Решение № 2176 от 28.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2176 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20262120101339 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР – гр. Бургас, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, с БУЛСТАТ 000044566, представляван от П. Т. – Директор, чрез процесуален представител адв. Г. П. Д., срещу „КАЛЕО 2015“ ЕООД, ЕИК 203687142, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от Н. Д. А., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3164,59 евро (с левова равностойност в размер на 6189,40 лева), ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението. Претендират се сторените разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са били обвързани от валидно наемно правоотношение по договор за наем от **.**.**** г., за срок от десет години, за следните обекти: **** кв. м ид. части, представляващи обособени обекти – „Детски кът за игри” – 75 кв. м и „Кафеклуб” – 131.90 кв. м на първи и втори етаж от обект с идентификатор **** в сградата на Държавен куклен театър гр. Б., ***. С анекс № 2 от **** г. към договора е била променена отдаваната под наем площ, като обект на договора са останали 131.90/2393 кв. м ид. части, представляващи обособен обект „Кафе-клуб” на втори етаж от сградата на Държавен куклен театър – Бургас, а наемната цена е била намалена съответно на 1100 лв. месечно, платима до десето число на текущия месец. Сочи се, че по силата на влязло в сила на **.**.**** г. решение по гр. д. № 7091/2024 г. на Районен съд – Бургас ответникът е осъден да опразни и предаде държането на имота на ищеца, но въпреки постановеното решение, дружеството-ответник е продължило да ползва имота и да не плаща дължимите наемни вноски и консумативни разходи, поради което е образувано последващо съдебно производство. Така, с влязло в сила решение по гр. д. № 2499/2025 г. на Районен съд – Бургас, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 3300 лв. – наемни вноски за периода ******* и 3389,63 лв. – потребена и незаплатена вода за 1 периода ******** г. Впоследствие, на **** г. ответникът е принудително изведен от имота до когато го е ползвал без да заплаща наем и суми за потребена вода.

Твърди се, че ответникът е заплатил частично наемни вноски както следва: 1000 лв., вместо дължимите 1100 лв. за месец юли 2025 г., по 200 лв., вместо дължимите 1100 лв. за месеците август, септември и октомври 2025 г., като за месеците ноември и декември 2025 г. няма заплащане на наемни вноски. Така, общо дължимата сума за наемно възнаграждение за периода юли 2025 г. – декември 2025 г. е в общ размер от 5000 лв.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил и задължението си в чл. 18 от договора, съгласно която той следва да заплаща дължимите разходи за ВиК, като незаплатена сума е в общ размер от 1189,40 лв., от която: 648,76 лв. – за периода ******* г. и 540,64 лв. – за периода ******* г. Посочените суми не са заплатени, поради което се претендират в настоящото производство.

Представени са писмени доказателствени средства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Не оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен процесния договор за наем за горепосочения имот, за срок от 10 години, както и че със Анекс от **** г. страните са изменили първоначалния предмет на договора, както и наемната цена - 131.90/2393 кв. м ид. ч. от СО с идентификатор ****. за месечен наем в размер на 1100 лв. Възприема и приетото във влязло в сила Решение № 408/26.02.2025 г. по гр. д. № 7091/2024 г. на БРС, съгласно което процесният договор за наем е прекратен на ****** г.

Признава, че дължи претендираните суми за периода ******* г. в общ размер от 5000 лв., както и претендираните суми за потребена вода в общ размер от 1189,40 лв., формирана като сбор от: 648,76 лв. – за периода ******* г. и 540,64 лв. – за периода ******* г. Не е заплатил дължимите суми, поради преустановяване на дейността си в началото на годината и липса на възможност да удовлетвори ищеца. Твърди се, че ищецът е отказал извънсъдебно да уредят отношения си, и въпреки че е бил наясно със затрудненото финансово положение на ответника, е образувал множество съдебни производства, които са довели и до възникване на задължения за разноски. Отделно, посочва, че ищецът не е предоставял достъп до водомера за отчет и проверка, както и не е предоставял документи за извършени плащания на разходите за вода.

Поради признанието на иска и липсата на повод за предявяване на иска моли да не му се възлагат в негова тежест сторените разноски.

Моли за присъждане на сторените разноски.

Ответникът в съдебно заседание с писмена молба признава исковете и заявява, че същите са основателни.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител моли за постановяване на решение при признание на иска.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.

232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД., които са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед така направеното признание на иска, то същото иманентно съдържа в себе си признание на фактите, от които произтича вземането а именно на валидни облигационни правоотношения между страните 2 възникнали на основание – договори за електронни съобщителни услуги и договори за продажба на устройства на изплащане.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК по отношение на предявените искове. Признатите субективни права - вземания не противоречат на закона или на добрите нрави, а от друга страна в настоящото исково производство по общия ред не са налице процесуални пречи за постановяване на решение при признание на иска. С оглед направеното признание на иска, както и отправеното искане от страна на ищеца за постановяване на решение по чл.

237 ГПК се налага извод, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да обсъжда доказателствата по същество.

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагането им в тежест на ищеца, тъй като ответника е дал повод за завеждане на делото, въпреки че е признал иска.

Това е така защото същият е в забава по задълженията си по договора. Дори сам признава иска за лихва за забава.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД „КАЛЕО 2015“ ЕООД, ЕИК 203687142, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, да заплати на ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР – гр. Бургас, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, с БУЛСТАТ 000044566, сумата в размер на 3164,59 евро (с левова равностойност в размер на 6189,40 лева) представляваща наемни вноски за периода ******* и потребена и незаплатена вода за периода ******** г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КАЛЕО 2015“ ЕООД, ЕИК 203687142, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, да заплати на ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР – гр. Бургас, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, с БУЛСТАТ 000044566, сумата от 596,58 евро, представляваща разноски в заповедното и исковото дело.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3