изискването за банкова гаранция, особено предвид сравнително ниския размер на кредита, за който кандидатства потребителят. Поддържа се също, че кредиторът е поставил тези изисквания, за да избере потребителят единствената възможна трета опция – поръчителство от одобрено от заемодателя дружество, което е именно ответното дружество и което е свързано лице с дружеството – заемодател „Изи Асет Мениджмънт“ АД, предвид което се твърди, че с предвидения в договора разход за възнаграждение за поръчителя, който е сигурен за потребителя, но не е включен от кредитодателя в ГПР, се цели заобикаляне на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Излага се, че в договора за кредит е посочен размер на ГПР, но от съдържанието му не може да се установи кои точно разходи са включени и по какъв начин е формиран ГПР, поради което е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На следващо място се излага, че договорът за поръчителство е лишен от основание, тъй като със същия не се предоставя никаква услуга в полза на потребителя, а срещу платеното от него възнаграждение задължението му се прехвърля от едно дружество на друго, които дружества са свързани. Заявява се, че със сключване на договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на кредита чрез допълнително възнаграждение за заемодателя, тъй като кредиторът плаща вземането сам на себе си. Сочи се още, че договорът за поръчителство накърнява добрите нрави, тъй като със същия кредиторът е обвързал по – слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от сключване на договора за кредит, независимо дали потребителят е изправна страна, като е налице и още едно основание да се приеме противоречие на добрите нрави, тъй като уговореното в полза на ответника възнаграждение е в размер на половината от сумата по заема.

Искането към съда е да прогласи нищожността в неговата цялост на договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) № 4554784 от 02.08.2022 г., сключен между 2 ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690, поради заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание за сключването му, както и да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 10,00 лева-частичен иск от цялата сума 180,00 лева, която е недължимо платена по договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) № 4554784 от 02.08.2022 г., сключен между ищеца и третото за делото „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който обезпечава договор № 4554784 от 02.08.2022 г. за паричен заем между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2023 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира деловодни разноски.

Предявените при условията на евентуалност установителни искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза първа от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, хипотеза втора от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, хипотеза трета от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, хипотеза четвърта от ЗЗД, като с всеки от тях е кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Файненшъл България“ ЕООД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове са оспорени като недопустими, неоснователни и недоказани. На първо място се оспорва допустимостта на иска, като се счита за недопустимо кумулативното предявяване на установителен и осъдителен искове. В случай, че исковете се приемат за допустими, се поддържа, че същите са неоснователни. Сочи се, че ответникът е самостоятелно юридическо лице, което не е правоприемник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че дори при обявяване на договора за кредит за нищожен договорът за поръчителство остава валиден предвид наличието на главен дълг в размер поне на главницата по договора за кредит, както и че ответникът е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договора за паричен заем, поради което се поддържа, че договорът за поръчителство е валиден и не е лишен от основание. Сочи се, че е невярно твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен в нарушение на чл. 138-148 от ЗЗД, тъй като правоотношението между ищеца и ответника е самостоятелно и влиза в действие само при сбъдване на определено условие, а именно ако заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Оспорват се твърденията, че договорът противоречи на добрите нрави, като се счита, че не са представени доказателства в тази насока от ищеца.

Оспорва се твърдението на ищеца, че престациите по договора се нееквивалентни, тъй като ответното дружество отговаря с цялото си имущество за задълженията на ищеца. Срещу платеното възнаграждение ищецът получава сигурност, че ако не изпълни в срок, ще се ангажира отговорността на поръчителя. Дължимото по договора за гаранция възнаграждение е определено след извършена преценка на риска. Оспорват се и твърденията, че заемодателят е поставил сключването на договора за гаранция като изискване за сключване на кредитния договор, тъй като в чл. 4 от договора за заем са описани възможностите, сред които потребителят може да избере обезпечение според 3 възможностите си. Счита се, че твърденията за нищожност на договора са напълно голословни и не са подкрепени с никакви доказателства. Поддържа се, че доводите за противоречие на договора с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК са неотносими, тъй като процесният договор не е договор за потребителски кредит. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени и на дружеството да бъдат присъдени разноски.

Предявеният осъдителен иск е изменен от ищеца с молба с вх. № 14043/15.11.2023 г. на Врачански районен съд чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата 112,20 лева.

Като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът прие следното:

Установява се от приложения на л. 36-38 от делото в заверен препис договор за предоставяне на гаранция № 4554784 от 01.08.2022 г., сключен между ответника „Файненшъл България“ ЕООД-гарант и ищеца З. Л.-потребител, че потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за изпълнение на парични задължения в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договор за паричен заем № 4554784, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, включително задължението за главница, за възнаградителна лихва, за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, както и съдебни разноски.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотези 1, 2 и 3 ЗЗД от за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) № 4554784 от 02.08.2022 г., поради нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, хипотеза 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави ищецът следваше да докаже сочените основания за нищожност – противоречие с императивните правни норми на чл. 1 и чл.19, ал. 4, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и наличието в договора на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Видно от заключението на вещото лице, между третото за делото лице „Изи Асет Менджмънт“ АД-заемодател и ищеца З. Л.-заемател бил сключен договор за паричен заем № 4554784 от 01.08.2022 г., по силата на който заемателят получил сумата 350,00 лева чрез заемен продукт „EasyCredit“, с размер на двуседмичната погасителна вноска в лева – 9,35 лева, срок на заема – от 08.08.2022 г. до 24.10.2022 г., брой вноски-7, ГПР в размер на 49,30 %, ГЛП в размер на 40,00 %. В чл. 4 от договора за потребителски кредит било предвидено, че в 3-дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. На основание чл. 4, т. 3 от така посочения договор за паричен заем бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4554784 от 01.08.2022 г., с който страните предвидили, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, а за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, „Изи Асет 4

Мениджмънт” АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор, съгласно ал. 1 от договора за гаранция и всички други вземания на гаранта по този договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт” АД и на задължението на потребителя към гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта. В чл. 8 е уговорено, че в случай на пълно предсрочно погасяване на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, потребителят заплаща на гаранта възнаграждение за съответния период, от влизане в сила на настоящия договор до момента на връщане на главницата и заплащане на лихвата към момента на предсрочното погасяване по договора за паричен заем.