Решение № 4140 от 19.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4140 гр. Варна, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110111820 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. В***, представлявани от управителя *** с която срещу К. С. А., гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, за установяване на вземания за дължими такси за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновление“, за които е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът Етажна собственост на адрес: гр. *** твърди, че ответникът е собственик на ап. 13 в ЕС и дължи сумата в общ размер от 694,61 лв. за такси поддръжка и управление и фонд „Ремонт и обновление“ за периода февруари 2022 г. – април 2024 г. Сочи, че през 2021 г. ОС на ЕС е взело решение как да се определя размер на сумите, като през 2024 г. е взето решение да бъде образувано заповедно производство срещу ответника за дължимите суми, доколкото същият не ги е заплатил на ЕС. Моли за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение и за присъждане на разноски.

Ответникът К. С. А. подава отговор на исковата молба в срок, с който оспорва исковете. Не оспорва, че е собственик на ап. 13 в етажната собственост, който обект не се обитавал от него целогодишно. Твърди, че не бил уведомен за решенията на ОС, но когато закупил жилището през 11.02.2022 г. узнал кой е управител на ЕС и на 09.01.2024 г. й превел 200 лв. за дължими такси за управление и поддръжка, но сумата не била съобразена в исковата претенция. Счита, че не следва да му бъдат начислявани суми, когато апартаментът е необитаем.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

Представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на 1 страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представената Справка от 19.06.2024 г. от АВп /л. 6/ се установява, че е вписано на 11.02.2022 г., че ответникът е придобил процесния ап. 13. Представен е нотариалния акт за сделката /л. 69-70/

Представени са доказателства във връзка с проведени ОС на ЕС /л. 7-19/, от които се установява, че са взети решения за заплащане на такса за управление и поддръжка на ЕС и за вноски във фонд ремонт и обновление. Прието е таксите да се разпределят на апартамент, а вноските да са в размер на 20 лв. на апартамент. Представени са справки за задължения към ЕС за съответните месеци /л. 71-97/.

Представена е вноска бележка от 09.01.2024 г. /л. 40/, от която се установява, че ответникът е заплатил в полза на ЕС чрез **** сумата в размер на 200 лв. Представена е и разписка от 02.01.2025 г. за заплатена сума от 100 лв. /л. 64/. Представени са банкови извлечения /л. 112-117/, от които се установява, че сумата от 100 лв. е постъпила по сметката на ЕС.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за неплатени суми към етажната собственост, които са квалифицирани като искове за реално изпълнение на законови задължения по чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже съществуването на претендираните вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че ответникът е собственик на обект в сградата в режим на етажна собственост (не се спори); че по надлежния ред са определени претендираните такси за поддържане и управление и за фонд „ремонт и обновяване“ на Етажната собственост за процесния период в посочения размер, както и настъпилата изискуемост на вземанията, както и забавата на ответника. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задълженията си към етажната собственост или че е налице основание, което изключва отговорността му, както и да докаже, че със сумата от 200 лв. е погасил вземания, които са предмет на настоящото производство.

Съдът е указал на ответника, че извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на приетото решение на ОС, включително и на такова за разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части (чл. 48 ЗУЕС) и за разходите за поддържане и управление на общите част (чл. 51 ЗУЕС). /Решение № 50195 от 22.12.2022 г. по к.гр.д. № 1431/2022 г. на ВКС, IV г.о./. Липсват доказателства за оспорване на всички посочени по делото решения на ОС на процесната ЕС, поради което и следва да се приеме, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение. В настоящото производство съдът не дължи проверка за валидността им, поради което и не следва да се обсъждат възражения на страните в тази връзка.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС да заплащат вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, разходите за управление и разходите за поддържането на общите части на сградата.

Между страните не се спори, че ответникът притежава обект в етажната собственост – ап. 13. Видно е от представената справка за задълженията от декември 2023 г /л. 75/, че заплатените от ответника 200 лв. на 09.01.2024 г. са отнесени за погасяване на стари задължения. Задълженията му са намалели със сумата от 200 лв., което е видно от следващата справка за януари 2024 г /л. 74/. Тези задължения не се претендират в настоящото производство. Ищецът признава, че с плащането на сумата от 100 лв. в хода на процеса ответникът е погасил част от претендираните задължения, поради което е останала 2 дължима сумата от 594,61 лв. за периода февруари 2022 г. – април 2024 г.

Предявеният иск е основателен за този размер и следва да се уважи. Следва да се отхвърли за разликата, която е погасена в хода на процеса, доколкото съдът съобразява фактите настъпили след подаване на исковата молба.

Възраженията на ответника са или неотносими към настоящото производство, или са неоснователни. Както се посочи по-горе, ответникът не може да оспорва взетите решения на ОС относно начина на определяне на задълженията. Относно липсата на обитаване на жилището, то не са представени доказателства, че управителят на ЕС е бил уведомен за това по надлежния ред. Отделно е видно от представените справки, че претендираните от ответника суми са съобразени с това. Другите спорове в ЕС не са предмет на настоящото проиводство.

С оглед изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендират се сумите от 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство, които съдът приема.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К. С.

А., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДЪЛЖИ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. ***, представлявани от управителя ***, сумата в общ размер от 594,61 лв. /петстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/ за периода февруари 2022 г. – април 2024 г., представляваща сбор от дължими суми за такси поддръжка и управление и фонд „Ремонт и обновление“, за които суми е издадена Заповед № 4093 от 23.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8719/2024 г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разликата над уважения размер до претендираните 694,61 лв., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр.***, представлявани от управителя *** сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ сторени от заявителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ сторени разноски от ищеца в исковото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3