Решение № 971 от 28.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Пазарджик, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220105163 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от град П., ул.“В. А.“ № 3 срещу „К. Й.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град Х., ул.“Л.“№12, представлявано от В. М. И., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 15.04.2024г страните са сключили договор за кредит №483463, по силата на който ответното дружество в качеството на кредитор е предоставило на ищеца в качеството на кредитополучател заемни средства в размер на 1000лв. при годишен процент на разходите - 48,248%. В чл.6 от процесното писмено съглашение е уговорено договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представя!' служебна бележка от работодателя с и или друг съответстващ документ за размерът на получавания о т тях доход. При неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи на кредитора съгласно чл.8 от договора неустойка в размер на 1022,32 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди се, че уговорката на чл.6 от договора е неизпълнима предвид така поставените изисквания към потребителя, които той не би могъл да изпълни и чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение де факто се генерира допълнителна печалба за кредитора, която е калкулирана с договорената възнаградителна лихва като същевременно се преодолява законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Твърди се, че така както е уговорена клаузата за неустойка за 1 неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тай като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпване на неплатежоспособност на длъжника и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезщетение. Процесната неустойка от 1022.32лв.е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 100% от заетата сума в размер на 1000лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Твърди се, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, която е в противоречие със задължението за договаряне съобразно спазване на принципа на добрите нрави. Твърди се, че въпросната неустойка е следвало да бъде включена като разход при формиране на ГПР, поради което така както е уговорен ГПР не отговаря на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговаря на реализирания , увеличен със скрития добавък от неустойката.

Сочи се в исковата молба, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца –потребител с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Поддържа се, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума.

Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/. При заем с кратък срок на ползване /4 месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето па възнаградителна лихва на близо 250 % по-висок от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси. Размерът на формираната от ответника печалба надвишава близо трикратно размера на предоставения заем. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 3,330 % месечно, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на неустойка надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава драстично четирикратния размер на законната лихва.

На следващо място се твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14г. В настоящия случай чрез нарушаване на добрите прави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва поставяйки на кредитополучателя неизпълними условия, като по този начин кредитора създава предпоставки за начисляване на допълнително възнаграждение за неустойка .

Твърди се, че при сключване на процесния договор не са спазени императивните 2 изисквания на , уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, г. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Законът поставя важен акцент на посочените уговорки.

Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията па потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР - представляващи част от същественото съдържание на договора прави на основание чл.22 от ЗПК цялото заемно съглашение недействително.

Моли се съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на договор за кредит №483463/ 15.04.2024г., поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен след като ищецът е подал искане за отпускане на паричен заем. Предоставена му е необходимата преддовогорна информация/ СЕФ/ и същият е взел информирано решение да сключи договор с ответното дружество.Договорът е сключен при Общи условия, с които ищецът е бил запознат и се е съгласил , за което свидетелства положения подпис на всяка от страниците. Поддържа се ,че заемателят е бил запознат с погасителния план към договора, видно то положения подпис под същия и собственоръчно изписани имена, поради което според ответникът процесният договор е валидно сключен. Заемателят лично е участвал, запознал се е с клаузите на договора и е подписал както договора, така и всички приложения към него. Ответникът признава факта, че по процесния договор ищецът е заплатил сумата от 2090.22лв. Твърди се, че ГПР от 48.28% отговаря на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която норма ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута или 50% Според ответника при изчисляване на ГПР не следва да се включва неустойката , която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати ако не изпълни задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем посочено в чл.6 от договора. В разпоредбата на чл.3.3 от договора по ясен и разбираем начин е посочено как точно се изчислява ГПР , предвид което твърденията на ищец в тази връзка са неоснователни. Според ответника неустойката няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Твърди се, че клаузата на чл.8 от договора е индивидуално уговорена. С договорения точно определен размер на неустойката потребителя Х. е преценил икономическите последици за себе си ако се наложи да заплати тази неустойка, както и впоследствие е предприел действия по заплащането и. Твърди се, че процесната неустойка не излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави априори нищожна поради накърняване на добрите нрави.В конкретния случай неустойката не притежава правна характеристика на лихва или на лихвоносно изчислимо задължение. Правопораждащият факт, който служи като основание за възникване на вземането за неустойка и този, от който възниква вземането за лихва по чл.86 от ЗЗД са различни и кумулирането на двете санкции не е нарушение на правилото non bis in idem, тъй като вземането за неустойка произтича от неспазване на главното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява , а вземането за лихва по чл.86 от ЗЗД произтича от неизпълнение на задължението за плащане 3 в срок. Моли се съда за отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на доказателствата, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 15.04.2024г между „К. Й.“ ООД в качеството на кредитор/ заемодател/ и ищеца Т. Х. в качеството на кредитополучател/ заемател/ е сключен договор за паричен заем №483463, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от 1000лв. при следните параметри месечен лихвен процент 3.330%/ фиксиран за целия срок на договора/ , годишен процент на разходите 48.248%, срок на договора 11 месеца, месечна погасителна вноска в размер на 110.06лв., всяка от която платима на 15 то число на съответния месец, падеж на първа вноска 15.05.2024г и падеж на последната вноска 15.03.2025г. Общата сума, която заемодателя е следвало да върне е 1 210.68лв. В чл.6 от процесното писмено съглашение е уговорено договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представя!' служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. При неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи на кредитора съгласно чл.8 от договора неустойка в размер на 1022,32 лева с начин на разсрочено плащане , подробно посочен в погасителния план към договора. Уговорено, че задължението по договора с включена неустойка е в общ размер от 2233 лв.