Решение № 508 от 08.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20201001002150 по описа за 2020 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №404/ 26.02.20г., постановено по т.д.№363/2018г. Софийски градски съд е осъдил „Имеон софтуер“ ООД да заплати на „Айсиджен” ООД на основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД сумата 23 940 лева с ДДС по фактура №1559/15.08.2016 г. и сумата 12 428,57 лева с ДДС по фактура №1563/13.09.2016 г., издадени въз основа на договор от 12.05.2016 г., заедно със законната лихва върху тези суми от 23.02.2018 г. до окончателното им заплащане; на основание чл.92 от ЗЗД - сумата 2 394 лева – неустойка за периода от 50 дни в размер на 10 % върху сумата по фактура №1559/15.08.2016 г. и сумата 1 242 лева – неустойка от 10 % върху сумата по фактура №1563/13.09.2016 г., заедно със законната лихва върху тези суми от 23.02.2018 г. до окончателното им заплащане и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 2985,85 лева – лихва за забава върху вземането по фактура 1

№1559/15.08.2016 г. за периода 01.12.2016 г. – 22.02.2018 г. и сумата 1446,10 лева – лихва за забава върху вземането по фактура №1563/13.09.2016 г. за периода 01.01.2017 г. – 22.02.2018 г., като е присъдил в полза на ищеца направените за производството разноски.С решението си съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 449,53 лева , представляваща законна лихва върху присъдените неустойки.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал ответникът „Имеон софтуер“ ООД, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за неправилност и необоснованост и искане за неговата отмяна, с отхвърляне на предявените срещу него искове.В жалбата си въззивникът оспорва направеното от съда тълкуване на действителната воля на страните при сключването на договора между тях, а именно,че предметът му се изчерпва със задължението на ищеца да предостави съответен брой експерти, които да работят по задачи, поставени от ответника, по 8 часа на ден при петдневна работна седмица.

Твърди, че, сключвайки договора, той, в качеството му на възложител, е очаквал резултат от работата на програмистите - софтуерът Бриа да бъде преработен и надграден от тях, така че да бъде годен за пускане в реална експлоатация в системата на областните администрации, а това би било възможно само в случай,че всички конкретно възложени дейности са извършени своевременно и без недостатъци, каквито, според въззивника, в случая са налице. Несъгласие е изразено и по отношение на извода,че работата на експертите по конкретно поставените им задачи е приета от въззивника, доколкото, според него, съдът изобщо не е обсъдил доказателствата /свидетелските показания и компютърна експертиза/, установяващи, че една голяма част от възложените дейности /преработки на функционалностите в модул „Счетоводство“, миграцията на базата данни от софтуер „Микси“ в „Бриа“ и изготвянето на цялостната техническа документация/ изобщо не са изпълнени, а технологично същите не биха могли да бъдат изпълнени в оставащите 3 седмици от датата на спиране на работата /поради неплащане от страна на ответника/ - 24.10.2016г. до датата , на която срокът на договора е изтекъл – 12.11.2016г. /при липса на данни за активизиране на автоматичното му продължаване/. Това неизпълнение не е коментирано в съдебното решение, въпреки установеното и от свидетелите на 2 ищеца, че тези задачи са били приети за изпълнение от тях, но до изпълнението им не се стигнало поради прекратяване на договора,поради неплащане от страна на възложителя. Твърди се,че изпълнените от програмистите действия /по модул „Деловодство“/ представляват един много малък обем от всичко възложено по договора /около 16%, съгласно повторната съдебно-техническа експертиза/, което е останало несъобразено от съда, както не са коментирани и показанията на св.Чалков за открити впоследствие недостатъци, наложили допълнителни преработки от трето лице. Неправилно, според въззивника, съдът е приел,че е налице приемане от негова страна, тъй като нито един от рипортите не е стигнал до управителя на дружеството-възложител, а наличието на осчетоводяване на фактурите не може да бъде тълкувано като необорима презумпция, без да се вземат предвид останалите събрани по делото доказателства.

Въззиваемият „Айсиджен“ ООД в писмен отговор, поддържан и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на подадената от противната страна въззивна жалба. Счита решението на СГС в обжалваната му част за правилно и законосъобразно,поради което моли то да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Софийски апелативен съд, по реда на чл.269 ГПК, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните,намира следното:

В исковата молба,с която е сезиран Софийски градски съд, са изложени твърдения за възникнало между страните правоотношение по договор от 12.05.2016г. , по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника в стандартно работно време от 8 часа на ден от понеделник до петък свои висококвалифицирани служители за извършване на работа, която им се възлага от ответника, и включваща широк кръг от дейности по поддръжка и въвеждане на промени в програмен продукт на ответника под наименование „Бриа“, включваща отстраняване на проблеми в програмния код, преработка на функционалности и разработка на нови такива, даване на 3 консултации и техническа помощ, осигуряване съвместимостта на „Бриа със системи, предоставени от трети лица, отстраняване на грешки /бъгове/ и несъответствия, дължащи се на проблеми в програмния код на системата, миграция на данни от внедрената в областната администрация –София-град „Макси“ в системата „Бриа“ и др. Твърди се ,че в изпълнение на поетото от него задължение ищецът предоставил трима свои служители на разположение на ответника – един бизнес анализатор /който впоследствие е отпаднал по споразумение между страните/ и двама програмисти, единият от които – старши, които били натоварени с възложени им от ответника задачи с конкретни параметри в рамките на пълен работен ден и петдневна работна седмица. Уговореното между страните възнаграждение било определено помесечно в конкретни суми, като за 4-тия и 5-тия месеци то е било в размер на 21 000 лв. /без ДДС/ и 15 000 лв./без ДДС/ съответно.Въпреки,че при работата си програмистите срещали множество спънки, предизвикани от обстоятелства извън контрола им и, че ответникът не е правил никакви възражения срещу предоставяните от програмистите разработки, нито е давал указания за отстраняване на констатирани дефекти в тях, каквито са били уговорките между страните, ответникът отказал да заплати на ищеца възнаграждението за посочените два месеца /начислено с фактури №№1559/15.08.2016г. и 1563/13.09.2016г./, под претекст,че не е доволен от предоставените на дружеството услуги, но без да прекрати договора, като ищецът продължил да осъществява престацията си до 25.10.2016г., когато работата на експертите е била преустановена.На 13.02.2018г. на ответника била връчена отправена му от ищеца нотариална покана за плащане с предизвестие за разваляне на договора,поради виновно неизпълнение.

Считайки се за изправна по договора страна , ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати част от задълженията по посочените фактури за изработените човекодни – 23 940 лв. с ДДС по фактурата от 15.08.2016г. и 12 428,57 лв. с ДДС – по фактурата от 13.09.2016г.; сумата 3 636 лв., представляваща максималния размер на уговорената неустойка за забава от 10% върху сумите по двете фактури /съответно 2 394 лв. и 1242 лв./; както и обезщетение за забавата, начислено върху неплатените възнаграждения по двете фактури съответно - 3 291 лв. от 01.12.2016 г. и 1590,48 лв. - от 01.01.2017 г. до предявяване т о на исковата молба, законната лихва и разноските по делото.

4

Ответникът е оспорил така предявените срещу него искове.Без да отрича съществуването на твърдяното правоотношение, е навел доводи,че с него е възложено постигането на определен резултат - да бъде създадена чрез модификация, в рамките на вече съществуваща, работеща информационна система, годна за реална експлоатация в системата на областните администрации, чрез създаване на нови регистри „Заповедна книга“ и „Етажна собственост“ в модул „Деловодство“, осъществяване на конкретни преработки на функционалностите в съществуващия модул „счетоводство“ и миграция на базата данни от софтуер „Микси“ в „Бриа“ ; че в този смисъл липсва изпълнение с необходимото високо качество ; че в процеса на изпълнение са допуснати множество грешки, като работата не е била приета.

Поради това е поддържал, че не дължи възнаграждение за посочените два месеца, като своевременно е уведомил ищеца с писмо от 20.02.2017 г. за констатираните от него скрити недостатъци на разработените продукти.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил и анализирал подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдебни експертизи. Доколкото спорен между страните е бил въпросът за характера на сключения между тях договор от 12.05.2016г., съдът е тълкувал клаузите му и въз основа на това е заключил,че действителната воля на страните по него е била ищецът да предостави на ответника работната сила на трима свои служители при когото те да работят по конкретно поставени им задачи в рамките на описани в чл.1 ал.2 от договора дейности, без да е налице конкретна уговорка за изработването на напълно функционираща система „Бриа“, готова за инсталиране в областните администрации,съгласно твърденията на ответника. Приемайки,че основното задължение на ищеца е било да предостави работна сила, е посочил , че ответникът е следвало да поставя и формулира конкретни задачи за изпълнение на служителите на ищеца, да определя конкретни срокове за изпълнението им, както и да уплътнява работното им време. Приел е,че в тежест на ответника е предвидено задължение да заплаща уговореното възнаграждение за положения от програмистите труд, изчисляван в човекочасове, а в случай на отсъствие поради болест или отпуск,в договора е предвидена възможност за удължаване на срока му със съответния брой работни дни или заместване на отсъстващия с друг експерт. Описаните в чл.1 ал.2 от договора дейности 5 съдът е възприел не като обем на възложена от ответника работа за изпълнение от страна на ищцовото дружество, а като ориентир за сферата,в която ще бъдат възлагани задачите и за изискванията към квалификацията на служителите.Отчетено е от съда,че единствено условие за плащане на определеното помесечно възнаграждение, според договора, е отработването на определените човекочасове, а изпълнителят отговаря само за неизпълнение на задължението да предостави на разположение на възложителя определения брой експерти, които да изпълняват възложените им задачи в рамките на пълен работен ден и седмица. Кредитирайки повторното заключение на съдебно-техническата експертиза и разменената между представители на страните електронна кореспонденция, включително чрез ползваната от тях информационна система - TFS, чрез която са били поставяни от възложителя задачи, било е приемано изпълнението им и са отчитани отработените часове, достъпна и за двете страни, съдът е приел, че експертите на изпълнителя, са отработили по поставените им задачи общо 2064 човекочаса. Отказал е да сподели тезата на ответника,че отчетите на експертите на ищеца за работата им не са били приети, с оглед недовършване и връщане за доработване на някои от задачите, мотивирайки се с основното задължение на ищеца по договора и с липсата на данни, въз основа на които може да се направи извод,че в предмета на договора е включено разработването на цялостна система „Бриа“, готова за внедряване в експлоатация.Представянето на седмичните отчети съдът е свързал с отчитането на задачите, по които е работено и с проследяването на прогреса по изпълнението им, като значението им е отнесъл към установяването на изпълнението на основното задължение на изпълнителя – осигуряването на положен от експертите труд в рамките на договора, което е и условие за заплащането на възнаграждението.