Решение № 1311 от 04.07.2022, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1311/4.7.2022г. гр. Пловдив, 04.07.2022 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 835 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

Х от АПК във връзка с чл.

172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на А.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0239-000304 от 05.12.2021 г. издадена от Началник РУ при ОД на МВР Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.

171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Поддържа се, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Жалбоподателят твърди, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не го лишава от правоспособност като водач на МПС, тъй като наличието на СУМПС само удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория и съответното изтичане на срока не го лишава от правото, което е придобил по законоопределения ред. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът - Началник на група в сектор

"Пътна полиция" при ОД на МВР Пловдив, оспорва жалбата, с аргумента, че заповедта е издадена от компетентен орган, в срок, липсват неясноти, които да водят до вътрешни противоречия, съдържат се мотиви, а описаната фактическа обстановка отговаря на истината.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят получил препис от процесната заповед на 17.03.2022 г.(л.5 - гръб), а жалбата е подадена до настоящата инстанция на 29.03.2022 г., следователно е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение № 1937 от 05.12.2021 г., в който е отразена следната фактическа обстановка: - На 05.12.2021 г., около 17:40 часа, в гр.

Асеновград, по ул."Александър Стамболийски" до № 2, А.В.Б. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, като СУМПС на водача е отнето /статус в АНД/ и унищожено /статус в БДС/.

Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 21-0239-000304/05.12.2022 г, с която административният орган, за нарушение на чл.

150а, ал. 1 от ЗДвП е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка на основание чл.

171, т.2а б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт е представена Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, от която е видно,че в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощен началника на група на РУ на МВР, в качеството му на длъжностно лице от ОД на МВР - Пловдив да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.

171, т.2а от ЗДвП.

По делото е представена справка за нарушител/водач, според която оспорващият, на 11.03.1996 г. е издържал изпит за управление на МПС категория "В", за което на същата дата му е издадено СУМПС № 3926508, валидно до 28.02.2006 г. По данни от същата справка е видно, че на водача на три пъти е отнемано СУМПС, като последното е сторено на 04.11.2021 г., с Акт № АВ229081/04.11.2021 г. Отнетото на тази дата СУМПС на водача е подновено на 15.12.2021 г.

При така представените доказателства се налага извод за законосъобразност на административния акт.

Същият е издаден в изискуемата от закона форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.

172, ал.1 от ЗДвП и предвид представената Заповед №

317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив.

Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.

21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.

2, ал.1 от АПК и във връзка с чл.

23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определен в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.

22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Заповедта съдържа и необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.

171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.

59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на жалбоподателя, без да притежава съответно СУМПС. Наред с това, административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН № 1937 от 05.12.2021 г., като по този начин е инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в него констатации.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.

171 ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН, както е и в настоящия случай.

Според чл.

189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

В оспорения административен акт е посочено и относимото правно основание – чл.

171, т.2а б.“а“ от ЗДвП. Съгласно чл.

171, т.2а б.“а“ от ЗДвП в приложимата редакция (ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

В конкретния случай административният орган е приел наличието на първата хипотеза на законовата разпоредба - управление на МПС, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.

150а ал.1 от ЗДВП, който сочи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

В случая няма спор относно факта, че жалбоподателят има придобита правоспособност за водач на МПС от категория В, какъвто е и лекият автомобил, който е управлявал при извършване на проверката.

Липсва и спор за това, че притежаваното СУМПС е с изтекъл срок на валидност на 04.11.2021 г.

Спорът е дали управлението на моторно превозно средство със свидетелство с изтекъл срок по чл.

51 от ЗБЛД е равнозначно на управление без притежаване на свидетелство в хипотезата на чл.

171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП?

Съгласно чл.

3, ал. 3 и чл.

50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на това право законодателят е поставил в зависимост от наличието на две групи изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство, и 2. физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно, както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност. За установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред – изпит пред оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от компетентно медицинско лице.

Проверката на знанията, уменията и поведението на лицето чрез полагане на съответния изпит се извършва при първоначалното признаване на правоспособността. Законодателят е приел, че придобитите знания, умения и поведение не се нуждаят от последваща проверка, освен, ако управлението на моторно превозно средство водачът е извършвал в нарушение на установените правила. Установяването по надлежния ред на извършени от водача брой и вид нарушения, създават презумпция за липса на необходимите знания, умения и поведения, поради което водачът губи правоспособността си и, за да упражнява отново дейността, е необходимо да положи отново изпит. Но изтичането на определен период от време, без водачът да е извършил законово определените нарушения, не е само по себе си обстоятелство, което налага нова проверка на придобитите знания, умения и поведение.

Законодателят презумира, че лицето притежава необходимите знания, умения и поведение. Затова с изтичането на срока на правото на управление и при липса на доказателства за презумирана липса на знания, умения и поведение законодателят не изисква полагането на изпит, за да разреши продължаване на срока на правото.

Проверка на физическата и психическа годност за управление на моторно превозно средство законодателят изисква при първоначалното признаване на правоспособността. Но за разлика от установените при първоначалното признаване на правоспособността знания, умения и поведение, установената при първоначалното признаване на правоспособността физическа годност е прието да има срок на действие. Съгласно чл.