Решение № 16970 от 19.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16970 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110154421 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. ф.“ ЕООД срещу „Б.

Е.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 373, ал. 1 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 18 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно сключен с ответника договор за въздушен превоз от 25.04.2023 г, обективиран във въздушна товарителница № 623-00899146/25.04.2023 г., по силата на който „Б. Е.“ ЕАД приело за превоз, по релация Република България – Кралство Испания, 45 пакета пресни гъби, с общо тегло от 360 кг. Твърди, че на 25.04.2023 г. стоката била натоварена на борда на самолет на ответното дружество, като е било уговорено същата да бъде доставена на получателя „Hongos Basoan” SLU с полет FB471, с крайна дестинация – летището в Мадрид, Испания. При пристигане на пратката получателят установил липсата на 24 на брой пакета пресни гъби, с общо нетно тегло от 192 кг. и парична равностойност, възлизаща на 5184 евро. В тази връзка, сочи че на 25.04.2023 г., в 23:08 часа, бил съставен констативен протокол № 0002844 от „И. К.“ - обслужващ агент на ответника. Твърди, че няколко часа по – късно бил уведомен от получателя за констатираните липси от товара, който до настоящия момент не бил предаден на „Hongos Basoan” SLU. Излага доводи, че в срока по чл. 31, ал. 2 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, „Д. ф.“ ЕООД е отправило жалба до превозвача, обективирана в рекламационно писмо с вх. № 047-V1 2 3 4 от 02.05.2023 г., с което ответното дружество е било информирано за недоставената стока по фактура № 456/25.04.2023 г. и товарителница № 623-00899146, както и че съгласно издадената фактура, стойността на липсващата стока е в размер на 5184 EUR. Поддържа, че предвид изложените обстоятелства, за дружеството се е породил правен интерес да претендира от ответника заплащането на обезщетение за изгубения товар, поради което с писмо от 20.06.2023 г., поканил ответника, в срок до 1

15.07.2023 г., да му заплати сумата от 5184 евро. В отговор на отправената покана, ответникът признал липсата на 3 пакета гъби, като твърдял че останалата част от товара била намерена, за което не представил доказателства. Ищецът поддържа, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника поради неизпълнение на задължението му да пази и да предаде на получателя в пълен обем предадения товар. Ето защо моли съда да осъди ответника за сумата от 5184 евро, представляваща обезщетение за изгубената стока – 24 пакета пресни гъби с общо тегло от 192 кг., предмет на въздушна товарителница № 623-00899146/25.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Излага доводи, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, доколкото получателят на товара не го е уведомил писмено за наличието на липси. Сочи, че твърдяната липса не е била отразена при представител на превозвача на летище Мадрид, Испания, съответно не е било изявено желание за съставяне на констативен протокол. Твърди, че след извършените проверки от „И. К.“ е била открита липсващата част от товара, поради което до получателя е било отправено писмено предложение за получаването й на следващия ден. Поддържа наличието на документирани липси на товара единствено по отношение на 3 пакета с пресни гъби. Оспорва размера на иска като счита, че същият не е съобразен с максималните лимити на отговорността на превозвача, установени в Монреалската конвенция. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение до стойността на липсващите 3 пакета пресни гъби. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 373, ал. 1 ТЗ вр. чл.

367 ТЗ вр. чл. 18 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз.

Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за въздушен превоз на товар, съгласно който същият се е задължил срещу възнаграждение да пази и превози предадения товар до крайния му получател, както и основанията за ангажиране на отговорността на ответника с оглед твърдените констатирани липси на 24 пакета пресни гъби с тегло от общо 192 кг., за което обстоятелство същият дължи заплащането на обезщетение в претендирания размер.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от процесния договор, както и наличието на факти, имащи за последица намаляване на отговорността му.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 7213 от 15.02.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 31.05.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата относно наличието на сключен помежду им договор за въздушен превоз на товар, обективиран в товарителница № 623-00899146 от 25.04.2023 г., предметът на който – 45 пакета пресни гъби, с общо тегло от 360 кг., е надлежно 2 предаден от товародателя на превозвача с цел извършването на въздушен превоз по релация Република България – Кралство Испания, както и че „И. К.“ е обслужващ агент на „Б. Е.“ АД, който през процесният период е бил оторизиран от ответника да извършва действия по съставяне, изготвяне и подписване на констативни протоколи, включително да удостоверява наличието на липси при превоз на товари.

Съгласно чл. 368, ал. 1 ТЗ, превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.

Неизпълнението на задължението на превозвача, изразяващо се в изгубване, погиване, повреждане или забава при изпълнение на превоза, доколкото не се дължи на някоя от изрично изброените в чл. 373, ал. 1 ТЗ причини, е предвидено от законодателя като основание за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на настъпилите за изпращача вреди. С оглед обстоятелството, че извършеният от ответника по иска превоз е въздушен и предвид изричното препращане в чл. 379 ТЗ, приложим към възникналото между страните превозно правоотношение е и специалният международноправен акт - Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, ратифицирана от Република България със закон от 16.07.2003 г., в сила от 09.01.2004 г. /ДВ, бр. 6 от 23.01.2004 г./., който по силата на чл.

5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред всички разпоредби на вътрешното право.

В чл. 1 от Конвенцията е описано и приложното й поле, като според т. 1 същата се прилага за всякакъв международен превоз на хора, багаж или товари, извършван с въздухоплавателно средство срещу възнаграждение. В чл. 1, т. 2 е посочено, че изразът международен превоз по смисъла на тази конвенция е всеки превоз, при който съгласно договора между страните мястото на заминаване и местоназначението независимо дали има прекъсване на превоза или претоварване се намират или на териториите на две държави - страни по конвенцията, или на територията само на една държава - страна по конвенцията, ако е договорено място за спиране на територията на друга държава, дори ако тази държава не е държава - страна по конвенцията.

Безспорно в отношенията между страните е, че помежду им е налице договор за въздушен превоз на товар, обективиран в товарителница № 623-00899146 от 25.04.2023 г., за извършването на въздушен превоз по релация Република България – Кралство Испания – държавни, които са страни по Конвенцията. В този смисъл, правата и задълженията на страните по процесния договор следва да бъдат изследвани съобразно изискванията на Конвенцията.

Според разпоредбата на чл. 18, т. 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на товар, само при условие, че събитието, което е причинило вредата, е възникнало по време на въздушния превоз, като в т. 3 е дадено разяснение, че по смисъла на ал. 1 въздушният превоз обхваща периода от време, през който превозвачът е отговорен за товара.

С оглед твърденията на превозвача относно установени липси на товара единствено по отношение на три пакета с пресни гъби, следва че спорът между страните е концентриран относно установяването на броя и вида констатирани липси на превозвания товар, съответно отговорността на превозвача.

От приетата като писмено доказателство по делото товарителница № 62300899146, изготвена от „Б. Е.“ АД на 25.04.2023 г., се установява наименованието на получателя на предадения товар – Х. Б. СЛ, както и че превозът на предадения товар следва да бъде извършван от превозвача с полет № FB471. По делото е представен 3 писмен документ, съставен на 25.04.2023 г. от „Ибериа Карго“ относно липсваща стока при доставката на предадения товар по товарителница № 623-00899146 във връзка с извършен въздушен превоз с полет № FB471 от 25.04.2023 г., в съдържанието на който е констатирана липсата на 24 на брой пакета, с тегло от 220 кг.

Като писмено доказателство е представено и писмо от Х. Б. СЛ, в което е посочено, че товарът за получаване, съгласно товарителница № 623-00899146, е с двадесет и четири пакета по-малко, поради което сумата по фактура № 456 от 25.04.2023 г., в размер на 9304 евро, за 45 пакета пресни гъби, няма да бъде заплатена изцяло, като плащане ще бъде извършено единствено за стойността на получената стока – 21 пакета, която възлизала на 4120 евро.

По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че при извършена проверка е установило, че за процесното количество от 360 кг., пакетирано в 45 пакета, от „Д. ф.“ ЕООД е издадена фактура № 456/25.04.2023 г. към Х. Б., на обща стойност от 9304 евро. Вещото лице е посочило, че видно от преводно нареждане от 02.05.2023 г., Х. Б. е превел в полза на ищцовото дружество сумата от 4120 евро, с посочено основание – заплащане по фактура 456. В заключението си експертът е посочил, че сумата представляваща стойност на твърдените като липсващи 24 пакета пресни гъби, с тегло от 192 кв., се равнява на 5184 евро.

Ответникът твърди, че след извършените проверки от „И. К.“ е била открита липсващата част от товара, поради което до получателя било отправено писмено предложение за получаването й на следващия ден. За доказването на посоченото твърдение ответникът е ангажирал като писмено доказателство документ, изготвен от „И. К.“ на 29.05.2023 г., съгласно който за стоките, посочени във въздушна товарителница № 623-00899146, е констатирана липсата на три на брой пакета. Следва да бъде отбелязано, че представеният документ е изготвен с период от над един месец от извършване на превоза. Представена е и разпечатка от имейл кореспонденция, която съдът не кредитира предвид липсата на данни относно получателя и момента на изпращане на електронното съобщение. Следва да бъде съобразено, че представените от „Б. Е.“ АД писмени доказателства с депозираната писмена защита не представляват част от доказателствената съвкупност по делото, предвид настъпилата преклузия за събиране на нови доказателства до приключване на съдебното дирене, съгласно чл. 147 ГПК.нови доказателстванови доказателства