Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 02.05.2022, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 11/2022
Вид
Решение № 61
Подписан
02.05.2022
В сила
30.05.2023
Състав
Рая Петкова Йончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, т. 2, изр. 1 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.219 · Наказателен кодекс
  • чл.219, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93 · Наказателен кодекс
  • чл.248 , ал.2, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Разград, 02.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рая П. Йончева при участието на секретаря Небенур Р. Хасан в присъствието на прокурора Ем. Й. Енч. като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №

20223300100011 по описа за 2022 година съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Делото е образувано на производство пред РОС по молба вх.№136, депозирана в регистратура на РОС на 17.І.2022г.

С подаването й, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Р. В., Ш. Ф. З. предявява срещу Прокуратура на Р България, в условията на обективното им кумулативно съединяване, искове за дължими му се на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетения за вреди, твърдени като резултат на подвдигнато му обвинение за престъпление по чл.219 НК, за което с влязла в сила на 11.ІІ.2017г. присъда е признат за невиновен и оправдан.

Както следва:

1/Иск за 30 000,00лв. , дължими му се ведно със законна лихва в обезщетение за неимуществени вредипсихически тормоз, стрес, злепоставяне пред обществото, накърнена професионална и обществена репутация, социална дезинтеграция; „отключване“ на хронично заболяване-„захарен диабет“ ;

2/ иск за 1000,00лв., дължими му се ведно със законна лихва в обезщетение за имуществени вреди – разходи по воденото срещу него нак. преследване.

В своето кумулативно единство, изложените в обстоятелствената част факти и волеизявеното в петитум на молбата, сочат на заявена по реда на чл.2, ал.1, т.3ЗОДОВ защита.

Претендираните до обезщетение неимуществени вреди се твърдят от ищеца като резултат от действията на ответника по привличането му на 6.VІІ.2011г. към наказателна отговорност по обвинение за престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с ал.2 и ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26 НК- за това, че в качеството си на длъжностно лице главен специалист- районен техник Д“ТСУ и стопански дейност“ в Община Лозница, за времето от 10.VIIІ.200916.VІІI.2009г. , в гр.Лозница, в съучастие като съизвършител е инкриминирал умишлена престъпна безстопанственост, в резултат на което последвали значителни за Община Лозница щети в размера на 42 686,80лв. По което обвинение, с постановена и влязла в сила на 11.ІІ.2017г. Присъда №29/30.V.2014 по НОХД №73/2014 на РОС бил оправдан и признат за невиновен.

В резултат на продължителността и необосноваността на предприетото срещу него наказателно 1 производство, ищецът твърди причинени му психически тормоз и страдания; опетнени чест, достойнство и добро име в обществото, професионален авторитет; свързани с публичността на заеманата от него отговорна длъжност неудобства; накърняване на доброто му име, с което се ползвал в обществото поради широката медийна разгласа на водения срещу него процес; страх от непосилни за него и семейството му финансови затруднения; потиснатост и тревожност, усещане за безперспективност; накърнена професионална и обществена репутация, социална дезинтеграция; отключен на стресова основа и установен през 2013г. „захарен диабет“; чести хипертонични кризи;

Имуществените вреди се претендират в размер на сторени от него в хода на наказателното му преследване разноски за защита;

В с.з., лично и чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Р. В., ищецът заявява, че поддържа исковете по основание и размер. Претендира присъждане на доказано сторени в хода на делото разноски .

Разградска окръжна прокуратура, участваща в процеса като структурно звено на ответника, с депозиран в срока на чл.131ГПК отговор, признава допустимост на исковете и оспорва същите по основание и размер.

Твърди недоказана причинна връзка между воденото срещу ищеца нак.преследване и претендираните до обезщетяването им неимуществени вреди. По отношение размера на имуществените вреди, твърди прекомерност на договореното в нак. производство адвокатско възнаграждение; оспорва възведените в подкрепа на иска обстоятелства и факти оспорва иска по основание и размер; Оспорва размер на имуществените вреди, позовавайки се на прекомерност на заплатеното за защита в нак.производство адв. възнаграждение. Твърди съпричиняване от страна на ищеца към продължителността на воденото срещу него нак. производство. Счита за неоснователна вменяваната й в отговорност медийна и публична разгласа на воденото срещу ищеца наказателно преследване като заявява, че прокуратурата не е разгласявала данни за образуваното производство и не следва да носи отговорност за действията на трети лица;

Позовавайки се на обстоятелството, че ищецът не е бил отстраняван от заеманата длъжност, както и че понастоящем заема тази длъжност, оспорва твърдението му за снето от него доверие в резултат на воденото нак. производство. Оспорва иска за имуществени вреди поради недоказаност на факта за заплатено в хода на нак. производство адвокатско възнаграждение.

В с.з., в условия на алтернативност, в случай, че съдът приеме за доказан фактическия състав на вменяваната й по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ отговорност, ответната Прокуратура пледира за определяне на обезщетението в размер, съответен на принципа за справедливост и на действително търпените от ищеца и доказано в причинна връзва с нак. преследване вреди. Възразяха срещу претендираната лихва поради погасяването по давност.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, съответно на очертания с исковата молба предмет на защита, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Считано от 1996г. ищецът е назначен по трудов договор на длъжност главен специалист- районен техник Д“ТСУ и стопански дейност“ в Община Лозница , която заема и понастоящем. Според изготвената за длъжността му характеристика, в правомощия, задължения и отговорности му е било вменено изготвянето на дължимите при ремонт на общински жилища строителни книжа-скици, удостоверения, актове обр.19, да осъществява строителен контрол като съставя съответните за това Констативни протоколи

С изрична Заповед №535/10.VІІІ.2009г на ищеца било възложено осъществяването на строителния контрол на СМР, реализирани по обществени поръчки със средства, отпуснати съгл. Р.№СБ-1/ 24.ІІІ.2009 на комисия към МС за ремонт и възстановяване на обекти-детски заведения на територията на община Лозница.

Във връзка с дейностите по изпълнение на тази заповед и в качеството му на длъжностно лице, на 6.VII.2011г. ищецът бил привлечен като обвиняем в образуваното по опис на ОС МВР-Разград ДП№ЗМ-В327/2009г по обвинение за инкриминирано в периода 10.VІІІ.2009-16.VІІІ.2009г. престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с ал.1, с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК - за престъпна безстопанственост, извършена в качеството му на длъжностно лице , в условия на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител , при настъпили за бюджета и Община Лозница значителни щети, възлизащи в размер на 42 686,80лв.(вж. постановление на л.14) .

Досъдебното производство за инкриминирания период е водено и срещу други лица, в съответното им 2 качество, в това число кмет и зам. кметове на Община Лозница.

От доказателствата по делото се следва за установено, че от момента на привличането му като обвиняемо лице до приключване на нак. производство с вл. в сила присъда, защитата на ищеца е била осъществявана от упълномощеният от него адв. Р. В..

С привличането му като обвиняемо лице, по отношение на ищеца били взети мярка за неотклонение „подписка“. Въпреки поддържаните в хода на ДП възражения за несъставомерност на вменяваното му в отговорност престъпление по чл.219 НК, по внесен обвинителен акта на производство пред РОС, по описа му за 2011г., срещу ищеца било образувано НОХД№353. Което е било прекратено и по реда на чл.248 , ал.2, т.3 НПК върнато на ОП- Разград за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

По внесен на 30.Х.2012г. обвинителен акт, на производство пред РОС е образувано НОХД №386/2012г.

Същото, с Протоколно определение от 10.VІІ.2013г. е било прекратено и отново върнато за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На 28.ІІ.2014г. РОП внася обв.акт вх.№829/14 и срещу ищеца на производство пред РОС е образувано НОХД№73/2014г.

С постановена по същото Присъда №29./30.V.2016г. ищецът е бил оправдан и признат за невиновен по вменяваното му в отговорност престъпление. Така постановената присъда е била протестирана. В частта, с която ищецът е бил оправдан, присъдата на РОС е била потвърдена с влязлата в сила на 11.JJ.2017г.

Присъда №1/26.I.2017г.

ВНОХД №373/ 2016г. на ВнАС.

В обобщение на обсъдените дотук доказателства, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че окончателно, постановената по отношение на ищеца оправдателна присъда е влязла в сила на 11.ІІ.2017.

Ищецът твърди, че като дългогодишен служител в администрацията на Община Лозница е градил престиж и добро име сред обществото. В продължение на години се доказвал в работата си като добросъвестен, честен и компетентен в ресора си държавен служител. Повдигнатите и поддържани срещу него обвинения засегнали честта и достойноството му. Доброто му име и граденият с години личен, и професионален авторитет се сринали.

В хода на нак. производство се намирал в непрестанно напрежение и тревожност, чувствал се потиснат, емоционално лабилен и неуверен, депресиран от случващото се. Мислите и чувствата му били изцяло ангажирани с предприетото срещу него нак. преследване, което се отразило на работоспособността му и на резултатите от работата му. Чувствал се несигурен и уплашен, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил. Не виждал перспектива пред себе си.

Като дългогодишен държавен служител ищецът имал изграден стил и начин на живот. Който, със започване на наказателното преследване драстично се променил. Продължилото почти шест години наказателно преследване и тежестта на обвинението довели до влошаване на здравето и психическото му състояние. От весел, дружелюбен и сговорчив, станал мълчалив, потиснат, мрачен. Затворил се в себе си. Изпаднал в социална изолация, избягвал срещи с приятели и познати, много от които се отдръпнали от него и гледали на него като на престъпник. Бил подложен на постоянен стрес и тормоз от случващото се. Изпитвал страх ,че ще остане без работа и без доходи, при две малолетни, нуждаещи се от издръжка деца и безработна съпруга.

Воденият срещу него нак. процес бил широко отразяван в медиите и то по начин, вменяващ на обществото, че е виновен и влизащ в противоречие със законовата презумпция за невиновност. Като доказателства по делото са представени заверени преписи от публикации в областни вестници „Екип 7” и „Гледища”, в съдържание на които е отразявано воденото и срещу ищеца наказателно преследване. Като изведено в заглавие на публикациите, образуваното срещу него наказателно дело е наричано „Голямото крадене и в Лозница“; „Делото срещу лознишките първенци“. Името на ищеца се упоменава в съдържанието им информативно, в изброяване с останалите привлечени към наказателна отговорност лица и без да се дават оценки, и квалификации във връзка с процесуалното му качество и поведение на подсъдим. Факт е обаче, че с публикациите е давана разгласа за хода на делото и за постановяваните срещу ищеца съдебни актове, за квалификацията на повдигнатото му обвинение с упоменаване на длъжностното му качество, с което същият е бил известен и разпознаваем в областта . Т.е, от съдържимото се в публикациите се следва за безспорно установено, че повод за същите е даден с повдигнатото и поддържано от ответника обвинение.

3

Всичко това се отразило негативно на социума му и на неговото семейство. Затворил се, изолирал се от близки и познати, от неудобство избягвал общуване дори с децата си.

В подкрепа на твърденията си за негативното отражение на процеса върху психиката и начинът му на живот, ищецът ангажира гласни доказателства и комплексна съдебно медицинска и психологическа експертиза.

В показанията си, последователно и независимо един от друг, св.св. А. А. (съпруга на ищеца), М.Х.

(зам. кмет, отговарящ за ресора на ищеца) и А.Г. (личен лекар на ищеца) сочат на това, че в поведението на ищеца, относимо на периода на воденото срещу него нак. преследване, настъпила коренна промяна. От спокоен, концентриран и контактен, , отворен и споделящ, инициативен и отзивчив, станал нервен, затворен в себе си.