Решение № 216 от 27.02.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Горна Оряховица, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120102232 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р. Д. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Д.О., ул. ****, представляван от адв. П. П., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:

****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, представлявано от И.Д. и Д.Н..

В исковата молба се сочи, че ищецът и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит № 1305094/ 28.11.2023г. Сочи се, че според клаузите на договора била дадена заемната сума в размер на 1100.00лева, като страните се уговорили връщането да се разсрочи за 12 месеца, при лихвен процент от 23.33% и ГПР в размер на 49.11%. Общата дължима сума по кредита възлизала на 1353лева.

Съгласно чл. 5 на договора кредитът се обезпечавал с поръчителство , предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството. По сключения договор за гаранция П. дължал сумата от 1045лева.

П. сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с императивните правила на ЗПК и ЗЗП.

На първо място процесният договор бил недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и 1 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В посочения договор не ставало ясно лихвения процент от 23.33% за какъв период се отнася – за ден, месец, година или друг период. Липсвало посочване и на останалите компоненти от лихвения процент съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсвала и разписана методика по формирането на ГПР в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. Ищецът сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по 1 кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Ищецът претендира, че дължимото по Договора за гаранция възнаграждение за гарант не било включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Изтъква се обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за гаранция били сключени в един и същи ден, носели един и същи идентификатор, а двете дружества били „свързани лица“, както и че кредиторът бил включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита безспорно водело до извода, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Прави се извод, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не бил включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, независимо от посочването му в погасителния план.

Според ищецът, действителният ГПР би възлизал на повече от 200 %, ако беше включено посоченото възнаграждение. Според ищецът било налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което водело до извода за нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът бил заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът бил заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

Ищецът сочи, че в договора бил уговорен лихвен процент в размер на 23.33 % и ГПР в размер на 49.11 %, като не ставало ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Предвиденото възнаграждение за гаранция поставяло потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславяло пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Мотивира се виждането, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация. Въз основа на това действие на кредитора се подвеждал потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и това не му позволявало да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи се съдебна практика.

На следващо място се претендира, че договорът е нищожен и поради нарушаване на „добрите нрави“. Сочи се, че според съдебната практика, при формирана на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното определяне може да бъде размерът на законната лихва, без последният да може да се приеме като максимален размер. Ищецът изтъква, че трайно се приеме за противоречаща на добрите нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. Оспореният договор бил сключен с уговорена лихва в размер, който надхвърлял повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Този извод не се променял и от предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение на ГПР. Според ищецът процесната клауза за възнаградителна лихва по договора, накърнявала 2 договорното равноправие между страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, което водело до извода за нейната нищожност. От там се заключава, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие и лихва не била уговорена между страните по процесния договор. Като краен извод се претендира, че недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до нищожност и на целия договор по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9, във връзка с чл.

22 от ЗПК.

Според ищецът , клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит била нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл.

19, ал. 4 от ЗПК. На потребителя не се предоставила възможност да избира поръчител, различен от Фератум Банк. Непредоставянето на обезпечение по договора не водело до вреди за кредитора, който следвало да съобрази възможностите на кредитополучателя за предоставяне на гаранция, както и риска от предоставяне на заем. В случая предвиденото възнаграждение за обезпечението представлявало скрита печалба за кредитора. Сочи се, че според справка с Търговския регистър се установявало, че двете дружества са свързани, като собственик на капитала и на двете било едно и също търговско дружество - Multitude SEе. Друго доказателство за това била и посочената една и съща банкова сметка, по която следвало да се правят плащанията по двата договора.

Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит била неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.

Посочената клауза противоречала на добрите нрави и добрите търговски практики, като илюстрирала директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължавала последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). Наред с това клаузата не била формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП, като не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди се, че посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Страната претендира, че не е възможно да се приложи чл. 26, ал. 4 от ЗЗД – уговорките относно ГПР и годишния лихвен процент не можели да се заместят от повелителните правила на закона.

Прави се извод, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК , както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при обявена недействителност на договора, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Претендира се да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор № 1305094/ 28.11.2023г. за предоставяне на потребителски кредит, като противоречащ на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП. Прави се 3 искане за присъждане на разноски. Представят се писмени доказателства.

Правят се доказателствени искания.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД представя писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юриск. Гардения Георгиева. Дружеството оспорва изцяло предявените искове.

Ответникът не спори, че между него и ищеца има сключен Договор № 1305094/ 28.11.2023г. за предоставяне на потребителски кредит и договор за гаранция.

Ответникът оспорва твърдението, че клаузата на чл. 5 от ДПК е нищожна.

На първо място се оспорва, че ищецът не е имал възможност да избере с кого да сключи договор за гаранция. Ответното дружество твърди, че от сайта му било видно, че потребителят сам избирал обезпечението. Сключването на договор с Мултитуд Банк не било задължително условие за сключване на договора. Исковете за нищожност на договора за гаранция не били насочени срещу надлежната страна. Договорът за гаранция бил отделно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не било страна.

Твърди се, че ищецът е получил преддоговорната информация, че сключването на договор за кредит изисква и поръчителство. Твърди се, че ищецът е получил договора за гаранция, като е потвърдил желанието си за сключване на ДПК.

Не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика – ответникът бил посочил на ищеца поръчителят и дължимите суми, както и последствията на избора му.

Претенцията на ищеца не била подкрепена с ясни доказателства, били изложени общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, не били представени ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.

Ответникът отхвърля твърдението за нарушение на чл. 143 от ЗЗП като неоснователно, доколкото чл. 5 от ДПК посочвал ясно избраната опция за поръчител, без задължение за сключване на договора.

Неоснователни били твърденията за нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – договорът за гаранция била възмездна услуга от трето лице и разходите за него не се включвали в ГПР. Тази услуга не била задължителна. Дружеството било предоставило нужната информация за ГПР и ищецът имал възможност да избере обезпечението си или да се откаже от договора в 14- дневен срок, но това не било направено.

Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Предявеният иск се поддържа с изрична молба от адв. П. П., АК гр. София. Претендират се разноски.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД не изпраща представител за участие в съдебното заседание. С изрична молба юриск. Гардения Георгиева поддържа подадения писмен отговор. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, 4 съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Страните не спорят, че на 28.11.2023г. “Фератум България“ ЕООД и Р. Д.

П. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1305094. Дружеството в качеството му на заемодател е предоставило на П. сумата в размер на 1100.00лева. Заемателят П. е следвало да върне заемната сума на дванадесет броя вноски , като първата такава е следвало да се направи на 28.12.2023г.