Определение № 599 от 03.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 599 гр. Варна, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря М. Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501611 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. №44897/21.05.2025г. от „БРИТИШ БУЛДОГ ПРОПЪРТИС“ ЕООД, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6837/06.11.2023г., издадена по ч.гр.д.

№14316/2023г. по описа на ВРС, в полза на „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ“ ЕООД, за суми, както следва: 12 800 лв. задължение по договор за транспортни услуги, сключен на 03.08.2006г., с падеж на плащане 15.08.2006г.; 24 310.34 лв. лихва за периода 15.08.2006г. до 02.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.11.2023г., до окончателното изплащане, както и сумата от 9 742.21 лв., сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Длъжникът сочи, че е узнал за заповедта за изпълнение на 24.04.2025г. при посещение на кантората на ЧСИ Д. С. – С., след като преди това позната от България на управителя на дружеството – длъжник, го уведомила, че собствен на дружеството имот има самонастанили се лица. Твърди; че дружеството – длъжник по заповедта е регистрирано през 2007г., а договорът, по който са присъдени вземания със заповедта за изпълнение, е посочено да датира от 2006 г. Поддържа, че управителят на „БРИТИШ БУЛДОГ ПРОПЪРТИС“ ЕООД не е чувал за дружеството – заявител и никога не е ползвал транспортни услуги от заявителя. Настоява, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно. Заявява, че дружеството „БРИТИШ БУЛДОГ ПРОПЪРТИС“ ЕООД е учредено единствено с цел възможността за закупуване на недвижими имоти на територията на България от едноличния собственик и представляващ ЮЛ, като физическото лице няма обичайното местопребиваване в България. Настоява, че ако съдът не приеме доказана хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, то следва да се приложи тази по т.2, доколкото в деня на връчване на заповедта представляващият дружеството не е имал обичайно местопребиваване на територията на България. Твърди, че са 1 налице и предпоставките на чл. 423, ал.1, т.3 и 4 ГПК, тъй като длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в това, че управителят не е с обичайно местопребиваване на територията на РБ, чуждестранен гражданин е и доколкото дейността на дружеството се изразява единствено в притежаването на недвижими имоти и не са налице каквито и да е задължения на дружеството, не е счел за нужно да упълномощи трето лице за контакт. Счита, че са налице индикации, че дружеството е попаднало в полезрението на недобросъвестни лица, които използват публични данни, за да претендират вземания. Моли съдът да уважи възражението.

Становището на насрещната по възражението страна е за недопустимост поради неспазване на срока по чл.423 ГПК, в условията на евентуалност неоснователност. Настоява се, че заповедта е връчена надлежно по реда на чл.50 ГПК. Твърди се, че част от хипотезите по чл.423 ГПК, на които се позовава длъжникът, са неприложими за юридическо лице. Излагат се съображения, че след като отсъстват твърдения за промяна на адреса на управление, то длъжникът е бил задължен да осигури в офиса на дружеството лица /служители или работници/, на които да бъдат връчени книжата и заповедта. На твърденията за особени непредвидени обстоятелства, противопоставя такива за поведение на длъжника, което съставлява неглижиране на ангажиментите към собственото си дружество, от което страната не следва да черпи права. Моли се възражението да бъде оставено без уважение.

В открито съдебно заседание страните поддържат изложените от тях твърдения и възражения.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение е връчено на вписания в ТР адрес на управление на дружеството в хипотезата на чл.50, ал.4 ГПК.

С разпореждане от 29.02.2024г. съдът по заповедното дело е приел, че заповедта се е стабилизирала и е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист №1165/06.03.2024г. е образувано на 11.03.2024г. изпълнително дело № 20248930400134 по описа на ЧСИ Д. С. – С., № 893 на КЧСИ, по което са предприети множество изпълнителни действия и е приключено на осн. чл.433, ал.2 ГПК с разпореждане на ЧСИ от 22.01.2025г.

Длъжникът твърди дата на узнаване за заповедта за изпълнение 24.04.2025г.

За проверка спазване на преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК са събрани писмени доказателства.

От материалите по приобщеното изп.д. е видно, че липсва връчване на съобщения лично на управителя на дружеството или на служител. Всички съобщения до длъжника в изпълнителното производство са връчвани чрез залепване на уведомления. На 23.04.2025г. по изп. д. № 20248930400134 на ЧСИ Д. С. – С. е входирано заявление от „БРИТИШ БУЛДОГ ПРОПЪРТИС“ ЕООД, чрез управителя, с обективирано в заявлението, подписано от управителя пълномощно към М. Д., за запознаване с изпълнителното дело.

Впоследствие, на 28.04.2025г., е входирана и молба на английски език от управителя на „БРИТИШ БУЛДОГ ПРОПЪРТИС“ ЕООД за превеждане на 2 суми по изп.д., придружена с копия на личните му документи.

От приетото удостоверение от сектор „Миграция“ при ОДМВР – Варна, се установява, че в периода 2023г. – 2024г. управителят на дружеството длъжник не се е намирал в страната, като е посетил България на 21.04.2025г. и е напуснал на 01.05.2025г.

При така установеното, се достига до извод, че въззивният съд е сезиран от длъжника в законоустановения едномесечен срок от узнаване за издадената заповед за изпълнение.

Не се споделя от въззивния състав твърдението на длъжника, че възражението следва да бъде прието в хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, тъй като процедурата по връчване по чл.50, ал.4 ГПК е спазена.

Не е налице и хипотезата на чл.423, ал.1, т.2 ГПК, тъй като касае връчване на физически лица, а не на търговски дружества, поради това, че изисква липса на лично връчване на длъжник, както и изпълнение на кумулативното условие в деня на връчването той да няма обичайно местопребиваване на територията на България, което не е приложимо за регистрирано търговско дружество в страната.

Приложима в случая е разпоредбата на чл.423, ал.1, т.3 ГПК, според която възражението може да се основава на твърдения, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. „Особени непредвидени обстоятелства“ са такива, възникнали внезапно и неочаквано, от изключителен и изненадващ характер, настъпили в течение на срока и довели до обективно препятствие страната да предприеме конкретно процесуално поведение. Наличието на подобни обстоятелства се преценява винаги конкретно и с оглед релевантните факти по делото.

Заявлението по ч.гр.д. №14316/2023г. на ВРС е основано на договор за транспортни услуги, сключен на 03.08.2006г., с падеж на плащане 15.08.2006г.

Дружеството „БРИТИШ БУЛДОГ ПРОПЪРТИС“ ЕООД е регистрирано в регистър на ЮЛ, воден от ОС – Варна, с решение №5415/28.07.2006г. по ф. д.

№2841/2006г. и пререгистрирано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията на 30.06.2008г.

Не е спорно и е видно от събраните доказателства, че това дружество е придобило недвижими имоти в България.

От публикуваните по партидата на длъжника в ТР данни е видно, че дружеството не осъществява търговска дейност, като съдът приема, че единствената цел юридическото лице да бъде учредено, е за закупуване на имоти в България от чуждестранен гражданин поради конституционно установената забрана и ограниченията до 01.01.2012г. по Договора за присъединяване на РБ към ЕС.

Видно от данните по партидата на „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ“ ЕООД в ТР, с оглед разпоредбата на чл.67 ТЗ, дружеството-кредитор съществува от 07.05.2007г., т.е. почти година по-късно от датата на твърдяното възникване на правоотношението по договора за транспортни услуги по издадената заповед за изпълнение.

Безспорно задължение на ЮЛ е да осигури офис и служители на вписания адрес на управление за кореспонденция във връзка с търговската си дейност. Но, след като се установи, че такава не се осъществява изобщо от дружеството - длъжник, е резонно представляващият дружеството да не 3 очаква съобщения касателно търговската си дейност на адреса на управление, още по-малко такива, свързани с конкретното задължение, с оглед датата, твърдяна от кредитора на сключване на договора за транспортни услуги, заявения падеж на плащане и при съобразяване момента на възникване на „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ“ ЕООД.

С оглед гореизложеното и доказателствата по делото, се налага извод, че при конкретната цел на учредяване на дружеството - длъжник, която цел не е законодателно запретена, същото е положило грижа в рамките на дължимата да обезпечи добро водене на делата си на територията на страната и невъзможността да узнае своевременно за връчването на заповедта се дължи на особените непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.423, ал.1, т.3 ГПК.

На осн. чл.423, ал.3 ГПК изпълнението на издадената заповед следва да бъде спряно.

На осн. чл.423, ал.4 ГПК, заповедното дело следва да се върне на първоинстанционния съд за даване на указания към заявителя по чл.415, ал.1 ГПК.

Разноски от възразилия длъжник не се претендират, поради което и съдът не присъжда такива.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. №44897/21.05.2025г., от „БРИТИШ БУЛДОГ ПРОПЪРТИС“ ЕООД, ЕИК 148044210, със седалище в гр. Варна, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6837/06.11.2023г., издадена по ч.гр.д. №14316/2023г. по описа на Районен съд - Варна, в полза на „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК 117683320, със седалище в гр. Русе, на осн. чл.423, ал.1, т.3 ГПК.

С П И РА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение №6837/06.11.2023г., издадена по ч.гр.д. №14316/2023г. по описа на Районен съд - Варна, на осн. чл.423, ал.3 ГПК.

ВРЪЩА на осн. чл.423, ал.4 ГПК ч.гр.д. №14316/2023г. по описа на Районен съд - Варна на първоинстанционния съд за указания към заявителя по чл.415, ал.1 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4