Определение № 691 от 19.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20261100600846 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. И. – защитник на подсъдимия В. С., с която се атакува протоколно определение от 02.02.2026 г., постановено по НОХД № 18383/2025 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, с което на основание чл. 66, ал. 1 НПК е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия С..

В жалбата се твърди, че така постановеното от първоинстанционния съд определение е неправилно. Излагат се твърдения, че съдът е провел съдебното заседание, без на подсъдимия да са били връчени обвинителният акт и разпореждането за насрочване на делото. Сочи се, че до този момент по отношение на подсъдимия не е изпълнявана каквато и да било мярка за неотклонение по наказателното производство, както и че същият не е предприемал действия, демонстриращи недобросъвестно процесуално поведение от негова страна. Излагат се твърдения, че подсъдимият е с постоянно местопребиваване в Германия, където е трудово ангажиран.

Същият бил уведомен за насроченото разпоредително заседание от защитника си чрез електронна поща, което се случило няколко дни преди провеждане на заседанието, поради което С. обективно не могъл в рамките на този кратък срок да организира пътуването си до България за явяване в съдебно заседание.

Поради изложеното се твърди, че неговото неявяване не е в резултат от недобросъвестно поведение или укрИ.е от съдебните органи. Навеждат се доводи и във връзка с тежестта на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и предвиденото за него наказание, поради 1 което жалбоподателят счита, че личното присъствие на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително. Навежда още, че липсва опасност от укрИ.е или извършване на престъпление от страна на подсъдимия, а постановената от първоинстанционния съд мярка за неотклонение „задържане под стража“ намира за твърде крайна и несъответна на поведението на лицето. Счита, че предвид липсата на своевременно връчване на книжата по делото поне седем дни преди съдебното заседание както по отношение на подсъдимия, така и на неговия защитник, не следва неявяването на С. да служи като основание за вземане на най-тежката мярка спрямо него. Вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ намира за неоснователно поради липсата на законовите предпоставки за това, като се твърди, че целите на чл.

57 НПК могат да бъдат постигнати и при една по-лека мярка. Навежда се довод, че пребиваването на подсъдимия в чужбина не е основание за неговото задържане. Формулира искане за отмяна на атакуваното протоколно определение, като моли спрямо подсъдимия С. да не бъде вземана мярка за неотклонение, а в условията на евентуалност моли по възможност да бъде взета по-лека такава.

Прокуратурата не е взела становище по така подадената жалба.

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Подсъдимият В. В. С. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като се твърди, че същият на 03.07.2025 г. в гр. София е управлявал собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,11 на хиляда, установена по надлежния ред.

По така внесеният обвинителен акт е образувано НОХД № 18383/2025 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав, по което съдията-докладчик с разпореждане от 05.01.2026 г. е насрочил разпоредително заседание на 19.01.2026 г.

Съдебните служители са направили опит за връчване на съобщението по чл. 247в НПК, съдържащо уведомление за насроченото съдебно заседание, ведно с приложените към него книжа (препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване на делото). Призовките с посочените книжа са били адресирани до подсъдимия и упълномощения от него защитник – адв. И., и са изпратени за връчване на служебния адрес на адв. И.. Същите са се върнали в съда в цялост, като върху тях е отбелязано, че при нито едно от посещенията на адреса му, адв. И. не е бил намерен, като не е намерено и друго лице, съгласно да приеме въпросните документи. Без резултат са останали и опитите на съдебния секретар да установи връзка с адв. И. посредством неговия мобилен телефон. Съдебният секретар е направил опит за връзка по мобилния телефон и с подсъдимия С., за да го уведоми за насроченото разпоредително заседание, но отново неуспешно, тъй като 2 телефонът му бил изключен.

На 19.01.2026 г. се е състояло открито съдебно заседание, за което подсъдимият С. и неговият защитник са били нередовно призовани и не са се явили, поради което делото е отложено за 02.02.2026 г. В рамките на същото съдебно заседание прокурорът по делото се е свързал по мобилен телефон с адв. И., разговарял е с него и го е уведомил за датата и часа на следващото съдебно заседание, което се е случило в присъствието на съдебния състав и секретаря и е отразено в изготвения протокол от заседанието. Още веднъж са направени опити за връчване на съобщение по чл. 247в НПК ведно с приложенията към него, в рамките на няколко различни дни, като този път съобщението, адресирано до подсъдимия С., е било изпратено до посочения от него в досъдебното производство адрес за призоваване в ж. к. „Дружба 1“, но въпреки това опитът за връчването му отново е останал без резултат. Върху върнатата в цялост призовка, е отразено, че по сведения от съседи лицето живее на адреса. В апартамента е установена жена, която не желае да разговаря със съдебния служител и му затваря вратата, а на мобилния му номер отново отговаря жена, която твърди, че не познава подсъдимия и от няколко месеца тя използва този телефонен номер.

На 02.02.2026 г. е проведено следващото открито съдебно заседание, в което се е явил адв. И. – упълномощения защитник на подсъдимия С..

Последният отново не се е явил, като адв. И. е заявил пред съда, че доверителят му е уведомен лично от него по телефона за насроченото заседание, но С. не могъл да се яви, тъй като бил на работа.

В присъствието на съдебния състав, прокурора и секретаря адв. И. е осъществил връзка с подсъдимия С. по мобилния телефон. Лицето е потвърдило, че не може да се яви пред съда поради работен ангажимент.

Помолен да посочи удобна за него дата, същият отговаря, че в момента няма готовност да предложи такава.

В същото съдебно заседание и предвид повторно констатираната от съда пречка за даване ход на делото представителят на прокуратурата е направил искане за вземане спрямо подсъдимия С. на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С атакуваното протоколно определение от 02.02.2026 г. съдът е уважил така заявеното от прокурора искане, като е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия В. В. С., като е допуснал предварително изпълнение на посочения съдебен акт и за пореден път е отложил делото за следваща дата.

За да вземе тази най-тежка мярка първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НПК, доколкото подсъдимият не се явява в съдебното заседание, за което е бил редовно уведомен, не сочи уважителна причина за отсъствието си, същевременно е променил местоживеенето си и не е положил усилия преди това да се информира за движението на делото. Съдът се е мотивирал, че тази мярка е необходима, за 3 да се осигури срочното разглеждане и приключване на наказателното производство, като е приел, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина по делото, поради което ход на разпоредителното заседание не следва да бъде даден в негово отсъствие.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното от него искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, съображенията за което са следните:

Преди да се направи преценка дали процесуалното поведение на подсъдимия е недобросъвестно и съответно дали същото следва да бъде санкционирано, на първо място съдът трябва да държи сметка за това какво е било дължимото поведение, с което лицето не се е съобразило. Доколкото в атакуваното протоколно определение като причина за вземането на мярката за неотклонение спрямо подсъдимия С. се посочва обстоятелството, че същият не се е явил в съдебно заседание, с което е станал повод за отлагане на делото, то следва да се прецени дали неговото присъствие се явява задължително за разглеждане на делото.

Съгласно чл. 269, ал. 1 НПК присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително, когато му е повдигнато обвинение за тежко престъпление, а чл. 269, ал. 2 НПК предвижда, че извън хипотезите на първата алинея, съдът може да разпореди задължителното явяване на подсъдимия, когато прецени, че това е необходимо за разкрИ.е на обективната истина.

Повдигнатото срещу подсъдимия С. обвинение е по чл. 343б, ал. 1 НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, поради което същото не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. По аргумент на противното, с оглед разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК, в процесуалния закон не е предвидено задължителното присъствие на подсъдимия при тази хипотеза. В този случай, при редовно изпълнена процедура по призоваване, каквото становище първоинстанционният съд е възприел в обжалвания акт, участието на подсъдимия в процеса зависи от собственото му решение, поради което и неявяването му в съдебно заседание не подлежи на санкциониране и не е пречка за даване ход на делото в негово отсъствие.

В мотивите към атакувания акт СРС е приел, че присъствието на подсъдимия е необходимо с оглед изясняване на обективната истина по делото. Такава преценка на решаващия съд е допустима и е изцяло в неговите 4 правомощия, но за да бъде скрепена с неблагоприятни последици от неявяването на подсъдимия, следва същата да е стигнала до знанието на последния, т. е. подсъдимото лице да е било информирано за това, че съдът третира неговото присъствие като необходимо за разкрИ.е на обективната истина по делото и явяването му е задължително, съгласно чл. 269, ал. 2 НПК.

В случая волята на съда не е станала достояние на подсъдимия С.. Още в досъдебната фаза подсъдимият, с постановлението за привличането му в качеството на обвиняем, което му е било връчено лично, е бил информиран за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. На следващо място, с разпореждането, с което е насрочено разпоредително заседание на първата дата – 19.01.2026 г., (въпреки че това разпореждане, видно от книжата по делото, така и не му е било връчено) съдът е указал на подсъдимия, че присъствието му в съдебно заседание не е задължително, като го е уведомил за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при наличие на някоя от предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК.

Преценката на първоинстанционния съд, че за изясняване на обективната истина по делото е необходимо личното присъствие на подсъдимия, е обективирана за първи път в мотивите му към определението, с което му е взета мярката за неотклонение, поради което настоящата въззивна инстанция приема, че неправилно по отношението на подсъдимия С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, доколкото до този момент лицето нито веднъж не е било информирано за обстоятелството, че съдът третира неговото присъствие като задължително. Поради изложеното следва да се приеме, че санкционирането на подсъдимия за неявяването му в съдебното заседание е неправилно и по тази причина обжалваният акт следва да бъде отменен, а искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия В. С. – да бъде оставено без уважение.