Решение № 1573 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3206/2024
- Вид
- Решение № 1573
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 9 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1573 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330103206 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 538, вр. с чл. 463, вр. 469, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД "ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.
“Балша" № 17, an. 1, представлявано от Б. И. Н. - ****** чрез ******* Г. против Л. К. Б./К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******, ул. ********** № **, ет. ** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 700 лева главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2023г. до окончателното й изплащане; 218,87 лева лихва за забава за периода 20.11.2020 г. 20.10.2023 г. Притендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2020 г. между страните е сключен от разстояние договор за кредит № ***** за сума от 700 лв.
Предоставна е преддоговорна информация по електронен път.
Потвърждението се осъществява по телефона. От ответника е посочен номер:
***** и имейл: *****. Активиращият код е *****. Няма постъпили плащания по договора. Сумата е предоставена на ответника чрез ***** АД. Плащането е на 6 броя вноски. ГЛП е 40.15 %. ГПР -48,30 %. Няма плащания. Вземането е 1 притендирано по реда на чл. 410 от. ГПК- ч.гр.д. № 16597/2023 г.-ПРС.
Заповедта е връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника адв. Д., който оспорва иска. Заявява, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение, тъй като писменият договор не е подписан от страните, а сключеният такъв не отговаря на Закона за електронния документ и електронен подпис. Оспорва се получаването на заемната сума. Оспорва представените писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. 16597/2023 г. на ПРС е видно, че на заявителяищец в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от него вземане. Същата е връчена по реда на чл. 47от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради връчване на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК на издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 16597/2023 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.
С оглед характера на заявения договор за кредит от разстояние и направените от особения представителна ответника възражения, съдът намира, че приложими при разглеждане на спора се явяват както разпоредбите н а Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), уреждащ спецификите на договора, с оглед начина на неговото сключване и доказването на този факт, така и общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) досежно договора за заем и специалния ЗПК налагащ императивна уредба на съглашения досежно предоставяне кредити на физически лица за задоволяване на личните им нужди.
В разглеждания случай от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват само средства за комуникация от разстояние. Доколкото от страна на ответника се оспорва заявената договорна връзка чрез наведените доводи, че не са подписани документите е необходимо 2 установяване, че кредитополучателя се е регистрирал в сайта на ищеца, приел е ОУ, получил е на имейла си преддоговорната информация и парола за достъп до личен акаунт, както и да е натиснал бутона „Приеми”, като по този начин да е завършил сложният фактически състав по сключването на договора за кредит от разстояние. Безспорно електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001 г. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК , то се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Но в настоящия случай от представените по делото документи не се удостоверява извършването именно от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че е дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри.
Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява и от представения договор, тъй като ищецът посочва, че същите са част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на последния за сключването им се удостоверява с допълнително обстоятелство активирането на изпратения линк за потвърждение и натискане на бутон "подпиши", обстоятелство, което не се установи по делото.
Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.
В тази връзка липсват и доказателства, че електронно изявление в насока сключване на процесните договори за кредит е изпратено, по смисъла на цитирана разпоредба, както и че е изпратено от именно от ответника.
По делото не се ангажираха и доказателства установяващи усвояването на заемната сума, което от своя страна да потвърждава постигнатото съгласие между страните. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай неможе да се обоснове извод за възникването на правоотношението и на това основание изхождащо от характера на договора за заем като реален такъв.
При посочените доводи претенцията в частта, в която се иска установяване дължимостта на сумата от 700 лева - главница, искът е неоснователен. Това се налага извод за неоснователност и на акцесорните искове досежно мораторна и законна лихва.
3
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша" № 17, an.
1, представлявано от Б. И. Н. - ****** чрез ******* Г. против Л. К. Б./К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******, ул. ********** № **, ет. ** и с к за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 700 (седемстотин) лева главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2023г. до окончателното й изплащане;
218,87 лева (двеста и осемнадесет лева и 87 ст.) лихва за забава за периода 20.11.2020 г. 20.10.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4