Решение № 788 от 28.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Варна, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100500505 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Х. Н. М. ЕГН ********** от с. Медовец, общ. Дългопол, ул. „Четиринадесета“, № 5, чрез адв. Г.И., против решение № 134/13.01.2023г. по гр. д. № 2394/2022г. на 14-ти състав на ВРС в частта, в която в която е отхвърлен иска му, насочен срещу Р. С. Р., ЕГН ********** от с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Дунав" № 7 и Д. Н. В. ЕГН ********** от с. Белоградец, общ. Ветрино, обл. Варна, ул. Зеленика" № 3 да му заплатят солидарно горницата над 10000.00 лева до претендираните 25000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му на 07.10.2018 г. в с.Белоградец, обл.Варна средни телесни повреди, представляващи счупена ладиевидна кост на дясната ръка, счупени носни кости, кръвонасядания на клепачите на ляво око, кръвоизлив под конюнктивата на лява очна ябълка, оток в челната област на главата, травматичен оток и ожулване по горната устна, кръвонасядания по гръдния кош, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба — 24.02.2022 г. до окончателното плащане на сумата, на осн. чл. 45 от ЗЗД, както и обезщетение за забава върху главницата за горницата над 3436.12 лева от датата на увреждането - 07.10.2018г. до подаване на исковата молба -24.02.2022 г. до претендираните 8584.02 лева, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

1

Счита, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно и моли да бъде отменено и исковете претенции уважени в пълен размер. Макар ,че правилно са установени фактите по делото, ВРС неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, като не се е съобразил с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Моли се решението на ВРС да бъде отменено в обжалваната част и исковите претенции за главницата и за обезщетението за забава уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от солидарно задължените Р. С. Р., ЕГН ********** от с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Дунав" № 7 и Д. Н. В. ЕГН ********** от с. Белоградец, общ. Ветрино, обл. Варна, ул. Зеленика" № 3.

С писмена молба № 8945/10.04.2023г., депозирана преди о.с.з., Д. Н. В., чрез адв. С.Н. се моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба, депозирана пред ВРС, ищецът Х. Н. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Медовец, общ. Дългопол, обл. Варна, ул. „Четиринадесета" № 5, действащ чрез адв. Г.И. излага, че на 07.10.2018г. с приятелката си С.Ю. отишли към 0.30ч. в бар/дискотека „Пулсанте“ в с. Белоградец, обл. Варна. Седнали при познатия им К.М..

Малко след това към него се приближил Р. Р.. Хванал го за врата с едната ръка, а с другата започнал да му нанася удари по главата и лицето. Приближил се и Д. В.. Хванал го през кръста и заедно с Р. Р. започнали да го дърпат към изхода. Той успял да се отскубне от двамата си нападатели и побягнал към центъра на селото. Приятелката му ги последвала.

Нападателите го настигнали пред магазин „Кооп“ , повалили го на земята и започнали да го ритат по цялото тяла, включително и по главата. Изпитвал силна болка при всеки удар.

Един от ритниците попаднал в лявото око и извил от болка. С.Ю., виждайки какво се случва, набрала тел. 112 и подала сигнал за побоя. Чувайки разговора й по телефона, нападателите избягали. Дошъл и К.М.. Помогнал на С. да го вдигнат и заведат до колата му. Кямил ги откарал до дома на приятелката му, където дошъл екип на спешна помощ и го закарали в МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД. Установило се счупване на ладиевидната кост на дясната гривнена става, счупване на носните кости околоочен хематов в ляво, кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане, травматичен оток и ожулване по горната устна, кръвонасядане и и травматичен оток в челната област в главата,кръвонасяданиея в по гръдния кош, ожулване на лявото коляно. Счупването на ладиевидната кост наложило поставяне на гипсова имобилизация, започваща от горната част на предмишницата до основата на пръстите на дланта. Счупването обусловило трайно затруднение в движението на десния му горен крайник за период от около 2.5-3.5 месеца.

Счупването на носните кости довело до изкривяване на носната преграда и образуване на костен шип в лявата ноздра, което затруднява дишането му и може да бъде коригирано само по оперативен път. Освен нанесените телесни увреждания, побоят му причинил и силен емоционален стрес, който продължава и до днес. Оздравителният процес още не е завършен, 2 понеже за да бъде коригирана носната преграда се налага оперативно лечение, при което отново би търпял болки, страдания, дискомфорт, психически и емоционален стрес.

Наложило се е да щади пострадалата ръка и е избягвал да я натоварва до пълното й възстановявяне. Това му е причинило силно неудобство, както в личен, така и в професионален план. Освен това сънувал кошмари, отказвал да излиза с приятели вечер, силно ограничил социалния си живот.

За извършеното от Р. Р. и Д. В. престъпление е било образувано ДП № 1070/2018г. на РУ на МВР-Провадия и под № 1101/2018г. на ВРП, ТО Провадия. Обвининтелният акт е бил внесен в РС-Провадия и образувано НОХД № 207/2021г., приключило с одобрено от съда споразумение, влязло в сила на 06.10.2021г. Подсъдимите са се признали за виновни в това, че на 07.10.20218г. в с. Белоградец, в съучастие са му причинили средни телесни повреди, предстъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК€ На Р. Р. е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. На Д. В. е наложено наказание „пробация“ със съответните пробационни мерки.

Иска двамата ответници да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие от причинените му средни и леки телесни повреди в размер на 25000.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-24.02.2018г., на осн. чл. 45 от ЗЗД и лихва за забава върху главницата в размер на 8584.02лв. за периода от 07.10.2018г. до 24.02.2022г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.

Претендира присъждане на сторените разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Д. Н. В. ЕГН 9205148882 от с. Белоградец, чрез адв. С.Н., в който изказва становище, че исковата претенция е неоснователно прекомерно завишена по размер.

Няма спор по фактите, че на 07.10.202018г. с Р. С. Р. причинили средна телесна повреда и телесните увреждания, описани в протокола от споразумението. Самият ищец влязъл в заведението пиян и причинил скандала, като ги псувал и посягал да удря. Като излязъл от заведението и хукнал да бяга, паднал и си ударил лицето в бордюра, в следствие на което по всяка вероятност е получил счупването на носните кости. Счита, че справедливото обезщетение за счупената ръка би било 3000.00лв., а за носните кости5000.00лв.

В о.с.з. на 18.10.2022г. този ответник, чрез процесуалния си представител адв. С.Н. заявява, че променил становището си и смята, че справедливият размер на обезщетението за счупените носни кости е 3000.00лв.

Постъпил е и писмен отговор от Р. С. Р. ЕГН ********** от с. Езерово, община Белослав, Варненска област, ул. „Дунав“, № 7, чрез адв. Ат.Р. и адв. Б.Ж.. Оспорва доводите относно размера на предявените искови претенции. Претендираната сума за неимуществени вреди е прекомерно завишена по размер.

3 че с ищеца са работили заедно в строителството и клиентът им предния ден заплатил за извършената работа на Х. М.. Той му се обадил по телефона да го пита защо не му е казал и кога ще му предаде неговата част от възнаграждението. По арогатен и груб начин Х. М. му нанесъл обиди и му заявил, че пари няма да види. Вечерта, като го срещнал в заведението, разбрал, че Х. М. е пиян. Затова внимателно му потърсил сметка за парите, но М. пак го обидил и отказал да му даде пари, като направил опит да го удари. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат. И този ответник твърди, че като бягал, понеже бил употребил голямо количество алкохол, Х. М. паднал и си ударил лицето в тротоара. Увеличава се вероятността за самонараняване по лицевата част и счупване на носните кости. Х. М. е допринесъл за настъпване на вредите. Счита, че справедливото обезщетение за счупената ръка би било 3000.00лв., както и за носните кости-3000.00лв., солидарно с Д. В..

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Видно от протокол № 64/06.10.2021г. по НОХД № 207/2021г. на РС-Провадия, подсъдимите Р. С. Р. и Д. Н. В., признавайки се за виновни в това, че на 07.10.2018г. в с.

Белоградец в съучастие помежду си и като съизвършители са причинили на Х. Н. М. средна телесна повреда, изразяваща се в:

- счупване на ладиевидната кост на дясна гривнена става, обуславящо трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период от около 2.5-3.5 месеца и -счупване на носните кости, довело до изкривяване на носната преграда и образуване на костен шип в лявата ноздра, довело до затрудняване на дишането, обуславящо постоянно разстройство, неопасно за живота- престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, са подписали споразумения с прокурора и чрез процесуалните си представители, по силата на което за деянието на осн. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, подсъдимият Р. С. Р. е приел да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК се отлага с изпитателен срок от три години, а за деянието на осн. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК подсъдимият Д. Н. В. е приел да му се наложи наказание „пробация“, с конкретно посочените пробационни мерки, което съдът е одобрил и прекратил наказателното производство по отношение на двамата подсъдими.

По първоинстанционното дело е приета и приложена медицинска документация, свидетелстваща за здравословното състояние на Х. Н. М..

От медицинско удостоверение № 1016/08.10.2018 г., издадено от МБАЛ „Св.Анна – Варна” АД се установява, че ищецът е освидетелстван и по негови данни на 07.10.2018 г. към 02.00-03.00 ч. в с.Белоградец са му нанесени удари с юмруци и ритници от познат мъж, 4 който го е съборил на земята. Съдебният медик е установил, че се касае за счупване на ладиевидната кост на дясната гривнена става, счупване на носнинте кости, околоочен хематом в ляво, кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка, разкъсно-контузна рана , кръвонасядане, травматичен оток и ожулване на горната устна, кръвонасядане и травматичен оток в челната област на главата, кръвонасядания по гръдния кош, ожулване по лявото коляно. Заключено е, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин.

Счупването на ладиевидната кост на дясната гривнена става е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 2.5-3.5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. В своята 8съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От резултат от рентгенологично изследване е видно, че има счупване на костите на гърба на носа и девиация на носната преграда.

Видно от амбулаторен лист № 338/07.10.2018г. е извършен преглед от специалистУНГ и установено счупване на костите на носа, е извършена репозиция на носната преграда.