Решение № 6458 от 14.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12378/2023
- Вид
- Решение № 6458
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Елена Андреева, Стилияна Григорова, Елена Маврова
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6458 гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена Андреева
Членове:
Елена Маврова
Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20231100512378 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по подадена жалба срещу разпореждане от 11.09.2023 г., с което съдебният изпълнител отказал да прекрати производството по изп.д. № 20128380409208 по описа на ЧСИ рег. № 838 на Камарата на ЧСИ.
В подадената жалба от длъжника по изп.д. № 20128380409208 К. В. И. се излагат твърдения, че на 22.04.2019 г. кредиторът поискал извършване на изпълнителни действия – публична продан на имот, а последващата молба била от 12.08.2021 г. По силата на закона настъпила перемпция, а извършените изпълнителни действия след изтичане на две години от последната молба за извършване на такива се обезсилвали по право.
Прекратяването на изпълнителното производство задължавало съдебния изпълнител да вдигне служебно наложените възбрани и запори. Затова и без значение била подадената на 06.04.2022 г. молба, с която кредиторът поискал извършване на нови изпълнителни действия.
На 30.08.2023 г. К. И. подала молба за прекратяване на изп.д. № 20128380409208 поради настъпила перемпция, по която на 11.09.2023 г. ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ постановил отказ.
1
Ответникът по жалбата „Банка ДСК“ ЕАД подал възражение, в което сочи, че изпълнителното производство е образувано на 02.10.2012 г., като взискателят възложил на съдебния изпълнител действия по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Били наложени запори и възбрани, а ипотекирания в полза на „Банка ДСК“ ЕАД имот бил описан.
На 13.12.2013 г. взискателят и длъжникът подписали споразумение за разсрочено плащане на задължението, като банката поела задължение за срока на коректно плащане на задължението да поиска спиране на изпълнението.
Ново споразумение страните сключили на 25.04.2016 г., с краен срок на плащане март 2017 г.
След изтичане на срока на споразуменията банката подала молба за възобновяване на производството по изпълнителното дело, след което в периода 27.10.2017 г. – 03.09.2018 г. били проведени публични продани.
След извършени нови оценки, определени и след подадени от длъжника жалби срещу тях, имотът е възложен след успешна публична продан, проведена в периода 20.05.2019 г. – 20.06.2019 г. Жалбата срещу постановлението за възлагане от 03.07.2019 г. била оставена без уважение с влязло в сила на 04.09.2019 г. решение по гр.д. № 11048/2019 г.по описа на СГС. Последвало разпределение на постъпилата от публичната продан сума, предявено на 22.10.2019 г.
Следваща молба взискателят подал на 12.08.2021 г., която дата била преди изтичане на две години от последното изпълнително действие.
В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал.
2, т. 6, пр. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят 2 следва да предприема и поддържа изпълнителни действия. В т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено кои са изпълнителните действия, годни да прекъснат давността, когато те са предприети: на сочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Приложено към конкретния казус, изложеното означава, че изпълнителното производство ще бъде прекратено еx lege, по силата на закона, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
На 19.12.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД е поискала спиране на принудителното изпълнение поради подписано с К. В. И. споразумение на 13.12.2013 г.
През времето на действие на споразумението взискателят няма интерес от продължаване на изпълнението. Целта на спирането на изпълнителното производство е временно преустановяване на принудителното изпълнение.
Провеждане на изпълнителни действия, водещи до осребряване на имуществото на длъжника, паралелно с доброволни плащания от страна на длъжника би довело до неоснователно обогатяване за кредитора. В интерес на всяка от страните по делото е било временното преустановяване на принудителното изпълнение: взискателят да получава вноски за погасяване на дълга, а длъжникът – да избегне евентуална разпродажба на имуществото му за удовлетворяване на взискателя.
Принудителното изпълнение е възобновено по молба на „Банка ДСК“ ЕАД от 05.06.2017 г., като е поискано насрочване на опис и публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот. В периода до 11.02.2019 г. са проведени шест публични продани, които са обявени за нестанали, като междувременно са изготвяни нови пазарни оценки на имота, върху който е насочено принудително изпълнение.
На обявената за периода 20.05.2019 г. – 20.06.2019 г. публична продан се е явил купувач, на когото имотът е възложен. До влизане в сила на постановлението за възлагане на 04.09.2019 г. давност не тече. За да настъпи 3 перемпция като последица от бездействието на взискателя, следва да се установи, че в двугодишен срок от 04.09.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД не е поискала извършване на изпълнителни действия по отношение на имуществото на длъжника.
Преди изтичане на двугодишния срок на 04.09.2021 г., на 12.08.2021 г. взискателят е подал молба (л. 771 от делото) за налагане на запор на банкови сметки на К. В. И. в „Токуда банк“ АД, извършване на справка в КАТ за МПС и при наличие на такива – налагане на запор върху тях; за извършване на справки в НАП за декларирани имоти и налагане на възбрани; за проверки в регистрите на НОИ за наличие на трудов договор и налагане на запор върху трудови възнаграждения.
Без значение е действителното извършване на посочените в молбата изпълнителни действия. Релевантно е единствено обстоятелството дали взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия преди изтичане на две години от 04.09.2019 г. Следва да се отбележи, че молбата от 12.08.2021 г. не е нередовна, за да подлежи на връщане, съгласно указания в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тя отговаря на всички изисквания по чл. 426, ал. 2 от ГПК и съдебният изпълнител дължи да извърши посочените в нея изпълнителни действия.
Не се установиха обстоятелства, които да водят до прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата на К. В. И. следва да бъде оставена без уважение
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 46010/29.09.2023 г. на К. В. И., ЕГН ********** срещу разпореждане от 11.09.2023 г. на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20128380409208 по описа на ЧСИ, рег. № 838.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5