Решение № 91 от 06.03.2026, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Б.С., 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101336 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозирана искова молба с правно основание чл.127,ал.2 от СК, вр. чл.143,ал.2 от И. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. С., ***, общ. Б.С., обл. В., против Б. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., ***, общ. Б.С., обл. В., и настоящ адрес: с. Б., ***, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.Б.С., обл.В., ул.“Д.Б.“ № 80, чрез адв. Н. И. от АК-В., с която е поискано съдът да постанови решение, по силата на което да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство между страните по делото деца Е. И.

Х., ЕГН **********, роден на 16.04.2020г., и М. И. Х., ЕГН **********, роден на 12.04.2021г., на бащата, да бъде определено местоживеене на децата при бащата на адрес: с.

С., ***, общ. Б.С., обл. В., да бъде определен режим на лични контакти на майката с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00ч. в съботния ден до 16:00 в неделя с преспИ.е, както и да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка за всяко от децата поотделно в размер на минималната издръжка за страната чрез бащата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.10.2025г.

В исковата молба се сочи, че страните са живеели в условията на фактическо семейно съжителство от началото на 2019г., от което имат родени три деца, две от които са припознати от ищеца - Е. И. Х. и М. И. Х..

Ищецът твърди, че след раждането на децата се наложило ответницата да замине извън страната. Допълва, че към настоящия момент той полага грижи за децата, като живеят в с.С..

Сочи, че ответницата понякога му изпраща пари. Допълва, че ответницата е наясно с претенцията на ищеца, като му е заявила, че няма против той да получи родителските права 1 спрямо децата, тъй като смята да продължи да живее извън страната.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Прилага доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока за отговор съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор чрез адв.Н. И. от АК-В., в който признава иска изцяло. Сочи, че изложените в исковата молба обстоятелства изцяло отговарят на действителната фактическа обстановка.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет е социален доклад, изготвен от Дирекция”Социално подпомагане” гр.Б.С..

Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба, като ги обсъди съгласно чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, като се установява и от Удостоверение за раждане по акт № 62/21.04.2024г., че детето Е. И. Х. е родено от майка Б. Е. А. и баща И. А. Х..

От приложеното по делото Удостоверение за раждане по акт №61/15.04.2021г. се установява, че детето М. И. Х. е родено от майка Б. Е. А. и баща И. А. Х..

Видно от приложените удостоверения №25/15.10.2025г. и 27/15.10.2025г. децата посещават редовно заниманията в ДГ „Незабравка“ – гр.Б.С., допълнителна база в с.С..

От приетия по делото социален доклад се установява, че ответницата е заминала да работи и живее извън страната. Грижите за децата се полагат от бащата, като той осигурява необходимите условия за живота и развитието им. В доклада е отразено, че бащата осигурява необходимите жилищно-бИ.и условия, като жилището, което бащата и децата обитават, е оборудвано с подходящи мебели, за децата има достатъчно пространство.

Социалните служители са посочили, че по данни на Х., той получава месечно възнаграждение в размер на около 1500,00лв. Отразено е, че децата имат силна емоционална връзка с баща си. Социалните служители сочат, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет да продължи да отглежда децата. Посочено е, че с майката поддържат контакт редовно чрез социалните мрежи.

Участващият в процеса социален работник при Д“СП“-Бяла Цветана Черкезка сочи, че поддържа социалния доклад. Твърди, че бащата успява да задоволи нуждите и потребностите на децата, предвид което в най-добър интерес за децата е родителските права спрямо тях да бъдат предоставени на бащата.

По искане на ищеца в хода на производството е разпитан свидетелят М. О.И.

Горанов. Свидетелят сочи, че познава ищеца от около една година, като не е виждал ответницата. Твърди, че децата живеят с ищеца, а майка им живее извън страната. От ищеца знае, че ответницата се обажда няколко пъти месечно, за да чуе децата, както и че му праща пари за издръжка. Допълва, че жилището, което обитава ищецът заедно с децата, е собственост на братовчедка на свидетеля.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127, ал. 2 от СК не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в М.ална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес.

Спорната съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се даде възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за осъществяването, предвид което съдът не е обвързан от исканията на страните, а само и единствено от интереса на детето, поради което не дължи нарочно отхвърляне на техни искания свързани с родителската им отговорност.

Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановеният от него съдебен акт да защити в най-голяма степен интересите на децата. Тези отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на децата в по – голям обем и упражняването на родителските функции.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че децата Е. И.

Х. и М. И. Х. живеят при ищеца /техен баща/ и основно той полага грижи за тяхното възпитание и издръжка, като майката поддържа контакт с децата, но не полага грижи.

Бащата притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на децата за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Той може да им предостави домашен уют и добри социално-бИ.и условия за отглеждане в обитаваното жилище. Видно от събраните по делото доказателства за децата се полагат грижи, които отговарят на потребностите им, и бащата притежава необходимия родителски капацитет. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни, тъй като същите не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, 3 потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят изразява непосредствени субективните възприятия досежно полаганите спрямо децата грижи. В подкрепа на този извод е и приетият по делото социален доклад, в който е отразено, че основни грижи за децата се полагат от биологичния им баща, като ответницата понастоящем живее извън страната. В този смисъл е отговорът на исковата молба, в който ответницата не е възразила срещу наведени твърдения от страна на ищеца. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават съда, че това е в интерес на децата, родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като местоживеенето на децата следва да бъде определено при него.

При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти на детето с другия, чрез който трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Също така във връзка с чл.127, ал.2 СК се приема, че мерките за лични контакти следва да бъдат в интерес на детето, като се отчита и възрастта на детето, разстоянието, на което следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но и на населеното място. Трябва да се отчете и необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с майката, чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка между тях. Независимо от това на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето. С определянето на режим на лични отношения между майка и дете следва да се намери нужния баланс, съобразяващ релевантните обстоятелства, че децата преимуществено ще живеят с бащата.

Въз основа на цялостния анализ на събраните по делото доказателства, съобразявайки само и единствено интереса на децата, а не с искането на страните, съдът приема, че следва да определи следния режим на лични отношения на майката с децата: всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспИ.е, както и по всяко друго време, но след изрична предварителна уговорка с ищеца. Разбира се, поддържането на подходящи лични отношения на майката с децата може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на децата с родителя (напр. водене на кореспонденция чрез съвременните средства за комуникация, телефонни разговори и т.н.), като в решението на съда не е необходимо да се изброяват всички възможни форми на лични отношения. Тези форми следва да бъдат договорени между родителите при съблюдаване желанието и на самото дете, неговия дневен режим, учебни и спортни ангажименти.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК предвижда при определяне местоживеенето на 4 детето, режима на упражняване на родителски права и лични контакти, съдът да се произнася и по въпроса за издръжката на децата. Същата следва да се определи с оглед разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.

С исковата молба Х. претендира заплащане на месечна издръжка в минимален размер, считано от дата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.

Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете през 2026г. е в размер на 155,05 евро месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 243/13.11.2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2026г. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени М.ални размери и с оглед конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес на децата, съобразно възрастта и потребностите им, гарантира стабилност в ежедневието им и съответства на доходите на родителя. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Другият критерий е възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали последното има задължение към други лица.