Определение № 1327 от 23.04.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1327

Плевен, 23.04.2026 г.

Административният съд - Плевен - IX състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Виолета Николова административно дело № 344/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е въз основа на жалба от С. Г. Б. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.“А“, ап.4, чрез адв. М. И. от АК-Плевен, против Решение № 2153-14-11/26.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-14-44/26.02.2026г. от С. Г. Б. и е потвърдено разпореждане [номер]-14-2101#2/12.12.2025г. на ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

Посочва се в жалбата, че административният орган неоснователно е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че са налице предпоставките на чл.69 от КСО и чл.69б от КСО, поради което такава пенсия следва да бъде отпусната. Счита, че действието на тези разпоредби не може да бъде ограничавано от подзаконова разпоредба, каквато е чл. 18, ал.4 от НПОС. Твърди , че всички държавни служители вкл. тези по ЗИНЗС са страна не по трудово правоотношение, а по служебно правоотношение с държавен орган по назначаването, поради което законодателят е регламентирал в чл.24 ал.1 от ЗИНЗС , че положеният труд на определени категории държавни служители се зачита за първа категория. Счита това правило за императивно и осигурителният стаж на тази категория служители следва да бъде признат като първа категория труд. Излага становище, че с разпоредбата на чл. 104 ал.1 от КСО законодателят е делегирал на МС да регламентира „кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд“, но е предвидил и специални правни норми, които са с императивен характер и ясно предвиждат, че освен определените от МС случаи на първа категория труд, за такъв при пенсиониране задължително и във всички случаи без изключение следва да се зачита и трудът на съответните категории държавни служители съгласно ЗОВСРБ, ЗРБСРБ, ЗМР, ЗИНЗ, ЗСРС, ДАНС, ЗДАР, ЗНСО. Посочените норми не предвиждат отклонения, а допълнителни хипотези спрямо уредените в чл.1 от НКТП случаи на труд от първа категория. Служителите по специалните закони, изброени в чл.69б от КСО, не фигурират сред лицата по чл.1 от НКТП, осъществяващи труд от първа категория, но техния труд по силата на закона се зачита за първа категория. Посочва се още в жалбата, че жалбоподателката не отговаря на условието за навършена възраст за право на пенсия по чл.69 от КСО, но отговаря на условието за навършена възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, както и на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст.

Приема за лишено от основание и противозаконно ограничаващо правното действие на разпоредбата на чл. 18, ал.4 от НПОС тълкуването, че нормата следва да се прилага и в случаите, когато не достига възраст за прилагането на чл.69 от КСО и то в смисъл, че когато не достига възраст и лицето няма право на пенсия по чл.69 от КСО, то няма право и на пенсия по чл.69б от КСО. Още повече, че в чл.69б, ал.1 от КСО изрично е предвидена определена навършена възраст, която сочи несъстоятелността на тълкуването на органа за пенсиониране по чл.69б, ал.1 от КСО да е необходима възраст по чл.69 от КСО.

Сочи, че разпоредбите в специалните закони са от по.висока степен спрямо НПОС. Привилегията в чл. 18, ал.4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69, ал.1 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, не създава пречка лицата изначално да отговарят на условията на чл.69б, ал.1 от КСО, какъвто е настоящият случай, да се пенсионират по този ред.

Твърди, че отговаря на всички изисквания на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, предвид което иска оспореното решение да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне по заявление с вх.№ 2113-14-2101/10.11.2025г.

С писмо изх.№ 1012-14-44/4/17.04.26г. по делото е представена административната преписка по издаване на оспорения акт вкл. жалба с вх.№ 1012-14-14-44/3/14.04.2026г. в оригинал, адвокатско пълномощно за пред ТП на НОИ-Плевен; Решение № 2153-14-11/26.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен; обратна разписка; жалба с вх.№ 1012-14-44/26.02.2026г.; пълномощно; копие на заявление за отпускане на пенсия и/или добавки; копие на осигурителна книжка; копие на удостоверение за раждане; УП-3 №1818.11.2009г.; копие на удостоверение изх.№11174/07.11.2025г. от ГДИН; копие на трудова книжка; копие на разпореждане [номер]-14-2101/2/12.12.2025. на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен; обратна разписка.

На основание чл.154 ал.1 във връзка с чл.153 ал.1 от АПК следва да се конституират страните по делото, а съгласно чл.157 ал.1 от АПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание и страните да бъдат призовани.

На основание чл.163 ал.2 от АПК следва да се укаже на ответника, че в 14-дневен срок от получаване на съобщението може да представи писмен отговор по жалбата и да сочи доказателства, като представи писмените, с които разполага.

На основание чл.170 ал.1 от АПК, на административния орган следва да се укаже, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по адм.дело №344/2026г. по описа на Административен съд-Плевен, както следва:

- оспорващ - С. Г. Б. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.“А“, ап.4;

-ответник - Директор на ТП на НОИ-[населено място].

НАСРОЧВА адм.дело №344/2026г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2026г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните по делото.

УКАЗВА на ответника, че в 14-дневен срок от получаване на съобщението, може да представи писмен отговор по жалбата и да сочи доказателства, като представи писмените такива, с които разполага.

УКАЗВА на административния орган, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните в производството в 14-дневен срок от съобщението да направят исканията си по делото и да представят доказателства, с препис за насрещната страна, вкл. за назначаване на съдебна експертиза.

Преписи от определението, ведно с призовка за откритото съдебно заседание, да се изпрати на страните по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: