Решение № 1578 от 09.11.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. Русе, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д. при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело № 20234520103178 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл.440 и чл.441 от раздел ІІ на глава 39 от ГПК, въз основа на предявен установителен иск по чл.440 ал.1 от ГПК за защита на право, засегнато от принудително изпълнение.

Ищците Д. А. Д., ЕГН ********** и Д. Г. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Русе, *************** чрез адв. Д. М. АК-Русе, са предявили против „Банка ДСК“АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.

София, ***, представлявано от Изп. Директори Юрий

Благоев Генов и Д. Дечева Митева и против А. Д. Д., ЕГН **********, от гр.

Русе, ********, установителен иск с правно основание чл. 440 ал. 1 от ГПК да се признае за установено, по отношение на ответниците, взискател и длъжник по изпълнително дело № 20208330400601 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, че вещите на стойност 2150 лв., върху които е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежат на длъжника А.

Д. Д.. Претендират и разноските по делото.

Молят да бъде отменен насроченият търг за 21.06.2023 г. от 10,00 ч. и да бъде спряно изпълнението по изпълнително дело № 20208330400601 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833. С определение от 20.06.2023 г. е допуснато обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 440 ал. 1 от ГПК, чрез спиране на изпълнението по ИД № 20208330400601 до приключване на производството по настоящото дело с влязло в сила решение.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът А. Д. Д. е подал писмен отговор, с който признава предявения иск, не се явява в съдебно заседание.

1

Ответникът „Банка ДСК“АД, не е подала отговор в законоустановения срок, не се явяват в съдебно заседание изпълнителните директори, представляват се от ст. юрисконсулт А М която счита иска за неоснователен.

В съдебно заседание ищците се явяват лично и с пълномощника си адв. М. заявяват, че поддържат предявения иск на същите основания и със същото искане и молят да се уважи.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че по молба на взискателя „Банка ДСК“АД против ответника А.

Д. Д. е образувано изп.д.№ 20208330400601 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, с район на действие Окръжен съд Русе.

Поради това, че вземането на взискателя по изп.дело не е било удовлетворено доброволно от длъжника по изп.дело е извършен опис на движими вещи в обект на длъжника и е насрочена публична продан.

Не е спорно между страните, че са описани движими вещи, намерени във владение на длъжника. Спорен е факта, дали същите вещи са негови и кой е техния собственик, към датата на извършване на описа от ЧСИ.

По делото ищеца ангажира гласни доказателства чрез разпит на свид.

О. Г. Б., брат на ищцата.

От показанията на ангажирания свидетел се установява, че процесните движиими вещи са собственост на ищеца Д. Д. и съпругата му. Шкафът бил антика, правен преди много години, като Д. си го поръчал на антиквар да му го направи, виждал е и картините, които били в апартамента на Д. и на Д. и заявява, че знае, че са на ищците, а не на сина им.

По делото е представено експертно заключение на лицензиран оценител Румен Иванов, който е направил опис и оценка на вещите по ИД №20208330400601, както следва: 1/ телевизор Samsung 55“ на стойност 350 лв., 2/ ТВ маса масив на стойност 150 лв., 3/ троен диван масивна конструкция с текстилни възглавници на стойност 250 лв., 4/ 2 бр. фотьойл кт на обща стойност 100 лв., 5/ скрин масив с дърворезбовани елементи на стойност 200 лв., 6/ картина на Иван Иванов 2000 г. „Цигулка“ на стойност 150 лв., 7/ гоблен „Жена с поднос“ на стойност 150 лв., 8/ картина на Иван Иванов 1998 г. с пасторален пейзаж на стойност 350 лв.; 9/ картина на Иван Иванов 1995 г. „Трявна“ на стойност 150 лв., 10/ картина на Иван Иванов „Трявна 2“ на стойност 150 лв., 11/ картина на Иван Иванов „Часовникова кула Трявна“ на стойност 150 лв., като общо описаните движими вещи са оценени на стойност 2 150 лв.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни из Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл.440 ал.1 от 2

ГПК – с който иск се желае съдът да ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че имуществото спрямо което е насочено изпълнението за парично вземане по изп. дело № 20208330400601 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, с район на действие Окръжен съд Русе, а именно, че описаните в исковата молба движими вещи от №1 до №11 вкл. не принадлежат на длъжника А. Д. Д., а са собственост на ищците.

За допустимостта на предявения иск съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Предвид на това наличието на правен интерес за страна от завеждане на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и при липса на такъв, производството по делото се прекратява. Искът по чл.440 ал.1 от ГПК е отрицателен установителен, насочен към това да се отрече, че правото към което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане принадлежи на длъжника. Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника. За да е допустим този иск, е необходимо изпълнителното производство да е започнало и да е насочено изпълнение към конкретно имуществото – предмет на иск, и то все още да не е приключило.

Целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника. При уважаване на този иск ще се прекрати изпълнението върху това имущество.

Безспорно е наличието на правен интерес за ищците от така предявения установителен иск по чл.440 ал.1 от ГПК, който съдът намира за ДОПУСТИМ по следните съображения: Ищците са трето на изпълнителното производство лица, чието право на собственост е засегнато от изпълнението и това обуславя правният им интерес от предявяването на иска с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК, с който да установят, че длъжникът по изп.д.№ 20208330400601 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, с район на действие Окръжен съд Русе не е собственик на процесните движими вещи, върху които е насочено изпълнението. Ето защо, съдът намира предявения иск за допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.

Установява се от данните по делото, че има образувано изп.д.№ 20208330400601 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, с район на действие Окръжен съд Русе, по което е обявена публична продан на движими вещи, записани като собствени на ответника А. Д. Д. – длъжник в изпълнителното производство – в т.ч. и вещите, описани в исковата молба. Имуществото на длъжника е единственият обект в изпълнителния процес, върху който може да се насочи принудителното изпълнение, съгласно принципното правило, визирано в разпоредбата на чл.442 ГПК. Изключение от този принцип са поръчителството, залогът и ипотеката за чужд дълг, какъвто не се явява процесният случай. Съгласно общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК и с оглед характера на иска по чл.440 ал.1 от ГПК, в тежест на ищците в настоящото производство е да установят, че процесните вещи не принадлежат на длъжника, а са тяхна лична собственост, както и че 3 движимите вещи, описани в исковата молба са идентични с тези, спрямо които по искане на взискателя-ответника „Банка ДСК“АД, е било насочено принудителното изпълнение по изп.д.№ 20208330400601 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, с район на действие Окръжен съд Русе.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесните движими вещи са собствени на ищците. В тази насока са свидетелските показания на свидетеля О. Г. Б., които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства по делото и плод на лични впечатления. Освен това от приложените по делото писмени доказателства – експертно заключение на лицензиран оценител със снимков материал към него на процесните вещи, се установява, че част от тях са създадени, придобити от ищците и са станали тяхна собственост, когато ответникът А. Д. Д. е бил непълнолетен. От ответника „Банка ДСК“АД, не бяха ангажирани доказателства, като липсва и отговор на исковата молба, поради което са настъпили и последиците по чл.

133 от ГПК спрямо тях.

Съобразно изложеното, съдът счита, че исковата претенция на ищците против ответниците по предявеният отрицателен установителен иск с правно о с н о в а н и е чл.440 ал.1 от

ГПК се явява основателна и доказана досежно процесните вещи и като такава следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, които са доказани в размер на 86 лв. държавна такса и 400 лв., адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Русенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.440 ал.1 от ГПК по отношение на ответниците „Банка ДСК“АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Изпълнителните Директори Юрий Благоев Генов и Д. Дечева Митева, взискател по изпълнително дело № 20208330400601 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, с район на действие Окръжен съд Русе и ответника

А.

Д.

Д.,

ЕГН

**********, от гр.

Русе,

********, длъжник по същото изпълнително дело, че описаните в исковата молба под № 1 до 11 движими вещи – 1/ телевизор Samsung 55“, 2/ ТВ маса масив, 3/ троен диван масивна конструкция с текстилни възглавници, 4/ 2 бр. фотьойл к-т, 5/ скрин масив с дърворезбовани елементи, 6/ картина на Иван Иванов 2000 г. „Цигулка“, 7/ гоблен „Жена с поднос“, 8/ картина на Иван Иванов 1998 г. с пасторален пейзаж; 9/ картина на Иван Иванов 1995 г.

„Трявна“, 10/ картина на Иван Иванов „Трявна 2“, 11/ картина на Иван 4

Иванов „Часовникова кула Трявна“, не принадлежат на длъжника А. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, ********, по изпълнително дело№ 20208330400601 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, с район на действие Окръжен съд Русе, а са собственост на ищците Д. А. Д., ЕГН ********** и Д. Г. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Русе, *********.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците „Банка ДСК“АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ № 19, представлявано от Изп. Директори Юрий Благоев Генов и Д. Дечева Митева и ответника А. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, ********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците Д. А. Д., ЕГН ********** и Д. Г. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Русе, *************** сумата 486 лв. общо или по 243 лв. всеки един от ответниците за направените по делото разноски от ищците.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Първомайски районен пред Русенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5