Решение № 325 от 01.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. П., 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20245330200106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР П., серия К №7848496, с който на М. Й. Я., ЕГН:********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката оспорва издадения срещу нея електронен фиш (ЕФ), като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител – адв. С. П.. Преди съдебното заседание от последния по делото е постъпила молба, в уверение на това, че не може да присъства в съдебната зала, поради служебна ангажираност и че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. В молбата са изложени съображения за отмяна на атакувания електронен фиш, като се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване на присъдените в полза на 1 насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минимално предвидения такъв. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано ) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателката е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 08.07.2023г. в 15:25 ч. в гр. П., ул. „Васил Левски“ до №121 в посока на движение юг, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 №120сса8, за превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч при управление на МПС лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег.№ ***. Лекият автомобил се движил в населеното място с установена скорост от 87 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на М. Й. Я., на която е бил издаден ЕФ. Жалбоподателката не е посочила лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползвала от правото си да обжалва така издадения против нея електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същата се е движила със скорост от 87 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са 2 данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателката като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последната да се е възползвала от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП. По делото има приложена справка за собствеността на МПС – то.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 №120сса8. Същото е от одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка №130-СГ-ИСИС/19.09.2023г., със заключение, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е в съответствие с одобрения тип.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за 3 контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено.

Неоснователно е направеното възражение досежно мястото на извършване на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – в гр. П., ул.

„Васил Левски“ до №121, с посока на движение юг. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението.

Вярно е, че съобразно приложената по делото справка от Община П. – район Северен е посочено, че в архива не е открита информация за адрес ул. „Васил Левски“ №121, но пък ясно е отразено, че на мястото на административен адрес - ул. „Васил Левски“ №135 се намира сграда с магазина, с поставени на тях табели за работно време и за адрес – ул. „Васил Левски“ №121. Ясно е, че нарушението е извършено в рамките на населено място и когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място.

Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция – Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – П., Решение №848 от 15.04.2019г. по 4 к. адм. н. д. №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – П..

За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която предвижда административно наказание “глоба” в размер на 400 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост (50 км/ч) е била превишена с 37 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателката разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата 5 страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР П., серия К №7848496, с който на М. Й. Я., ЕГН:********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. Й. Я., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – П., БУЛСТАТ №129009870 сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6