Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 431 от 20.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 245/2023
Вид
Определение № 431
Подписан
20.02.2023
В сила
20.02.2023
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 ал. 2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. Пловдив, 20.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500245 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу Разпореждане от 11.12.2022 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 8 773/11.12.2022 г. по ч.гр.д. № 15 770/2022 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 86 882/ 01.11.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение досежно претендираните със заявлението вземания, основаващи се на Договор за кредит експресо – смарт/карта от 19.03.2015 г. и Извлечение от счетоводните книги на банката по отношение на кредитополучателя И. Б. М. и солидарния длъжник М. Я. М., а именно – за вземането, съставляващо обезщетение за забава в размер на 877, 71 лв. за период на забава от 16.05.2017 г. до 27.09.2022 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението и срещу двамата солидарни длъжници за отказаното вземане. Претендират се разноските – заплатената ДТ за обжалването, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от кредитор „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу И. Б. М. като кредитополучател и М. Я. М. като солидарен длъжник Заявление по чл. 417 от ГПК с приложен към него документ по т. 2, с което се иска издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за ангажиране солидарната отговорност на длъжниците за следните вземания: 7 719, 64 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението - 01.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като претендираната сума съставлява цялата дължима се по договора за кредит главница на 1 основание настъпила на 28.09.2022 г. предсрочна изискумост на кредита ; 3 491, 04 лв. – договорна лихва за период 15.08.2017 г. – 27.09.2022 г. / до датата на предсрочната изискуемост /; 877,71 лв. – обезщетение за забава за период на забава от 15.06.2017 г. до 27.09.2022 г. / до датата на предсрочната изискуемост / в размер на 10% ; 68, 62 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост 28.09.2022 г. до датата на депозиране на заявлението 30.10.2022 година.

В раздел 14 от заявлението / Допълнителни изявления и допълнителна информация / е посочено, че процесния договор - на който се основават вземанията, е сключен между длъжниците и Сосиете Жнерал ЕспресБанк АД, ЕИК 813071350, гр. Варна - чийто правоприемник е Банка ДСК ЕАД, по силата на този договор са предоставени кредитни средства в размер на 8 900 лв., средствата не са издължавани съгласно условията на индивидуалния договор, погасителния план към него и приетите Общи Условия / ОУ / на банката, налице са 65 бр. непогасени вноски – посочени в заявлението като падеж и размер, предвид неизпълнението банката се е възползвала от възможността по чл. 16.2 от ОУ да обяви кредита за предсрочно изискуем – уведомлението за което връчено на длъжниците на 28.09.2022 г. чрез ЧСИ рег. № 825 – чл. 42 ал. 2 от ГПК.

Представени са към заявлението Договора за кредит, извлечението от счетоводните книги, 2 броя покани – уведомление до длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 2 бр. разписки за връчването им / лично на И. М. и чрез него като съпруг на М.

М./ на дата 28.09.2022 г. чрез служител на ЧСИ с рег. № 825.

С допълнителна молба / л. 27 от първоинстанционното дело /, депозирана в изпълнение на дадени от съда указания, заявителят е пояснил още, че основанието на претендираното обезщетение за забава до датата на предсрочната изискуемост в размер на 877, 71 лв. е разпоредбата на т. 9 от договора за кредит, като това обезщетение в случая е начислено не както е предвидено в разпоредбата – 15, 95 % върху забавените плащания за периода на забавата/ 6 пункта над договорената възнаградителна лихва по т. 8 от 9, 95% /, а в размер на само 6% и само по отношение на частта просрочена главница в неплатените погасителни вноски, съответно така начислено същото не надвишава размера на законната лихва и не е в противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК.

За да постанови отказ по заявлението досежно това вземане съдът е приел че клаузата на т. 9 от договора - на която то се основава, предвижда обезщетение за забава не в размер на претендираните 10%, нито в размер на твърдяните в допълнителната молба 6%, а в размер от 15,95% / договорената възнаградителна лихва от 9,95% плюс надбавка от 6% /, поради което е налице обоснована вероятност това вземане на банката да се основава на неравноправна клауза, с която се заобикаля забраната на чл. 33 ал. 2 от ЗПК. В тази насока е прието да е без значение заявеното твърдение че претендираните 877, 71 лв. са само лихвената надбавка от 10 %, респ. от 6 %, доколкото основанието на това вземане е горепосочената клауза, предвиждаща друго.

Частният жалбоподател поддържа че изводите на съда по отказа са неправилни.

Настоява клаузата на чл. 9 от облигацията да не е в противоречие с императивната норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като същата имала за цел да изясни на длъжниците, че възнаградителна лихва се дължи върху главниците и в случай на забава в плащането им, както и че освен тази възнаградителна лихва върху просрочените главници за срока на забавата се дължи и обезщетение за забава в размер на 6 % - равняващо се на законната лихва за процесния срок на забавата. Така формулирана и договорена клаузата не противоречи на императивно установената забрана за начисляване на обезщетение за забава в размер над законната лихва.

Споделя се извода на първоинстанционния съд за обоснована вероятност за нищожност на клаузата от ОУ, на която се основава вземането, съставляващо обезщетение 2 за забава за период 28.07.2020 г. – 27.09.2022 г. / до датата на предсрочната изискуемост /.

Разпоредбата на чл. 9 от облигацията гласи, че върху просрочените погасителни вноски се начислява наказателна надбавка за забава в размер на 6 пункта над лихвения процент по т. 8 / договорената възнаградителна лихва / и общо лихвения процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 15, 95% - ал. 1, а съгласно ал. 2 - този лихвен процент от 15,95 % се дължи върху цялата главница по кредита и в случай на настъпване на предсрочна изискуемост и след датата на настъпването й. Т.е. клаузата предвижда обезщетение за забава в размер над законната лихва, което е в противоречие с императивна материално правна норма – чл. 33 ал. 2 от ЗПК, и като така е нищожна – за което съдът – на основание чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК, следи служебно. Нищожната клауза не поражда действие – както изцяло, така и частично, поради което е без значение, че в случая това обезщетение се претендира в размер, ненадвишаващ законната лихва за периода на забавата – според противоречивите твърдения на заявителя за приложен лихвен процент от съответно 10% и 6%. Така претендираното обезщетение при липса на възведеното правопораждащо го основание / нищожност на клаузата /, не се дължи, като не следва да се присъжда и на невъзведено основание.

Предвид изложеното правилно е постановен отказ по заявлението за сумата 877, 71 лв., съставляваща обезщетение за забава чл.9 ал. 1 от договора за период на забава от 16.05.2017 г. до 27.09.2022 г. /до датата на предсрочната изискуемост/, съответно частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение жалбата на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу Разпореждане от 11.12.2022 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 8 773/11.12.2022 г. по ч.гр.д. № 15 770/2022 г. на РС – Пловдив, с което е постановен Отказ по заявлението на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 с вх. № 86 882/ 01.11.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя И. Б. М., ЕГН - ********** и солидарния длъжник М. Я. М., ЕГН - ********** досежно претендираното вземане от 877, 71 лв. - основаващо се на чл. 9 ал. 1 от Договор за кредит експресо – смарт/карта от 19.03.2015 г. и Извлечение от счетоводните книги на банката и съставляващо обезщетение за забава за период на забава от 16.05.2017 г. до 27.09.2022 г. / до датата на предсрочната изискуемост /.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3